Вече се изписа почти всичко за Спирита, затова ще започна по-лично. Обичам сутрините след концертите на Spirit of Burgas. Афтърпартито по плажа, в притихналите капанчета по фестивалната зона, по бургаските улици. Шарените хора с пластмасови чаши с бира в ръка, които се разхождат около морската градина като на... градинско парти.
Обичам тези сутрини дори повече от концертите. Фестивалът в Бургас е едно от малкото места, на които се чувствам добре в България. Няма простотии, въпреки обилните количества алкохол, които се леят край сцената.
Още помня погрома в Пловдив през 1999-а, когато у нас дойде първата наистина голяма световна група - "Металика" - и в града се стече цялата страна. Напити метъли от сутринта, които се търкаляха по тротоарите, повръщано на всеки ъгъл. Дори кметът се уплаши и забрани спешно още на обед продажбата на алкохол в Пловдив.
Само 12 години по-късно на Спирита вече всичко е спокойно, по европейски. Няма сбивания, няма брутално прекалили с веществата. Само забавление в рамките на закона. Е, и миризма на трева тук-там след полунощ...
Най-силна бе втората вечер на фестивала. Пиронът на цялото събитие за мен беше концертът на Skunk Anansie. Гологлавата Skin за сетен път ми напомни на какво се дължи успехът на наистина големите звезди - на това, че се раздават без остатък, до предела на здравословното - ако ще да са на "Уембли", ако ще да са в неизвестния им Бургас.
Колко луда трябва да си, за да се катериш като алпинист по скелето на сцената, да стъпваш по вдигнатите длани на феновете и да се метнеш три пъти върху тях? Това беше първият стейдж дайвинг, който видях на живо - след плахия опит на Лени Кравиц преди две години на "Академик". Но той не скочи върху феновете, а се отпусна върху тях и позволи да го поносят.
А Skin си се гмурна със засилка в публиката и преживяването беше наелектрезиращо. Фронтдамата на Skunk Anansie направи и нещо друго знаменито: успя да накара 15 хиляди души да клекнат като един на плажа, и то без да им крещи, само тихичко им го пошепна в микрофона, слязла долу на пясъка и също приклекнала сред най-верните си фенове.
Стана към края на сета и само доказа до каква степен бе успяла да овладее тълпата. Песните й имат ярки политически послания, гласът й носи толкова болка, че когато я слушам да пее, започва наистина физически да ме боли. И заради това очаквах тегав, депресарски концерт. А стана точно обратното - ярко, жизнерадостно, зареждащо веселие. Girl Power!
Но да отдадем заслуженото и на атлетичния барабанист Марк Ричирдсън, на когото искам лично да благодаря, че някъде на втората песен се съблече гол до кръста, както и на непукистите Ейс и Кас, които се държаха много, ама много cool, като истински рокаджии. Моби дръпна още около 5 хиляди души към главната сцена.
Беше сдържано емоционален, много професионален и показа перфектно лайт щоу. Излезе с един барабанист, който му беше нещо като почти точно копие, и четири жени - певица, цигуларка, кийбордистка и басистка. Събитието на фестивала тази година според мен беше именно басистката на Моби - българката Светлана Василева.
Грешка на организаторите е, че не я популяризираха повече. Защото тя е нещо като българската мечта - тръгва от малка страна и съвсем сама, по трудния начин, успява да си пробие път до най-високите етажи на световния шоубизнес благодарение на таланта си. Истинска рок-дама. А остана леко в сянка.
Кметът на Бургас Димитър Николов - очевидно в очакване на местни избори, не пропусна и тази година да си придаде малко отразена светлина, срещайки се със звездите от фестивала. Да беше поканил Светлана в общината, вместо шефа й Моби...
Намерих само едно единствено интервю с басистката на Моби в интернет, от което обаче нищо не разбрах: откъде е, в какво семейство е раснала, как е заминала в чужбина, за какво мечтае? Важно ми е, най-малкото защото благодарение на нея Моби през цялото време казваше на чист български "Благодаря". През първата вечер Suicidal Tendencies се оказаха разочароващи.
По-скучен и по-слабо посетен метъл концерт не съм гледала през живота си. И нищо чудно, след като от 2000 г. не са издавали албум, а от 2003-а непрекъснато пускат слухове, че ще извадят нещо ново, а пък то така и не идва. Сега, по последна информация, дискът ще излезе догодина.
Но за над 10 нетворчески години те вече са успели да се превърнат в група, която се класира по-скоро за каварненския фестивал. От Спирита очакваме винаги повече креативност и авангард. Слава богу, че след Suicidal Tendencies се появиха Gotan Project и оправиха настроението на всички.
Те са доказателство, че мултикултурализмът си работи добре, напук на всички Брайвиковци по света. Французин, аржентинец и швейцарец от Париж, омаяни от латиноамериканското танго. (Gotan е анаграма на Tango - разместени са първата и втората сричка). Изглеждат и звучат винтидж. А танго с акордеон и малко електроника край морето късно вечер на няколко питиета наистина може да те стисне за гърлото.
Изключително приятна беше джаз и блуз сцената на фестивала - място за кротко посядане на питие на столчетата край бара (там се изявиха Kottarashky Live Band, Ruth Koleva, Brasilacoustic...) Добро впечатление направиха и R.O.B.T.F. на живо на електронната сцена, както и етнобандата Smallman. Останалото от фестивала ми е малко размазано, и то не заради изпития алкохол.
(Заради силно "кръстената" бира, която се продаваше на фестивала, през цялото време бях в пълно съзнание.) Открих фестивала Spirit of Burgas на второто му издание през 2009 г. заради гостуването на Faith No More. Мисля, че това постижение досега не е достигнато и надминато, макар тази година Моби да събра може би повече публика от Майк Патън и компания.
Но онова тогава беше истинско музикално събитие, показване на легендарна група буквално седмици след дългоочакваното й завръщане на сцената след период на разпад. Бургаският фестивал е място, на което се зареждаш край морето за цяла година с музика, както нормалните хора събират тен и синтезират витамин D.
Организацията от година на година става все по-професионална. За разлика от блъскането и бутането на влизане на първите издания, този път на всички входове цареше пълно спокойствие. И засега, въпреки амбициозните опити за детрониронето му, Spirit of Burgas си остава най-добрият фестивал в България и тази година го потвърди.
