Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-добрите треньори на планетата за 2018 г.

В галерията показваме кои са 20-те най-добри и как изданието аргументира избора им
20. Томас Тухел (ПСЖ)

Германският треньор вля нови сили в ПСЖ и футболистите му започнаха сезона с изравнен рекорд от 11 поредни победи в Лига 1. Тухел обаче не се колебае да взима и твърди решения - като например да извади Килиан Мбапе от титулярите заради закъснение на звездата. Снимка: Getty Images
20. Томас Тухел (ПСЖ)

Германският треньор вля нови сили в ПСЖ и футболистите му започнаха сезона с изравнен рекорд от 11 поредни победи в Лига 1. Тухел обаче не се колебае да взима и твърди решения - като например да извади Килиан Мбапе от титулярите заради закъснение на звездата.
19. Филип Коку (без отбор)

Взе три титли на Холандия за пет години с ПСВ, но преминаването му във Фенербахче през лятото се оказа голям провал: само три победи в 15 мача доведоха до логично уволнение.
18. Антонио Конте (без отбор)

Напусна Англия с втория най-добър процент победи във Висшата лига (след Пеп Гуардиола) и трети най-добър показател за средно точки на мач (след Гуардиола и сър Алекс Фъргюсън). Макар че напусна Челси, след като не успя да класира отбора в Шампионската лига през втория сезон, италианецът се доказа като може би най-адаптивния треньор и сега е фаворит за поста в Реал Мадрид.
17. Яне Андерсон (Швеция)

Надмина всички очаквания с лимитирания шведски състав и не само отстрани Италия в баража за Световното първенство, но и достигна до 1/4-финалите в Русия. Вече си осигури да бъде признат като един от най-добрите шведски треньори въобще. Снимка: Getty Images
17. Яне Андерсон (Швеция)

Надмина всички очаквания с лимитирания шведски състав и не само отстрани Италия в баража за Световното първенство, но и достигна до 1/4-финалите в Русия. Вече си осигури да бъде признат като един от най-добрите шведски треньори въобще.
16. Луис Енрике (Испания)

Испанският национален тим претърпя голямо разочарование на Мондиал 2018, но веднага живна, когато Енрике пое треньорския пост. Той постигна големи неща с Барселона и сега има амбицията да ги повтори с националите, а началото беше впечатляващо с победи като 6:0 над Хърватия.
15. Марселино (Валенсия)

За няколко години преведе Виляреал от втора дивизия до полуфинал в Лига Европа, а миналото лято се захвана да измъква и Валенсия от блатото. Успя да внесе спокойствие, да направи умна селекция при лимитирани финанси и да наложи тактическа дисциплина, с което от първия опит върна отбора в Шампионската лига. Снимка: getty.com
15. Марселино (Валенсия)

За няколко години преведе Виляреал от втора дивизия до полуфинал в Лига Европа, а миналото лято се захвана да измъква и Валенсия от блатото. Успя да внесе спокойствие, да направи умна селекция при лимитирани финанси и да наложи тактическа дисциплина, с което от първия опит върна отбора в Шампионската лига.
14. Люсиен Фавр (Борусия Дортмунд)

С Ница стигна трето място в Лига 1 и възроди кариерата на Марио Балотели, а от този сезон води Борусия Дортмунд и бързо превърна жълто-черните в един от най-вълнуващите и резултатни отбори. Дортмунд прави бум в Шампионската лига и води в Бундеслигата без загубен мач. Този път на Байерн няма да му е толкова лесно на домашната сцена. Снимка: Badische Zeitung
14. Люсиен Фавр (Борусия Дортмунд)

С Ница стигна трето място в Лига 1 и възроди кариерата на Марио Балотели, а от този сезон води Борусия Дортмунд и бързо превърна жълто-черните в един от най-вълнуващите и резултатни отбори. Дортмунд прави бум в Шампионската лига и води в Бундеслигата без загубен мач. Този път на Байерн няма да му е толкова лесно на домашната сцена.
13. Еузебио Ди Франческо (Рома)

С "вълците" стигна трето място в първенството и сензационен полуфинал в Шампионската лига след паметно отстраняване на Барселона. Вторият му сезон обаче не започна никак добре и бъдещето му в Рома вече е под въпрос.
12. Леонардо Жардим (без отбор)

Беше уволнен след началото на най-трудната си кампания с Монако до момента, но преди това постигна много с отбора. Своеобразен подвиг беше второто място в първенството миналия сезон, въпреки че Монако разпродаде най-добрите си футболисти. Жардим си спечели достатъчно фенове с работата си през 4-те години и половина във Франция, така че няма да има проблем да си намери ново предизвикателство.
11. Тите (Бразилия)

