След 13 години чакане, новият албум на Tool най-сетне е тук! 4872 дни след култовия 10 000 Days, издаден на 28 април 2006 г., сега се появява и Fear Inoculum.
И феновете, и музикантите от бандата се бяха уморили от това чакане. Едните да питат и да не получават никакъв конкретен отговор, другите да бъдат питани, притискани, критикувани за всички неясноти и т.н.
Резултатът вече е пред нас и всеки може да прецени за себе си заслужавало ли си е чакането.
Групата продължава да размива линиите между изкуство, психеделия, алтърнатив метъл, прогресив рок, леки джаз и груув намигвания, непоправимо майсторство в свиренето и едно безкрайно любопитство към неизвестното - от специфичните вокали и сложните и откровено объркващи на моменти текстове на Мейнърд Джеймс Кийнан, през обърканите ритми и математически формули на барабаниста Дани Кери, ударните бас линии на Джъстин Ченсълър, които задават пулса на песните, и, разбира се, китарните рифовете на Адам Джоунс, които както могат да хипнотизират, така и да те изстрелят с бясна скорост.
Този пламък на себеотдаване вече спечели на групата три награди "Грами" и цяла армия от фанатични фенове, които понякога съвсем спокойно могат да бъдат разглеждани като някакъв култ (в музиката на бандата има достатъчно философия и духовни търсения, за да е покрита и тази графа).
Е, за тях новият пакет скрижали се спусна от небесата във формата на 7 песни и 3 интерлюдии. Ако ви се струват малко, барабанистът Дани Кери твърди, че първоначалната идея е била албумът да бъде една "гигантска" песен, в която човек да може да се потопи.
Потапянето го има - почти 85 минути пътуване на сетивата през математически прогресии, превърнати в музика, през философските лабиринти на текстовете, през мрачното величие на един дълбок гений, съставен от четирима адски талантливи музиканти и творци.
Tool никога не са следвали структурите или ограниченията на по-популярната музика, но във Fear Inoculum има все пак нещо изненадващо достъпно, което позволява на слушателя да се отпусне и просто да слуша.
Каквото и да говорим, тези 13 години са дали възможност на групата да продължи своето израстване. Ако през 90-те музиката на Tool беше като отговор на мейнстрийма с неговите простички песни и комерсиално звучене - отговор, зареден с агресия и почти непосилна сложност, сега нещата са по-различни. Музиката остава все така великолепно комплексна и мрачна, но и някак по-плавна и зряла. Ако тук има гняв и отчуждение, те не избухват, а се стичат хладно.
Заглавната песен започва леко и почти атмосферично с повтарящ се модел с три ноти, който бавно се разгръща в цялостно, сложно и многопластово произведение от мрачна красота и величие, което може да постави под въпрос и самия линеен поток на времето.
Самият албум е симфония на звуците. В него могат да се усетят близкоизточни моменти, психеделични заигравки с линиите на синтезаторите, блус китари от 60-те, задължителния елемент от 70-тарския прогресив, та дори и резките и режещи намеци на метъла от 80-те. Но вместо хаос, тук имаме хармония и ред. Добавете към всичко това невероятните и диви ритми в барабаните на Дани Кери и резултатът е всичко това, което и досега е правило Tool толкова велика група.
Tool харесват да чупят стандартите за общоприето, но без скандалната показност на пънка. Познавайки правилата и традициите на музиката, те умело ги изкривяват или дори пренебрегват, за да създадат своето творение.
Именно тази многопластовост и натрупвания на различни стилове и елементи дава на албума едно усещане за пищност, за ясен смисъл, който те води из цялото това разнообразие по тъмен път, чийто край не виждаш. Четвъртата песен в албума - Invincible - е точен пример за това - наслагане на пластове от идеи и мотиви.
За слушателя остава да се отпусне, да не прави нищо друго (за предпочитане) и просто да възприема музиката със съзнанието си.
Всяка от седемте песни в албума е пътешествие със своя история. Но ако някак се изгубите в цялата тази сложна смесица от идеи и звуци и изпуснете нишката на разказа на Мейнърд Джеймс Кийнан, не се притеснявайте - всички албуми на групата досега, Fear Inoculum включително, са правени за многократно слушане.
Това е и ключовият момент - този албум е своеобразно усещане, което разкрива богатството си със слушанията. На първо време можеш да чуеш само част от нещата, да ги усетиш само повърхностно. С превъртанията обаче започват да се разкрива и цялостната хармония, както и самото израстване в звученето на групата.
Така че настанете се удобно, отпуснете се, това пътуване ще ви прекара през непознати пътеки и право през заешката дупка. Едно е сигурно, ако издържите повече от 2 песни, ще искате да си пускате Fear Inoculum отново и отново.
