The Prodigy отново оглавиха британските класации. С първия си нов албум от 6 години насам култовата електронна група скочи директно начело на UK Album Chart, а титулният сингъл от албума The Day Is My Enemy измести Джеймс Бей, Ед Шийрън и носителят на "Грами" Сам Смит от първото място. Това е шестият албум на The Prodigy, който достига първо място във Великобритания в 25-годишната им кариера.
Триото от Есекс изгря през 90-те години с превърналите се в класика албуми Experience, Music For The Jilted Generation и The Fat Of The Land, които съчетаваха техно и дръм енд бейс с пънк, рейв, джънгъл, хардкор, хип-хоп и индъстриъл.
По-новите им албуми Always Outnumbered, Never Outgunned (2004), Their Law: The Singles 1990 - 2005 (2005) и Invaders Must Die (2009) също оглавиха британските класации, но нямаха отзвука на ранните им записи. The Prodigy даже получиха обвинения, че се задоволяват просто да копират успешното си минало и да тъпчат на едно място.
Подобни упреци вече излязоха и към The Day Is My Enemy, но за него критиката пише и че е техният най-силен албум от The Fat Of The Land насам. Новият им материал е пропит от енергията и бунтарския дух, какъвто тримата от групата чувстват, че липсва на днешната музикална сцена. Песните са умишлено шумни, брутални и тежки за слушане, изпълнени с бучащите и ръмжащи мелодии, типични за бандата, и безмилостните вокали на Кийт Флинт и Максим върху майсторските бийтове на мозъка на групата - Лиъм Хаулет.
„Не знам някой друг, който да звучи като нас", похвали се наскоро Кийт пред Guardian. "Могат и да се опитват, но то е в самите звуци, в цялостната конструкция на песента. Начинът, по който те атакува е толкова добре реализиран. Никой друг не може да направи това. Нямат способностите да направят такъв звук".
Причина за успеха е и решението им да изработват песните като творчески екип от трима души, а не да разчитат предимно на Хаулет, както беше в досегашните им издания. „Обичаме да се вбесяваме един друг, тъй че процесът не премина само в прегръдки и целувки", признава Кийт за създаването на албума. „Но този гняв, който нямаше как да съберем преди, защото бяхме твърде щастливи, вече отново го имаме".
И резултатите очевидно са налице.
