За Red Hot Chili Peppers 1988 -ма е година, която би могла да унищожи много по-утвърдени банди. По това време те са събрали култова аудитория с първите три албума, а последният - The Uplift Mofo Party Plan (1987), дори е пробил в долната половина на чарта Billboard 200. Усещането за триумф трае кратко, защото единият от първоначалните основатели на групата - китаристът Хилел Словак, умира през юни 1988 г. на 26 години от свръхдоза хероин.
Скърбящият Джак Айрънс, неспособен да продължи, напуска бандата скоро след това. Фронтменът Антъни Кийдис влиза в клиника за рехабилитация. Групата се опитва да продължи с нов състав, включващ китариста на P-Funk ДиУейн "Блекбърд" Макнайт и барабаниста на Dead Kennedys Ди Ейч Пелигро, но само след месеци и на двамата е показана вратата.
RHCP не започват втория си живот, докато не се свързват с тинейджър, който е върл фен на Словак - Джон Фрушанте, както и обожаващият хардрока гигант на име Чад Смит. Той се е преместил в Лос Анджелис от Детройт през август 1988 г. и към декември вече е на барабаните в бандата. Така се създава най-дълго задържалият се състав на Red Hot, отговорен за над 19 млн. продадени албуми.
На 16 август се навършиха 25 години от излизането на Mother's Milk - албумът, който павира пътя на лютите чушлета към звездната слава в MTV, хедлайнърските позиции на фестивали и мястото в Рокендрол залата на славата.
Чад Смит поглежда назад към момента, променил живота му и дал нов старт на Red Hot Chilli Peppers, едно явление в музикалната история
Ето как започна всичко от първо лице:
Денис Зуум знаеше, че те търсят барабанист, а един мой приятел - Нют Коул, който излизаше с него, каза.: "Имам подходящ човек. Приятел съм с Чад, човече. Той яде барабани за закуска". И без да знам, така бях представен на Red Hot Chili Peppers. И когато отидох на прослушване, аз си внесох барабаните в това тясно, смотано, мръсно място за репетиции в Силвър Лейк, поглеждам Флий и той пита: "Това какво е? Да не ти е закуската?". Той е един дребен, нисък човек със забавна щръкнала прическа. И те ме гледат ей така: "Кой изобщо е тоя странен и космат тип от Средния изток... Я да се маха."
Guns N' Roses, Motley Crue се случваха по това време и бяха много нашумели. Red Hot изобщо не искаха да бъдат такива и бяха много „анти." Нито пък аз, аз изглеждах така, само защото съм от Детройт. Така че в момента, когато започнахме да свирим, човече, всичко това бе забравено.
Били сте на около 26 години по това време?
Да, тъкмо бях навършил 27 през 1988-ма към момента, когато се срещнах с тях през декември. Антъни и Флий бяха на по 26, рождените им дни са през две седмици от нас, а Джон беше май на 18. Той беше съвсем новак - изобщо не беше свирил в банда, особено пък с любимата си група, и беше просто топка от енергия. По това време всичко, което правихме, беше бързо, хард, абе беше вълнуващо. Не знаех толкова много за бандата - "Да бе, знаеш, нали, пичовете с чорапи върху оная си работа, те са малко шантави."
В момента, в който се присъединих, се заехме веднага с писане на парчета - мисля, че имаха към две готови неща преди това. Естествено, направихме кавъра на Стиви Уондър - "Higher Ground", който беше нещо като пробив в MTV. Но беше и като "идвай тук и сядай да пишеш". Беше много вълнуващо и забавно.
Записвахме само след няколко месеца, през февруари или март, което е доста кратко време в сравнение със сега. Нужни са ни от 6 до 9 месеца, за да пишем музика. Но тогава беше заради онова първоначално въодушевление на новите хора в бандата. Усещането беше вълшебно, изглеждаше като съвсем нова страница в историята на бандата. Антъни тъкмо беше чист от дрога. Беше нещо съвсем ново за нас, и ми хареса. Помислих си: "Това е страхотно!"
Направихме малко турне, май само във Флорида. Когато се присъединявах към бандата, буквално имах някъде към $20 в сметката си в Bank of America. Направихме късо, 10-дневно турне и спечелих $10 000. И си рекох: "Мамка му, богат съм!". Никога дори не бях виждал толкова пари или нещо с три нули след него. Не можех да повярвам. Беше невероятно, все едно съм уцелил голямата награда он лотарията.
Коя беше последната стабилна работа, която сте имали? Работили ли сте в Лос Анджелис?
Да, определено. Един мой приятел, на чийто диван спях, се премести в Калифорния и работеше в продуцентския бизнес - по филми, реклами, музикални видеоклипове. Така че той ми намери работа в компания, наречена Boyington Films; те снимаха реклами и някои рок-клипове. Първият рок видеоклип, по който работих - буквално месец след като се изнесох оттам - беше за първия солов албум на Кийт Ричардс, Talk is Cheap. Песента се казваше "Take It So Hard," а аз естествено съм огромен фен на Rolling Stones.
Имаше малки планини отзад, направени от фолио и шперплат, фалшиви планини - аз помагах при изработката им, и се оказах на снимачната площадка, по време на снимките на клипа, в Холивуд. Бях толкова развълнуван - "Уау, дишам същия въздух като Кийт Ричардс. Еха!"
