Има предимства в това да бъдеш "голяма риба в малко езеро", но има и неизбежни проблеми.
Да вземем случая с унгарските рок- и поп-изпълнители от комунистическата епоха: когато има относително малко хора, конкуриращи се за възможности да постигнат признание в национален мащаб, вероятно пътят към върха е ако не по-лесен, то поне улеснен в сравнение със съвременниците от капиталистическия свят.
Но когато използваният език слага бариера между държавата ти и всички останали - и правителството като цяло ти пречи да се докажеш в декадентския запад, шансовете човек да получи признание за постоянното високо качество на създавания продукт автоматично намаляват.
Въпреки изключителната й музика, дори самото име на Шаролта Залатнаи има нужда от разяснение.
Унгарската традиция е да се поставя фамилията и първото име в обратен ред на начина, по който те се употребяват в англоговорящия и славянския свят.
Така че когато търсите информация за нея онлайн, е също толкова вероятно да откриете упоменавания на "Zalatnay Sarolta", колкото и на "Sarolta Zalatnay".
Тя е родена под името Шарлоте Захер, но семейството й възприема по-традиционни унгарски имена през 60-те години, когато комунизмът в Унгария е донякъде либерализиран.
Също така ще видите, че я наричат "унгарската Джанис Джоплин" - и това не е случайно.
Ако тя беше родена само малко по-на Запад, може би Залатнаи щеше да стане прочута по цял свят суперзвезда.
Но пък може би и никога не би направила записи, които биха докоснали върховете, които тя достига през 70-те години, които като особеност и магнетизъм се дължат на много специфичните ограничения, пред които би бил изправен всеки, който е бил част от конкракултурна попсцена, записвайки за държавна звукозаписна компани в страна, отделена от континента си от език, несвързан с никой друг на планетата.
В някакъв смисъл кариерата й следва изненадващо съвременна траектория.
Открита и пожънала национална популярност като тийнейджърка чрез ТВ шоу за таланти, тя работи с поп-фолк-джаз бандата Bergendy Egyuttes, снабдява се с псевдонима "Cini" - и става голяма звезда.
Първият й солов албум - "... Ha Fiu Lehetnek" ("... Ако можех да бъда момче") - се появява през 1970-та и в него на Залатнаи приглася психеделик-поп групата Metro.
Това задава цял модел: острите, но различни вокали на певицата с парчета, моделирани по образеца на модерни около две-три години по-рано британски или европейски поп-рок стилове.
Диапазонът й и агресивно звучащият й глас при атакуване на нота очевидно са били резултат от тонзилектомия в тийнейджърска възраст: семейството й се е отказало от мечтите си Шаролта да стане оперна певица, но вместо това тя придобива един от най-добрите рок-гласове.
Дебютният й албум е записан така, че ударните инструменти имат донякъде игрив ритъм, който по това време звучи слабовато, но чут през призмата на хип-хопа и четири десетилетия на звуков авантюризъм в съвременните уши запазва ясен перфекционизъм и усещане за овладяна агресия.
Унгарската роксцена е малка, но основните, изключително талантливи фигури на нея редовно се преконфигурират в нови лайнъпи и групи.
Промените допълнително спомагат музиката им да се развива. Колаборацията на Залатнаи с един конкретен музикант - басистът и автор на песни Кароли Френрейс - е особено важна.
Френрейс е съавтор и музикант в дебюта на Залатнаи и отношенията им се задълбочават, когато той напуска Metro и става съосновател на прогресивната група Locomotiv GT с бивши членове на друга психеделик рокбанда - Omega.
Locomotiv GT е групата, която тя използва за втория и третия си албум, Zalatnay и Almodj Velem ("Мечтай с мен") - като имиджът й се променя от вида на старлетка от 60-те в дебюта към облечена в кожи рокерка на обложката на втория албум и към ефирно, хипарско излъчване за Almodj Velem.
Някак между тези плочи и поредица от сингъли, тя намира време да стане и сериозна унгарска кинозвезда.
Френрейс напуска Locomotiv GT през 1973 и създава по-хеви и хардрок групата Skorpio - нещо като унгарса версия на Deep Purple - която работи върху изключителния четвърти албум на Залатнаи, Hadd Mondjam El ("Нека ти кажа").
Ето го:
Тази музика - характеризираща се с пестеливи (но никога недостатъчни) аранжименти, инстинктивно и вдъхновено включване на фолк мелодии и атмосфера, създавана от музиканти с огромни умения и техника, които са способни да придават ново звучене на западните стилове и да им придават собствено, уникално звучене - е нещо фундаментално в Унгария, но остава почти неизвестна другаде.
Лейбълът Pepita издава някои от тези записи в други държави от комунистическия блок, като в албум от 1975, издаден в Чехословакия, Залатнаи пее англоезични версии на някои от емблематичните си песни, както и кавъри на I Heard It Through the Grapevine и Move Over на Джанис Джоплин:
Има дори изненадващо непосредствен кавър на унгарски език на спечелилата "Евровизия" Waterloo на ABBA в сингъл от 1974 г.
Международното признание изглежда мъчително близко, но и недосегаемо за нея.
Унгарските музиканти имат доста повече възможности за пътувания в чужбина в сравнение с много от съвременниците си от ерата на Студената война в другите комунистически държави, и Залатнаи прекарва две години във Великобритания в края на 60-те години, където отива да учи.
Тя се запознава с различни британски музиканти и става част от легендата, че е отказала предложение за брак от Морис Гиб.
И все пак едва когато британският диджей и шеф на звукозаписна компания Анди Вотъл издава най-добрите й записи чрез лейбъла си Finders Keepers през 2007, много музикални фенове в англоезичния свят имат шанса да чуят нейните класически парчета от 70-те.
Към момента, когато излиза компилацията на Вотъл, Залатнаи придобива специфичен западен таблоиден имидж, който има твърде малко общо с музиката й.
По време на третия си брак с порно-бос, тя е позира за унгарския Playboy, показвайки наскоро увеличения си бюст.
Няколко нецензурни автобиографии предшестват участие в унгарския Big Brother, което се случва точно преди тя да попадне в затвора за укриване на данъци.
Оттогава изглежда тя се старае предимно да изчисти имиджа си и да работи по каузи от рода на правата на животните и за благотворителни организации, подкрепящи сираци и стари хора.
Тя продължава да пее, но тези блестящи албуми от 70-те години - достъпни на почти срамно ниски цени на онлайн пазара за употребявани плочи - остават все така неизвестни за по-голямата част от света.
