Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Духът на Бургас отново е Spirit

35 000 скандираха името Роби Уилямс, за да го върнат за традиционния бис, за който беше оставил Bohemian Rhapsody на Queen
35 000 скандираха името Роби Уилямс, за да го върнат за традиционния бис, за който беше оставил Bohemian Rhapsody на Queen

След година прекъсване Бургас си върна фестивалния дух и събра десетки хиляди ценители на музикалните преживявания край брега на бурното августовско море. Spirit of Burgas бе подновен в значително по-компактен вариант - в две вместо традиционните три вечери и само още една сцена освен основната, докато друг път е имало и по седем.

Въпреки умаления мащаб на събитието, това бе едно от най-грандиозните издания на фестивала с общо 47 000 посетители по данни на организаторите. Безспорно заслугата бе на британската звезда Роби Уилямс, когото няколко поколения български фенове бяха чакали с години.

He's the one

Роби Уилямс е невероятен - неуморен, вдъхновяващ, с неувяхващото излъчване на лошо момче и синия поглед на дълбока лирична душа. Трудно можеш да бъдеш подготвен за подобно усещане. Подгряващите музиканти направиха добър опит. Milow пасна хубаво на спокойната атмосфера по залез в Бургаския залив, като остави за накрая парчето, което му донесе популярност - акустичния кавър на Ayo Technology на 50 Cent и Джъстин Тимбърлейк.

Британецът от нигерийски произход Kwabs намекна защо се е превърнал в сензация, а и демонстрира чудесно сценично присъствие, но не успя да окупира вниманието на публиката, голяма част от която имаше наум единствено Роби. Категорично обаче Kwabs заслужава повече внимание, може би в по-интимна клубна атмосфера.

Плажът изригна точно в 22:30 часа. С традиционна британска, но нетипична за нашите ширини точност, всички очаквания започнаха да се оправдават, когато той се появи, заяви „My name is Robbie fuckin' Williams"и продължи с Let me entertain you - култовото парче, дало име на цялото турне.

Рядко концертно усещане е абсолютно всички хора да пеят в един глас през цялото време и да не спират да танцуват, въпреки пространствените ограничения. Всеки рефрен, подаден от Роби, се разливаше в множеството и отекваше с огромна сила, както става само с музика, докосвала дълбоко милиони.

Шоуто на Роби обаче е спектакъл отвъд музиката. Непринуденото му поведение, макар и вкарано в много строг сценарий, бързо създава особена връзка със зрителите, което трудно се случва с публика с такъв мащаб, но пък се получава само на звезди от подобна величина.

Още в началото Роби разказа биографията си накратко - за "онези, които не го помнят от 90-те": "Бях в гимназията, приключих с гимназията, пях в една момчешка група, имах проблеми с наркотиците, надебелях, влязох в клиника, пак надебелях, след това написах Angels и се превърнах в световна поп звезда." Макар и подставено самоиронично, неизбежна част от всяко негово шоу, той го направи откровено и спонтанно и го гарнира с онази неописуема нотка хитрина в погледа.

Музиката на Роби Уилямс е емблематична за няколко поколения български меломани - расли и формирали музикалните си вкусове през 90-те, бивши тийнейджъри, живели извън вечния интернет, залепени за екраните на MTV, когато той направи She's the One, Love Supreme, Feel. Роби определено дръпна носталгичната струна и сбъдна, макар и късно, някогашната смела мечта на тогавашните младежи и подсети, че някои преживявания нямат срок на годност.

Малко по-специално беше преживяването на бургаския плаж за Зорница от Благоевград, която се превърна в съучастник в шоуто благодарение на симпатичното си послания на един малък плакат „Аз съм извънземна и искам твоето ДНК". Роби, научил почти до съвършенство поздрава „Добър вечер" и трудното „Благодаря", попита за името ѝ, но то се оказа сложно дори за неговия език. След неуспешното „Зузица" той опрости елегантно с „Ще те наричам просто Сюзън" и й посвети изпълнението на She's the One. То пък накара съзнанието да се пързаля като по лед по целия емоционален спектък, докато краката тънеха в топлия пясък.

После Роби рязко смени амплоато с Candy, като покани Зорница в сценичното си „легло" - видеостена, която „разкрива" какво се случва „под завивките", докато двамата просто танцуват един до друг отзад. Има сюжети, които се повтарят с ужасна сценарна педантичност, десетки жени са били част от шоуто на този щастливо женен баща на две деца, който обаче не оставя хулиганския блясък в очите да угасне и продължава да се забавлява и те кара да искаш да бъдеш част от неговото шоу. Режисирано и очаквано, но му се получава добре.

Love Supreme вдигна емоционалния градус още по-високо, за да подготви почвата за Feel, по време на която целия бряг бе облян от мистична зелена светлина като преживяване от друго измерение. После изригна с много динамичното и мощно Kids, което изпълнява с Кайли Миноуг, а в случая с едната от беквокалистките.

35 000 скандираха името му, за да го върнат за традиционния бис, за който беше оставил Bohemian Rhapsody на Queen в нещо като съвместно изпълнение-поклон пред едни от най-големите в музикалния свят. Тук логично се подреди и Angels, която вече кореспондираше със заряда на хората. За финал Роби отново направи кавър - изпя символното My Way на Франк Синатра и обеща отново да пее в България, този път по-скоро.

Get Loose

И докато Роби Уилямс държа хората през цялото време на гребена на вълната, втория хедлайнер - Kasabian, ги накара буквално да се разбият звучно на морския бряг. Значително по-обрани откъм ефекти, Kasabian заложиха изключително на силата на музиката, която не остави хората на място през цялото време.

Въпреки че чакането за концерта на Роби Уилямс може и да си е заслужавало, прекрасно е, че не се наложи да чакаме толкова дълго за концерт на Kasabian - една от много силните съвременни групи, чието гостуване постави България на картата на европейската концертна сцена, на която страната напоследък бледнее.

Докато концертът на Роби Уилямс трябва да се види, Kasabian трябва да се гледат. Тъй като не залагат на визуални ефекти, а особено на музикалното преживяване, винаги оставят възможност за изненада и неочаквана емоция, вместо относително предвидим спектакъл.

Тъй като от години мечтая да чуя на живо "Take me into the night and I'm an easy lover/ Take me into the fight and I'm an easy brother" (първите стихове на Fire), не мога да гарантирам обективността на оценката си, но бургаският плаж никога не е вибрирал така, както на Vlad the Impaler.

Kasabian избраха да не излизат на бис и всичко завърши окончателно и без излишна скромност с „Бог да ви благослови".

Българското присъствие

Spirit of Burgas винаги е бил добра платформа за български банди. На многото сцени в предишни години са се случвали интересни неща, затова голямото разнообразие от стилове определено липсваше, но направи избора на персонална програма по-лесен.

Точно преди Kasabian на голямата сцена свириха Hayes & Y. Самите те се определиха като „малка училищна банда от София", но се представиха като много обещаваща банда и реакцията на публиката към музиката им го доказа.

На другата сцена свириха добре познатите P.I.F. и Ревю, които са традиционно силни на живо.

 

Най-четените