Всеки има една такава музикална творба в личния си списък с любими заглавия: с творци като Енио Мориконе, Ханс Цимер, Джон Уилямс, Хенри Манчини, Вангелис, Роджърс и Хамърстайн, филмовата музика доказано може да се превърне в класика.
Тя може да се похвали с немалко велики произведения, преминали отвъд киното и превърнали се в хитове. Добрият саундтрак е сред най-хубавите неща, които могат да се случат на един филм, а процесът по създаването му е като часовников механизъм, който по думите на Георги Стрезов, изисква огромна дисциплина.
Имената на Георги Стрезов и българската звукозаписна компания 4 for Music не са първото, което ви идва наум, когато гледате втория сезон на "Короната" или "Междузвездни войни: Хан Соло", въпреки че са работили и за двете продукции, както и за още множество международни филми, сериали и видеоигри, чийто саундтракове са записани в облицованото с дърво звукозаписно студио на 4 for Music.
Най-новият проект на компанията е сериалът "Параграф 22" (разпространяван у нас от HBO Bulgaria), а Георги Стрезов влиза в ролята на оркестратор в процеса. Срещаме се с него в средата на работен ден, за да разберем повече за този нов проект, за един "по-стар", за самия Георги и неговите лични критерии за това какво е добра филмова музика.
Пиано, фентъзи, хорово дирижиране
Всичко започва с пианото, с което Георги се запознава, когато е на 6-7 години. Сценичната треска от свиренето на живо обаче не е по вкуса му, затова пианото си остава занимание на затворени врати. Седем години по-късно идва следващата важна стъпка - когато приятел на Георги го запалва по първия музикален софтуер у нас. Оттогава музиката е професионално занимание.
Постепенно се появяват първите поръчки за документално и късометражно кино. След гимназията следва Музикалната академия, специалност хорово дирижиране. Но истинската страст за Георги си остава филмовата музика и музиката за игри. И днес споделя, че се чувства по-комфортно зад прожекторите.
Ако се чудите какво кара някой да тръгне толкова млад в тази толкова сериозна посока, отговорът се крие във фантастиката.
"Аз винаги съм бил почитател на фантастичния жанр. Тогава четях всичко - Мартин, Толкин, Тери Пратчет и слушах много филмова музика. "Властелинът на пръстените" е един от любимите ми саундтракове и тогава исках да напиша нещо в този дух. Музика, която да ти запали въображението, защото всичките тези саундтракове по някакъв начин те пренасаят в друг свят. Тогава наистина бях много запален по този свят. Исках да бъда част от него."
Посвещаването на електронната музика се случва до известна степен по принуда на обстоятелствата. Във времето, в което Георги започва, виртуалните инструменти у нас не са толкова развити. Дори и да ги има, са или прекалено скъпи, или изискват мощна техника. Трябва всеки един инструмент да е свързан към отделен компютър. Така, още 15-годишен, Георги се насочва към електронната музика и постепенно нещата започват да се случват. Появяват се и по-добрата техника, микрофони, музикални инструменти, както и колеги, творци, музиканти и инструменталисти.
Да останеш във филма
Любовта към филмовата музика е причината Георги да остане в занаята вече толкова дълго. Споделя, че винаги е бил почитател на Джери Голдсмит, Енио Мориконе, Джон Уилямс, Хауърд Шор. Отстоява позицията, че както във всяко изкуство, и в музиката има халтура, но има и много неща, които са стойностни.
Подценявана ли е филмовата музика от масовата аудитория? "От масовата аудитория - не. По-скоро от професионалната аудитория. Има резон да бъде подценявана. Основното е това, че се пише набързо, че се ползват клишета, че се "краде" от класическата музика. В някои отношения това може би е вярно, в други - не толкова, но има и много странични фактори, които мнозина не отчитат."
Например това, че филмовата музика зависи от режисьора, а композиторът е човек, който трябва да се впише в конкретните виждания на друг.
"Има режисьори, които са изключително детайлни и имат ясно виждане как да трябва да прозвучи музиката и настояват да бъде направена по същия начин, независимо от желанието на композитора. Има и други, които дават свобода."