Начело на Бразилия довърши по убедителен начин квалификациите за Световното първенство и отиде в Русия като фаворит за титлата. Белгия обаче отстрани бразилците на 1/4-финал, а Тите нямаше отговор на тактическите ходове на Роберто Мартинес.
10. Ернесто Валверде (Барселона)

В началото на миналия сезон ситуацията в Барселона беше много тежка точно след продажбата на Неймар, но Валверде успя да изведе каталунците до убедителен дубъл в Испания. Само една загуба от Леванте при вече осигурена титла попречи сезонът да бъде завършен без поражение. Тази Барса е по-прагматична от онази на Гуардиола например, но ще е изненада, ако не спечели титлата и този сезон. Остава Валверде да постигне и европейска слава. Снимка: getty
10. Ернесто Валверде (Барселона)

В началото на миналия сезон ситуацията в Барселона беше много тежка точно след продажбата на Неймар, но Валверде успя да изведе каталунците до убедителен дубъл в Испания. Само една загуба от Леванте при вече осигурена титла попречи сезонът да бъде завършен без поражение. Тази Барса е по-прагматична от онази на Гуардиола например, но ще е изненада, ако не спечели титлата и този сезон. Остава Валверде да постигне и европейска слава.
9. Юлиан Нагелсман (Хофенхайм)

Постиженията му едва на 31 г. са внушителни. Без големи звезди стабилизира Хофенхайм в топ 4 на немския футбол и завърши трети миналия сезон. От лятото на 2019 г. ще поеме РБ Лайпциг в преследване на голямата цел: прекратяване на хегемонията на Байерн Мюнхен. Снимка: getty
9. Юлиан Нагелсман (Хофенхайм)

Постиженията му едва на 31 г. са внушителни. Без големи звезди стабилизира Хофенхайм в топ 4 на немския футбол и завърши трети миналия сезон. От лятото на 2019 г. ще поеме РБ Лайпциг в преследване на голямата цел: прекратяване на хегемонията на Байерн Мюнхен.
8. Маурицио Сари (Челси)

Непоправимият пушач и бивш банкер направи Наполи един от най-симпатичните отбори в Европа, а стилът Сарибол се пренесе на Острова, когато Сари пое Челси. "Сините" претърпяха светкавична трансформация и редят победа след победа от началото на сезона, а Еден Азар и останалите звезди се забавляват на терена.
7. Маурисио Почетино (Тотнъм)

Това не е най-добрият момент за неговия Тотнъм, но фактите остават: три поредни години Почетино изведе "шпорите" до топ 3, а похарчи за трансфери общо под 30 млн. паунда. Все още обаче липсва първият трофей, както и повече зрялост в евротурнирите.
6. Дидие Дешан (Франция)

Широко критикуван преди и по време на Световното първенство, той затвори устите на всички със спечелването на титлата. Разбира се, Дешан разполага с необикновено талантлив състав, но достатъчно много треньори са се проваляли, разполагайки с подобни ресурси.
5. Юрген Клоп (Ливърпул)

Превърна Ливърпул в голяма сила и след като беше на крачка от спечелването на Шампионската лига, тази година се бори с Манчестър Сити за титлата в Англия. "Мърсисайдци" са вълнуващ отбор, способен да разкъса на парчета всеки съперник и да спечели симпатиите на всеки неутрален запалянко. Би трябвало първият трофей да дойде скоро, може би още този сезон. От две десетилетия насам Ливърпул не е стартирал годината с толкова големи надежди. Снимка: getty.com
5. Юрген Клоп (Ливърпул)

Превърна Ливърпул в голяма сила и след като беше на крачка от спечелването на Шампионската лига, тази година се бори с Манчестър Сити за титлата в Англия. "Мърсисайдци" са вълнуващ отбор, способен да разкъса на парчета всеки съперник и да спечели симпатиите на всеки неутрален запалянко. Би трябвало първият трофей да дойде скоро, може би още този сезон. От две десетилетия насам Ливърпул не е стартирал годината с толкова големи надежди.
4. Масимилиано Алегри (Ювентус)

Още един сезон и още един дубъл с титла и Купа на Италия. Четири поред за Алегри в Юве, който за новата кампания получи Кристиано Роналдо и голямата цел няма как да е нещо различно от спечелване на Шампионската лига. В Серия "А" поредното първо място ще е най-логичното нещо на света - Юве започна с 9 победи и равенство, а вече е 6 т. пред вторите.
3. Диего Симеоне (Атлетико Мадрид)

