Хирайт (hiraeth) е специфична и често употребявана дума в уелския език. Тя няма точен еквивалент на английски или български, но се смята за една от най-уелските думи.
Съставена е от думите за копнея и печал, скръб и най-общо се описва като чувство на носталгия и болезнен копнеж по място или минало, към което не можеш да се върнеш.
"Означава духовен копнеж по дома", обяснява Ричард Паркс. "Имам хирайт, копнеж по Антарктика. Странно място е, защото знаеш и отиваш с очакването, че те чака физическо предизвикателство, или си мислиш, че всичко там е много физическо, и това действително е физически изискващ континент", продължава екстремният атлет от Уелс, който е стигал сам на ски до Южния полюс.
"И все пак това място има способността да предизвика саморефлексия, да те учи на неща за самия теб така, както никоя друга среда, в която съм бил, не е успявала. Дълбоко благодарен съм, че съм имал възможността да го видя, и не само един път", казва Паркс.
Един от тези пъти е заедно с актьора Уил Смит. Паркс е човекът, който помага и придружава Уил до Южния полюс при снимките на поредицата "От полюс до полюс с Уил Смит" на National Geographic.
••• За друга поредица на National Geographic можете да прочетете тук:
В поредицата, която скоро ще има премиера и у нас, актьорът се отправя на откривателско пътешествие и се впуска в предизвикателства на всички седем континента. Всичко това за 100 дни.
••• Какво ни очаква в поредицата - вижте тук:
На най-южния и най-негостоприемен от тях е посрещнат от Паркс, който спокойно може да се нарече "ветеран" в Антарктика и има огромен опит с екстремни експедиции.
Уелсецът е бивш състезател по ръгби с участия за националния отбор на Уелс. Заради контузия се налага де прекрати кариерата си и се насочва към екстремни изпитания. През 2011 г. успешно завършва първото по рода си предизвикателство 737 - изкачва най-високите върхове на всички 7 континента, застава на трите полюса на света - Северния, Южния и връх Еверест в рамките на 7 месеца.
Три години по-късно става и първият човек от Уелс и най-бързият британец, който достига сам на ски без съпорт до Южния полюс.
Той преминава разстоянието от 1150 км от залива Херкулес на географския бряг на Антарктида до Южния полюс за 29 дни, 19 часа и 24 минути. Тогава това е и второто най-бързо време в историята.
Двамата с Уил Смит се отправят именно на ски към най-южната точка на планетата в "От полюс до полюс". И когато изреждаме постиженията на Паркс - а и от дивана пред телевизионния екран, докато гледаме как той и филмова звезда от Калифорния се придвижват през ледената пустош - не изглежда Южният полюс да е чак такова предизвикателство.
Но това е измамното усещане от дивана. Въпреки че напредъкът на технологиите, инфраструктурата и логистиката правят Антарктика по-достъпна, това си остава едно от най-враждебните места на света, припомня Паркс.
Когато вече си там, на ските, и вървиш ден след ден, в бури, ужасяващи температури и специфичната самота на тоталната пустош, няма пряк път и няма лесен начин.
"По време на снимките средно температурата беше минус 25 градуса. Полюсът е на ледено плато с височина малко под 3000 метра. Имаш допълнителното влияние на хипоксията и дишаш около 65% от кислорода на морското равнище - това влияе на мисловните процеси, на физическото представяне и на начина, по който се справяш със студа", пояснява уелсецът.
Няма лесен начин да я преживееш, защото не можеш да прескочиш студа, надморската височина и катабатичните ветрове.
"И Уил имаше смелостта да се постави в тази ситуация", казва Паркс. Той споделя, че едно от най-вдъхновяващите неща при създаването на епизода, е именно смелостта, която Уил Смит е проявил да бъде уязвим.
"Той избра да се потопи в това. Това означаваше да спи в палатка като нас, да се бори със студа като мен, а имахме някои наистина тежки предизвикателства", обяснява атлетът.
"Антарктика е такава - времето може да се промени за секунди, от невероятно красиво и магично да стане библейско и ужасяващо", допълва той. Това се усеща и в епизода.
Самият Уил Смит казва, че се впуска в тези предизвикателства, защото е вдъхновен от своя покоен ментор да изследва големите въпроси на живота.
И ако усещането за преодолимостта на подобна среда е измамно от екрана, то това за самотата не е. Дори не става дума само за риска да си напълно сам с дни на едно от най-опасните места на света, а за пълна изолация от всичко и всички в нехарактерна среда. Във вътрешността на континента няма звуци - ако изключим вятъра, няма и миризми, няма и живот.
Парк се е подлагал на това и потвърждава, че този аспект е не по-малко труден от физическите предизвикателства.
"Бил към там соло и без съпорт. Винаги ме е привличала чистотата на такъв тип експедиция и емоционалното предизвикателство, което понякога е равно на физическото", казва той.
"Изолацията и враждебната околна среда "белят" някои от слоевете, зад които живеем в истинския свят. Как гледаме на себе си често се влияе от хората около нас, от статута ни в света и на работното място. И никога не прекъсваме връзката с другите в днешни дни", напомня уелсецът.
"Затова го има предизвикателство, което идва с изолацията и то не е за всеки. Но тези от нас, които имат късмета да преживеят това и имат уменията да го навигират безопасно - за тях има красиво усещане за самовглъбяване и връзка с природата", допълва той.
Паркс отдава дължимото и на Уил Смит, за когото подобна промяна вероятно е още по-осезаема заради живота на звезда и ангажиран актьор, който води - постоянно под лупа, с екип от хора около него постоянно. "И да бъде спуснат в Антарктика с екип от двама души и сравнително малък екип на продукцията - това е преживяване, което не съм сигурен, че някога е имал и ще има", казва Паркс.
"Тази степен на изолация и на сигурност, която идва от това, че не трябва да се безпокоиш от света, който те гледа, ни позволи да го видим така, както може би не е бил виждан преди", разкрива уелсецът.
Ричард споделя, че се е наслаждавал на компанията на актьора като на друго човешко същество, с което дели палатка. Накрая си говорят за неща извън снимките и Ричард се докосва до човека отвъд образа и бранда. "Намирам го за смел, топъл и приятелски настроен", казва Паркс.
А самият той наистина обича това ужасяващо, магическо и неземно място. "Щастливец съм, бил съм в Антарктида няколко пъти, над десетилетие предприемам експедиции там, но е тъжно, че тази част от планетата, толкова важна за всички нас, е извън досега на много хора", споделя бившият ръгбист.
Страстта му е да споделя континента. Има издадена книга, снимал е филми, изнася лекции, но това е нищо в сравнение с хората, до които може да достигне Уил Смит.
Затова и Паркс смята, че е вдъхновяващо, когато толкова харесвано, ангажирано и близко до публиката лице като актьора "има смелостта да се потопи в подобно преживяване и куража да го покаже пред камера". Защото това помага повече хора да изградят връзка с места като Антарктика и съответно да правят по-добри избори във връзка с планетата.
"Поредицата е за планетата ни, но и за човечеството. За това как човечеството е свързано с планетата ни и грижата за нея e грижа за нас", казва Паркс.
••• Ето например какво ще научим за това удивително място:
"Това пътешествие беше различно от всичко, което съм преживявал досега - имаше моменти, в които се страхувах, че няма да се прибера. Това е изследване не само на отдалечените кътчета на планетата, но и на някои от най-необикновените хора, които живеят там", казва самият Уил Смит.
---------
Премиерата на документалната продукция "От полюс до полюс с Уил Смит" е на 18 януари от 22 и 23 ч. по National Geographic.
