Времената са вълчи, музиката е рок

38 години след създаването си легендите на българския рок от ФСБ не си и помислят да почиват на стари лаври. Нито постигнатото до момента и годините зад гърба им, нито абсурдното положение на българската музика са способни да ги спрат.

Те записват, аранжират, готвят нови концерти и поддържат жива родната музикална сцена. Това може да изглежда като неблагодарна задача, но кой друг да се заеме с нея освен символите на родната рок музика?

Сега те се завръщат към обичайния си по-твърд звук с рок спектакъла „Вълче време", подготвян за 5 септември в Пловдив и за 11 септември в Летния театър във Варна. Музикалното, звуково и светлинно зрелище ще си струва - софиянци могат да го потвърдят, защото вече го видяха на 27 март в зала 1 на НДК.

За Пловдив и Варна обаче ФСБ готвят и съвсем нови неща. Част от песните са преаранжирани, други за пръв път ще бъдат изпълнени на живо. Светлинното шоу също е преработено, а специална част от концерта в четвъртък е посветена само на Пловдив и няма да бъде изсвирена никъде другаде.

В което няма нищо чудно, защото групата открай време се чувства изключително добре в Амфитеатъра и не е тайна, че там се радва на някои от най-верните си фенове.

За концертите решаваща подкрепа им оказват Dynacord, спечелили доверието на музикантите за всички въпроси около техническата реализация. А това е доверие, което не се печели никак лесно: ФСБ не признават никакви компромиси с качеството.

Изоставили са всякакви илюзии

В дните преди двата спектакъла големите български музиканти са настроени позитивно, макар да осъзнават колко е отчайваща ситуацията в българската музика. Вече са видели две и двеста и трудно нещо може да ги изненада или дебалансира.

ФСБ не си правят никакви илюзии, че ще излязат на печалба от начинанието си. „В българската музика единственият шанс за печалба е халтурата", казва техният стожер Румен Бояджиев. „Тя се случва в кръчми, в дискотеки, но не и в концертни зали.

Ние много дълги години сме се научили да губим, свикнали сме със загубата. Въпросът е да я държим на такова ниво, че да не ни помете съвсем", допълва той.

За да не бъдат пометени, те са принудени да държат билетите за концерт от такъв мащаб на цени от 20 и 30 лв. Бояджиев обяснява, че това са минималните суми, при които им остава надежда да си покрият разходите.

Голямата му тревога е, че наблюдава една засилваща се апатия в българската аудитория като цяло. „На тях им е безразлично дали слагаш истинско месо в баницата. Те ядат всякаква баница".

Преди години ФСБ си въобразявали, че понеже правят нещата като никой друг в България, то винаги ще бъдат силни и актуални. „Но след известно време вече цялата публика не вижда, че това й липсва. Тя свиква с всичко", казва Бояджиев и заключава: не е вярно, че когато правиш нещо ценно, това автоматично ти осигурява вечен живот.

Няма шанс да се предадат

В думите му обаче няма и следа от отчаяние. Напротив, личи една спокойна осъзнатост, която изразява и другият клавирист и вокалист Константин Цеков. „Писали сме някои от най-хубавите си неща в най-трудните периоди", припомня той и подчертава, че даже и по време на няколкото години пауза никога не са мислили да се откажат.

„Когато не можеш да направиш нещо за пари, направи го без пари. Рано или късно, по някакъв начин, това ти се връща", допълва Бояджиев.

Пък и парите не са основното, както потвърждава и китаристът Иван Лечев. След толкова години по всякакви музикални сцени за него основното си остава удоволствието от свиренето, заради което участва в куп проекти в разнообразни стилове.

Например, не след дълго му предстои турне в Америка със супергрупата „Фондацията", в която изпълнява някои от най-обичаните български песни заедно с Дони и Кирил Маричков.

„Но най-много ме изпълва това, което правя с ФСБ", признава си той. И когато има концерт с тях, всичко друго отива на заден план.

Между поколенията

Синовете на Румен Бояджиев Румен-младши и Борислав също са неотлъчно с групата и осигуряват богатата и разнообразна ударна секция в песните. Борислав уверява, че в ФСБ различните поколения се сработват изключително лесно.

„ФСБ не си търсят мястото на сегашния пазар, защото сега пазар няма", казва по-малкият син на Румен Бояджиев, който е барабанист, композитор и диджей.

„В България сме стигнали ситуацията, в която се играе ва банк. Единият вариант е да си седиш вкъщи и да не правиш нищо, другият вариант е да рискуваш и да правиш това, което ти е на сърцето", откровен е той.

За него връзката между медиите и музиката е като дългогодишна връзка между съпрузи, в която мъжът постоянно мачка жена си и после поглежда останалите жени и казва „Абе тя моята за нищо не става, я ги виж другите какви са хубави".

ФСБ обаче имат своите фенове, своята музика и своята кауза. Затова несъмнено след „Вълче време" ще има и още концерти (макар и не повече от веднъж годишно в различните градове), а защо не и нов албум. Можем само да се надяваме.

Новините

Най-четените