С какво ще запомним Джо Кокър?
Големият блус-рок певец с освобождаващия емоциите дрезгав глас почина вчера след тежка битка с рака на белите дробове. Но невероятната му кариера, произвела 40 албума (22 от тях солови), го превърна в знакова фигура за няколко поколения фенове.
Ако трябва да систематизираме спомените си от него, веднага ще се сетим за две неща - гласа и ръцете му. Гласът беше инструментът, който го направи един от най-разпознаваемите певци на нашето време и звучеше като последното нещо, което ще чуем преди да ни изгонят от някой уиски бар в ранни зори.
Въпреки това тембърът му беше чувствен и притежаваше мекотата, с която да ни разтрепери в любовни песни като хитовите You Are So Beautiful и Up Where We Belong.
На второ място идват неговите ръце, които живееха свой живот по време на изпълнение, изстрелваха се в неочаквани посоки и се гърчеха в привидно случайни спазми - макар самият Кокър да настояваше, че спазва своя логика в тази лудост.
„Това съм аз, когато свиря на китара", обясни веднъж той. „Това е моята версия на въздушна китара, просто свиря заедно с музиката. Така ръцете ми имат какво да правят". И след това добави със смях: „Хората просто не знаят как да възприемат това, нали?"
Можеше да направи всяка песен своя
Феновете обаче гарантирано знаят с какво свързват Кокър през 50-годишната му кариера. Безбройните песни, които изпя, включват With a Little Help From My Friends и She Came in Through the Bathroom Window на Beatles, Feeling Alright на Traffic, The Letter на Box Tops, Unchain My Heart на Рей Чарлз и стриптийз хита You Can Leave Your Hat On на Ранди Нюман (неговият любим автор на песни).
Вероятно Джо Кокър ще бъде запомнен предимно като интерпретатор на чужди песни, но това не би било докрай справедливо - неговите характерни и напълно нови аранжименти на избраните сингли изискваха не по-малко творчество от самата им композиция.
„Това е може би едно от малкото неща, за които съжалявам, но сякаш винаги съм бил разочарован от композиторските си способности", признаваше Кокър относно малкото собствени композиции в репертоара си. „Винаги ми се е струвало, че не допринасях достатъчно. Може би ако бях започнал по-рано...
Но истината е, че никога не съм свирил достатъчно добре на пиано, за да пиша песни, а така и не подхванах китарата, докато бях малък. Написал съм някои неща - с Крис Стейнтън направихме High Time We Went - но винаги е трябвало да разчитам на други хора, за да си набавям песни".
Днес обаче мнозина помнят именно неговите версии на толкова много чужди композиции, и се изненадват, щом научат кои са оригиналните им изпълнители. Междувременно в последните си години певецът казваше, че все повече оценява всеки следващ свой концерт.
„Усещам, че има нещо специално всеки път, когато изляза за шоу", каза той през 2008 г. „Не се грижех за себе си, когато бях млад, но имах шанса да се спра в по-късните години и да остана малко по-здрав малко по-дълго - така че ще продължа да забивам, както се казва, докато мога."