Донякъде се надявах, че няма да дойде и да говори на режисьора така: "Виж, не ми харесва ракурсът, не мисля, че от този ъгъл е добре да се снима. Не съм ОК с това или онова". Той дойде с около 2 часа закъснение, излезе от лимузината, полюшвайки се, с голяма торба кокаин и джобно ножче. И аз си рекох "Йес! Рокът на живо!". И те наистина си вързаха инструментите и свиреха. Помня, че Стив Джордан свиреше на баса. Тогава си мислех, че преживявам най-страхотното нещо.
Работих и по други клипове, декори, сценография. Също и като личен асистент: донеси кафе, разположи осветлението, пусни прожекторите, боядисай колата в клип на Хюи Люис - каквото ми кажеха. Това беше основното, с което се занимавах преди да се присъединя към Red Hot Chili Peppers.
После започнах да се снимам във видеата за Mother's Milk. Направихме първите два клипа поред - и беше със същата компания, за която работих преди това. Същият режисьор ми подготвяше барабаните. "Ще се оправя сам", казвам, а той отвръща: - "Не, не, аз ще ги оправя, това е твоята работа. Ти си талантът сега!" [Смях] Така че промяната беше осезаема.
Най-добрият ритъм в албума би трябвало да е "Magic Johnson". Сега ще ви разкажа. Той очевидно наподобява маршируващ такт, всъщност барабаните, ритъмът на маршируващ оркестър е от гимназията "Феърфакс" в Холивуд, която са завършили Флий и Антъни. Джак Кайрънс, който беше свирил с бандата преди мен, той го свири, защото също е бил във „Феърфак"с, така че вероятно оттам е дошло.
Помня, че по това време работното заглавие беше "Fairfax High". После монтирахме всички записи и мисля, че се върнах в Мичиган, за да посетя семейството ми или бях отишъл някъде другаде за около седмица. Връщам се и бях развълнуван да го чуя - те тъкмо дозаписваха по вече готовите неща. Антъни каза: "Почакай, човече, докато чуеш какво направихме с „Феърфакс", страхотно е".
Не забравяйте, аз съм от Мичиган, бях голям фен на "Детройт Пистънс", нали разбирате? И естествено обичаме баскетбола. А тези момчета са големи фенове на "Лейкърс". Тогава "Лейкърс" и "Пистънс" щяха да бъдат на финалите, "Лейкърс" бяха победили "Пистънс" някъде през '88. А после на следващата година "Пистънс" се върнаха и размазаха "Лейкърс". Така че имаше една силна конкуренция.
Та се връщам, Антъни е там и казва: "Ще ти хареса това!". - "Супер, нямам търпение да го чуя." И той ми го изсвирва... "L.A. Lakers / Fast-break makers..." И аз реагирам: „Какво е това?! Не! Мразя го!" Имам предвид, започнах да харесвам "Лейкърс". И ги подкрепям, освен ако те играят срещу моите "Пистънс", защото съм лоялен към родния си град във всякакви спортове.
Трябваше ли да се учите на пънк-рок, за да свирите "Punk Rock Classic"?
Определено трябваше да се поизуча в тази насока, няма спор. Помня, че Антъни ми даде отрано една касета и заяви: "Ние правим хард нещото, пънк-музиката, но и фънк - това е наистина важна част от нашата банда".
Касетата беше на Meters, той искаше да слушам Cissy Strut. Бях чувал имената на бандите, но трябваше да се уча. Харесваше ми Tower of Power, Джеймс Браун, естествено, Sly and the Family Stone, но да, определено наравно с пънк-рока, трябваше да посвикна, да се понауча. Регето също. Не можех изобщо да свиря реге-бийт, но... "Чуй Bad Brains, човече - Bad Brains са най-дивата банда в историята!" Така че, да, наистина трябваше да си напиша домашното.
Някога чували ли сте нещо от Стиви за кавъра на "Higher Ground"?
Мисля, че Флий го беше срещнал в един музикален магазин, седял на някакъв кийборд. Асистентът му го завел при него и му казал: "Стиви, Флий от Red Hot Chili Peppers е тук." Не помня точно какъв е бил разговорът им, но Стиви заявил: "О, да, чух това!". Тогава засвирил, и ако помня правилно, Стиви е изсвирил версията на Флий. Искам да кажа, беше доста популярно. А Стиви печели доста, човече!
Има ли някакви вести за преиздаването на албума за 25-та годишнина?
Да, това се случва, върви си по конвейра. Мисля, че има няколко бонус-екстри, както обичат да казват в бизнеса. Сигурен съм, че одобрих микс за лайв-шоу от Кливланд, около това време на турнето за Mother's Milk, които вероятно ще излязат в бонус-диск. Имахме няколко неща, които не бяха завършени, които хората сега искат да пуснат в стил Джими Пейдж. Чух, че ще излиза алтернативна версия на "Stairway to Heaven". [Смях] Не знам, човече. Ние правихме версия на "Stairway to Heaven" за Mother's Milk, така че може да я пуснем ние, преди той да го направи. [Смях].
Какво ви предстои?
Сега отивам към студиото. Ще записваме някои нови парчета. Правим "спонтанни демота" - влизаме и виждаме какво имаме, какво ще правим. Ще записвам с Ел Ел Куул Джей довечера; ще правя песен с него. Той е адски позитивен; невероятно позитивен човек. - "Йо, човече! Ще бъде толкова страхотно! Може просто да влезем, да блъскаш, да размажеш това парче, да го утрепеш! Ще създаваме историята, човече!"
Аз съм най-големият късметлия на света. Имам страхотна работа.
