Достатъчен е само един епизод от сериала „Мостът" (Bron/Broen), за да се очаровате не само от смразяващия сюжет и непробиваемата Сага, но и от саундтрака. Choir of Young Believers от Дания - това е групата, а меланхоличното парче „Hollow Talk" с избухващ финал и до днес е едно от най-известните им произведения.
Вероятно много се хора се питат дали това е поредната музикална банда, която е и ще бъде запомнена с една-единствена песен.
Choir of Young Believers са отличавани многократно в Дания, имат активен концертен живот и за тях са писали немалко световни медии, но все пак са доста далеч от комерсиалния критерий за брой продадени копия на албуми, с който сме свикнали да измерваме успеваемостта на музикантите.
Всъщност, малко е спорна употребата на думата „група", тъй като Choir of Young Believers нямат постоянен състав, музикантите непрекъснато идват и си отиват, а броят им варира обикновено около осем. Имали са концерти като дует, квинтет, октет, оркестър...
Единственото сигурно е творческият двигател Янис Макригианис
Подобно на смесения си произход - датски, гръцки и индонезийски, 32-годишният Макригианис е многофункционален в музикално отношение - той е композитор, текстописец, певец, китарист. Сам записва песните, почти винаги само в една версия. Тембърът му е доста разпознаваем, дори беквокалите са негови и отделно миксирани.
Отначало свири на китара в две други групи и няма нищо авторско. Тъй като не желае постоянно да се съобразява със своите колеги и да прави компромиси, Янис решава, че ще работи сам. „Тоталната демокрация в бандите понякога може да е за лошо", казва опърничавият талант навремето, когато му задават въпрос дали не е поел твърде голям риск.
След шеметно трупане на вдъхновение и творчески материал из гръцките острови, той изплува на алтернативната сцена в Копенхаген, първоначално подкрепян от свои близки приятели, за да заеме едно необитавано музикално пространство.
Успехът идва още с дебютния албум „This Is for the White in Your Eyes" (2008), който започва именно с „Hollow Talk". Малко известен факт е, че парчето не е трябвало да бъде в селекцията изобщо - продуцентът чува, че Янис изпипва нова песен по време на една от почивките на записите и настоява веднага да я довърши, буквално в последния момент.
"Никога не съм писал музика толкова бързо. Когато се върнах в Дания, вече знаех със сигурност какво искам да правя. "Hollow Talk" е специална за мен, защото се роди за отрицателно време, това е единствената ми песен, написана и записана в студиото", разказва Янис.
Някаква магия
Четирите албума на Choir of Young Believers навяват особено религиозно усещане, смирение и целенасочено приличат на хорова музика. Дори песента "Riot" (бел. р. - бунт) звучи като-скоро като псалм за Исус или Дева Мария. Причината не е в някаква силна християнска вяра, а по-скоро в силното въздействие върху публиката. Затова най-вероятно няма да ви се прииска да отидете на следващата литургия или да се запишете в близкия църковен хор.
Стилът е някак пуритански тържествен, с фолклорни мотиви и бавен ритъм, навява лека скандинавка тъга и същевременно някакво усещане за сюрреализъм. Съвсем отделен въпрос са текстовете - за щастие, основно на универсално разбираем английски език, силни и изчистени, заради което някои критици ги сравниха с хайку.
След всичко казано досега, което изглежда прекалено добре, настъпва и неизбежната творческа криза.
През 2013-та година, уморен от турнето на албума „Rhine Gold", Макригианис се почувства уморен, объркан и неспособен да работи. Решава да се изолира за известно време, с което бъдещето на бандата изведнъж става тревожно неясно. По това време Choir of Young Believers има шанса да бъде международният посланик на датската музика.
Макригианис спира да работи, отдава се на пътуване, по-скоро на скитничество и странство, вместо да впрегне инерцията от серията концерти в създаване на нови парчета. Решението му е изцяло емоционално, китарата и пианото не го привличат по никакъв начин. Той се мотае с джобен семплер, каквито децата получават за Коледа, и записваше по-скоро случайно попаднали му звуци - от градската среда или разходката в гората, например.
Тогава обаче получава покана да участва в турне на Depeche Mode. Това в крайна сметка връща Макригианис обратно в студиото с доста нов материал.
Наскоро групата пусна парчето "Jeg Ser Dig", второто от предстоящия да излезе в началото на следващата година нов албум „Grasque". Пилотният сингъл „Face Melting" е повече от обещаващ, а някои критици определиха Макригианис като „скандинавската версия на Sade".
Резултатът, според първоначалните оценки, представлява уверен и експанзивен албум, смесица от различни стилове, но подчинени на характера на Choir of Young Believers.
* Hollow Talk - празни приказки, в превод от английски език