Клубът, който Симеоне пое през декември 2011 г. вече е неузнаваем - Атлетико престана да бъде неудачникът на испанския футбол и сега неизменно поставя под напрежение Барса и Реал, а в Европа двата финала в Шампионската лига бяха допълнени тази година със спечелването на Лига Европа и Суперкупата на Европа. Чоло Симеоне прави всеки от футболистите си по-добър и го кара да играе за своя треньор до последен дъх.
2. Зинедин Зидан (без отбор)

За две години и половина начело на Реал Мадрид спечели три от три Шампионски лиги, една титла на Испания, две Суперкупи на УЕФА, два пъти Световното клубно първенство и една Суперкупа на Испания. После сам реши да си тръгне и в негово отсъствие всичко рухна толкова бързо, че в Реал още се чудят откъде им дойде. Големият въпрос пред Зидан е накъде да поеме след заслужената почивка и кой топ отбор е подходящ за него.
1. Пеп Гуардиола (Манчестър Сити)

Манчестър Сити направи такъв сезон във Висшата лига, че едва ли остана някой, който да оспорва качествата на Гуардиола. Рекордите в английското първенство падаха като парчета от домино: най-много точки, най-много голове, най-рано гарантирана титла, най-много поредни победи, най-добра голова разлика и т.н., и т.н. Освен това футболът на Манчестър Сити е магически и "гражданите" го показват и този сезон, в който очевидно не смятат да забавят темпото. Разбира се, от Гуардиола се очаква Шампионска лига, каквато още не е печелил без Меси в състава си. Снимка: getty
1. Пеп Гуардиола (Манчестър Сити)

Манчестър Сити направи такъв сезон във Висшата лига, че едва ли остана някой, който да оспорва качествата на Гуардиола. Рекордите в английското първенство падаха като парчета от домино: най-много точки, най-много голове, най-рано гарантирана титла, най-много поредни победи, най-добра голова разлика и т.н., и т.н. Освен това футболът на Манчестър Сити е магически и "гражданите" го показват и този сезон, в който очевидно не смятат да забавят темпото. Разбира се, от Гуардиола се очаква Шампионска лига, каквато още не е печелил без Меси в състава си.

Зинедин Зидан може би накара треньорството да изглежда като лесна работа, заставайки начело на Реал Мадрид и печелейки три поредни Шампионски лиги в доскоро немислима серия.

Всъщност обаче задачата на футболния треньор е неимоверно трудна и често границата между успеха и провала се оказва твърде тънка.

Обикновено е доста относително да се сравняват постиженията на различните мениджъри с техните отбори, но списание "4-4-2" се наема да го прави в своята ежегодна класация, в която подрежда 50-те най-добри треньори в света.

За четвърта поредна година изданието класира най-изтъкнатите в професията не само с оглед на постиженията им през последните 12 месеца, но и отчитайки успехите и демонстрираните качества през целия им треньорски път.

Все пак една добра или лоша година не е определяща за цялата кариера на мениджъра. И този път някои от първите в списъка са добре познати ветерани, други са сред най-вълнуващите младоци на скамейката.

Ето треньорите, класирани от 50-о до 21-о място:

50. Брендън Роджърс (Селтик)

49. Симоне Индзаги (Лацио)

48. Рикардо Гарека (Перу)

47. Шон Дайх (Бърнли)

46. Хуан Карлос Осорио (Парагвай)

45. Ариел Олан (Индепендиенте)

44. Абел Ферейра (Брага)

43. Руди Гарсия (Марсилия)

42. Кике Сетиен (Бетис)

41. Еди Хау (Борнемут)

40. Гарет Саутгейт (Англия)

39. Лучано Спалети (Интер)

38. Стефано Пиоли (Фиорентина)

37. Абдула Авджъ (Истанбул Башакшехир)

36. Ади Хутер (Айнтрахт)

35. Марко Джампаоло (Сампдория)

34. Рафаел Бенитес (Нюкасъл)

33. Серджо Консейсао (Порто)

32. Марсело Гаярдо (Ривър Плейт)

31. Унай Емери (Арсенал)

30. Бруно Женесио (Лион)

29. Нико Ковач (Байерн Мюнхен)

28. Ренато Гаучо (Гремио)

27. Хосе Бордалас (Хетафе)

26. Доменико Тедеско (Шалке)

25. Жозе Моуриньо (Манчестър Юнайтед)

24. Пабло Мачин (Севиля)

23. Джан Пиеро Гасперини (Аталанта)

22. Пауло Фонсека (Шахтьор Донецк)

21. Златко Далич (Хърватия)

А най-добрите 20 според "4-4-2" може да видите в галерията.

Най-четените