"Откакто съм се родил, имам едно желание - да видя тялото си разкъсано". Това не е цитат от някои маниак или психопат, а текст от парчето Eaten на дет метъл бандата Bloodbath (букв. “Кървава баня”). Песента е "вдъхновена" от канибализма и нито текстът й, нито бруталния й звук оставят много на въображението.
Преди обаче да сте тръгнали да прибирате децата заради опасността от метъли канибали, е добре да имате предвид, че нито тази песен, нито зловещите текстове на други подобни парчета в един жанр, в който се пее предимно за депресия, насилие и омраза, провокират към подобни емоции.
Дори напротив - дет метълът е всъщност едно доста забавно и позитивно изживяване, стига да имаш ушите (а и вратните прешлени) за това.
Такъв е изводът на музикалната лаборатория към университета “Макуори”, която е използвала песента на Bloodbath в рамките на свое изследване за това дали феновете на подобни екстремни жанрове в музиката, са изгубили своята чувствителност към образите на насилие.
Констатациите на учените са публикувани в изданието Open Science на британското Кралско научно общество.
Изводът - феновете на дет метъла като цяло са добронамерени хора и те нямат намерението да наранят някого.
Това последно изследване е част от продължило десетилетия проучване на проф. Бил Томпсън от Австралийския университет в Сидни и неговите колеги върху емоционалните ефекти от музиката.
А тези ефекти, както обяснява той, реално са доста по-сложни, отколкото може да очаква човек.
"Много хора харесват тъжна музика, и това е донякъде парадокс - защо бихме искали да си причиняваме тъга? Същото може да се каже и за музика с агресивна или насилствена тематика. За нас това е психологически парадокс - като учени сме любопитни, и същевременно признаваме факта, че насилието в медиите е социално значим проблем", коментира той.
Как учените проверяват чувствителността на хората към насилието?
Това става чрез класически психологически експеримент, който анализира подсъзнателните реакции на хората. В случая обаче те се спират на фокус група от фенове на дет метъла, които да участват в проучването - общо 32 души. Идеята е, че почитателите на такава музика, в която постоянно се пее за смърт, агресия, унищожение и т.н., може би вече са претръпнали на идеята за насилие. Изследователите сравняват резултатите им и с друга група от хора, които слушат обикновена мейнстрийм музика.
И на двете групи са показани редица снимки с доста неприятни образи на насилие и агресия.
Ръководителят на изследването д-р Янан Сун обяснява, че целта на експеримента е била да се отчете доколко мозъкът на участниците забелязва сцените с насилие, и да сравни как чувствителността им е повлияна от музикалния фон. За да проверят ефекта от различните типове музика, учените също така са използвали песен, която са възприели за пълна противоположност на Eaten - Happy на Фарел Уилямс.
Всеки от участниците е слушал Happy или Eaten на слушалки, докато е наблюдавал две изображения - по едно за всяко око. Едното е показвало сцена с насилие, от рода на нападение срещу някой на улицата. Другото е показвало нещо безобидно - например група хора, вървящи по същата улица.
"Това се нарича бинокулярно съперничество", обяснява д-р Сун. Основата на този психологически тест е, че когато повечето хора са изправени пред неутрално изображение пред едното око и такова с насилие пред другото, те виждат повече сцената с насилие.
"Мозъкът ще се опита да я възприеме - смята се, че има биологична причина за това, защото такива ситуации представляват заплаха", обяснява Томпсън.
"Ако феновете на музиката, в която се говори за насилие, са изгубили чувствителност към тези теми, от което се опасяват много родителски, религиозни и цензурни групи, те не биха демонстрирали същата склонност. Но феновете показват абсолютно същата склонност към възприемане на тези сцени на насилие, каквито и хората, които не са фенове на тази музика."
Какво мисли групата за употребата на тяхната музика за такива цели?
"Нямаме проблем с това. Текстовете са безобидно забавление, както доказва и изследването," казва вокалистът на Bloodbath Ник Холмс. Той допълва, че текстовото съдържание на Bloodbath е "принципно звукова версия на хорър-филм от 80-те години".
"Повечето от феновете на дет метъла са интелигентни, разумни хора, които просто имат страст към музиката," коментира той. "Това е еквивалентът на хора, които са маниаци на тема хорър филми, или дори възстановки на сражения."
Защо това има значение?
По-общо погледнато, в обществото продължава да има много опасения, че насилието в медиите и масовата култура води до социални проблеми. Основното притеснение е, че ако човек е изгубил тази своя чувствителност към насилието и е свикнал с него, било то заради музика, всичката информация за насилие в медиите, или заради графичните сцени на агресия в киното, телевизията и видеоигрите, вероятно няма да се вълнува, ако някой на улицата пострада, нито ще помогне.
Но докато изследването открива някои доказателства за подобна загуба на чувствителност у хората, които играят много видеоигри с насилие, музиката изглежда е няма този ефект. И независимо дали в песните се пее за щастие, за тъжни моменти, или за кръв и вътрешности, стига стилът и самото парче да допада на човек, музиката носи позитивни емоции.
"Водещта емоционална реакция на тази музика е радост и усещане за сила. Смятам, че слушането на тази музика (дет метъла) и превръщането й в придаващо сила красиво изживяване е нещо поразително и изключително", казва проф. Томпсън
Ник Холмс се идентифицира с това, като коментира, че повечето от музиката, която харесва, е "меланхолична, драматична, тъжна или агресивна, без много неутрални неща".
"И тези стилове ми носят радост и сила," заявява той.
По въпроса с текста на Eaten, той допълва: "Не съм писал лично този текст, но бих бил искрено поразен, ако някой, след като е слушал тази песен, е изпитал желание да бъде изяден от канибал."