Условно казано, работата на един оркестратор, според Георги, може да бъде сравнена с тази на главния редактор на списание. Работата му е да вземе това, което е направил композитора, и да направи от изсвирената комбинация отделни партитури, така че тя да може да бъде записана от цял оркестър. А в зависимост от композитора и режисьора, оркестраторът може да имa повече или по-малко място за креативност.
Прекият досег с публиката не е толкова важен за Георги, тъй като удовлетворение той извлича от самата музика. Освен това, на практика той и оркестърът създават оригинална музика, която оттук нататък може само да бъде свирена, но не и създадена наново. В този смисъл онова, което е случва между стените на студиото, ще има много дълъг живот.
„Параграф 22"
Имената на братята композитори Рупърт и Хари Грегсън-Уилямс стоят не само зад музиката на "Параграф 22", но и зад редица други сериали и филми, влючително "Шрек", "Аквамен" и "Жената-чудо".
Съвместната работа на Георги с тях не започва с „Параграф 22". Георги се запознава с Рупърт по време на записа на музиката за „Короната", където български екип записва музика за някои от епизодите.
"В един момент той каза, че работи по нов проект, който трябва да направим в началото на 2019 г. Някак много естествено стана. Ние имахме предварителна биография. Фирмата ни работи вече 5 години и макар да говорим за целия свят, обществото на композиторите е относително малко и всички се познават."
Сериалът "Короната" за живота на британското кралско семейство през ХХ век е първият толкова мащабен проект за Георги и компанията. Предизвикателството в случая е, че звукозаписните серии е трябвало да се случат лятото. Въпреки отпускарския сезон и турнетата, успяват да съберат състав, който да запише музиката.
В петгодишната биография се отличава особено едно заглавие - "Междузвездни войни: Хан Соло".
"Едно от нещата, които правим, е български народен хор. Доста композитори от цял свят са купили записа. Обаче един ден получих съобщение по фейсбук от личния асистент на Джон Пауъл (композитора на "Междузвездни войни: Хан Соло"), с когото бяхме разменяли няколко думи, понеже сме работили по други проекти. Предположих, че става въпрос за някакъв проблем. Чухме се и в един момент се включи и Джон Пауъл, който ми каза, че ще прави един проект, който е много голям, без да казва името. Обясни, че е фен на народната музика, много харесва записите на хора и иска да използва същите мотиви във филма. Казах му просто, като дойде време за това, да се обади. Два дни по-късно излезе информацията, че той ще прави "Хан Соло". Не вярвах, че е говорил за този филм, но по-нататък във времето той се свърза с нас и така се случи."
Добрият саундтрак, дисциплината и една любов повече
Вървим към финала на разговора и питам какви са критериите на Георги за добрия саундтрак. Душата в музиката - казва той. Тя отличава добрия саундтрак. На фона на многото музика, която се прави днес, душата е това, което отличава плявата от сеното. Примерът на Георги е саундтракът на "Небесно кралство", който според него е уникален, както и този на "Властелинът на пръстените".И като става дума за добър саундтрак, няма как да не проверим и дали Георги има свое произведение, което обича с една идея повече от останалите.
И изненадващо, такова има и то не е към филм, а към игра - "Surviving Mars". "Над два часа музика. Целият проект е извън това, с което по принцип се занимавам. Аз винаги стоя по-скоро в акустичната музика. Докато в тази игра се колонизира Марс и всичко е ретро-футуристично. Като в книгите на Жул Верн. Цялата игра има лека визия и аз тръгнах в посока на това да комбинирам звука на оркестъра и към това да добавя едни синтезатори в стила на Вангелис и Жан Мишел Жар. Купих си хардуерни устройства, синтезаторни модули - нещо, което никога не бях правил през живота си и трябваше да се самообуча, за да намеря звука, който търсех. Това е един от по-специалните моменти, които са ми се случвали.
Що се отнася до балансирането между работа и личен живот, спартанският режим в работата влияе и на личния живот на Георги. Но онова, което помага, е дисциплината. Звукозаписното студио винаги разполага с точно определен срок, в който трябва да се впише, а отсрочки не се допускат. Същата тази дисциплина Георги пренася и в личния си живот под влияние на годините работа в подобни условия.
