Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой уби българския рап?

Той дойде от Америка, но подъл убиец от Ориента тури край на съществуването му... Снимка: Getty Images
Той дойде от Америка, но подъл убиец от Ориента тури край на съществуването му...

В тази наша чудна, чудна страна музиката винаги закъснява. Идва последна и си отива първа. Така е от време оно. Така беше с хард и хеви рока, после с ню уейва, след това и с „черната" музика. Явно чакаме всяко едно течение да отлежи и тогава да го поемем като невидели. Ние сме една бавноразвиваща се музикална нация... Не мислите ли?

Под мотото „всяко музикално чудо за три години и нещо" набързо изконсумирахме Depeche Mode в най-тъпия им период (оня от 90-те години). Но докато българските варианти на синти/уейв/роментик групите винаги са се брояли на пръстите на ръцете на невнимателен оператор на банциг, то рап инвазията с родна реч беше наистина чудовищна.

В средата на 90-те години на 20-ти век мутробарокът се превърна в задължителен лайВстайл по нашите земите. Роди се чалгата! Поп и рок вече на практика нямаше. И нишата се запълни от стотици „рецитатори" на мръсни стихотворения, увековечавани на касети Raks.

Кой ли не опита тогава. Условието май беше само да не си глухоням. На прехода към Чалгария, България почти стана Рапария.

В самото начало на 21-ви век силите обаче се изравниха - башибозушките трели на български срещу балканските негри на родината. Нивото се вдигна и българският рап роди наистина качествена стока в лицето на Ъпсурт, Светците, Екс-тийм, Болфейс, Димна завеса, отчасти Колумбиеца и М'глата и Спенс... та чак до пълната гангстерска пародия в лицето на Шамара и цялата му псуваща сюрия от аматьори.

То не бяха годишни награди, номинации и статуетки. То не бяха „концерти" и радиостанции. България ахаааааа да стане Бронкс на Балканите!

Но не стана! Ориентът отвърна на удара, прибра си еничарите в лицето на Устата, Румънеца и Енчев, а всички останали родни „негри" набута в ъндърграунда на ъндърграунда.

Точно преди 18 месеца написах в блога си статията „Лебедовата песен на Ъпсурт", родена от агонията им да останат на върха с възможно най-малоумното им произведение „Допинг тест" и безобразно некадърния вокален припев на Дичо. Тогава предсказах, че това е краят на може би най-свежия и бунтарски наш речитативен продукт. Стотиците им форумни фенове буквално ме разкъсаха за тези думи.

Обаче се оказах прав. Година и половина вече проектът Ъпсурт е покойник, а заедно с него и нещото, озаглавено „български рап". Тук не броим кючеците на вече споменатите Румънец и Енчев, и джипси-рециталите на Устата.

Доказаха го и наскоро отминалите награди на „БГ радио" с факта, че на тях не се мерна нито един номиниран (поне) български рап изпълнител. Просто говорим за нещо изчезнало, на което явно не му е било тук мястото, за съжаление.

Друг е въпросът дали това у нас през 90-те изобщо беше рап?

Според „Уикипедия" моя милост е „издал първите рап песни в България" (бел. ред.: това обаче не е вярно - виж вдясно). Факт е, че имам съхранено домашно рап-демо, звучало и в дискотеки, дори от хипер далечната 1983-та!

Но, хора, за какъв рап говорим? Става думи за весели ученически рими върху стандартен диско инструментал, „семплиран" с помощта на ножица и тиксо върху ролкова лента от магнетофон „Кащан". Толкова! Да ви приличам на гангстер?

Всъщност, имах един познат през 90-те, луд маниак на тема рап и NBA. Той постоянно повтаряше: „Ех, мамо, мамо, защо не си ме родила черен!?". Тогава много му се смеехме, но може би човекът е бил прав и му е било ясно още тогава, че нито баскетбол ще може да играе някога като Майкъл Джордан, нито пък ще рапира като Снуп Доги Дог (без Доги в наши дни).

Дано да сте го проумели, подрастващи гангстерчета! Ванила Айс беше еднодневка-плагиат, а Еминем е изкуствено създадена фабрика за кинти. Нека оставим мадафаката на черните, лулата на мира на червенокожите, а кучешкото на жълтите. Всяка раса да си знае „киндер-сюрприза". На нас ни се е паднало кисело мляко и Лили Иванова. Това е!

Умря ли българският рап? През последните две години аз лично съм харесал само един качествен речетативен БГ-продукт, заровен дълбоко в ъндърграунда. Става дума за Бате Сашо, който наистина е зверски добър, но без шанс да изплува сред морето от гей-поп и чака-рака, заливащо ефира на криворазбранието ни за „купон".

Иначе да рапираш на български не е кой знае какъв майсторлък. Щом го прави дори и оня гологлавият водеш, дето си потроши задника в банята на една хотелска стая... Въпросът е - има ли смисъл? Виж ако премиерът издаде рап-албум, работата става съвсем друга...

Така на финала ще трябва да потвърдим - българският рап официално е покойник от близо две години. „Звездите" му са вече чичковци с шкембета, дегустирали своята няколкогодишна слава. И може би така е най-добре...

RIP!

... да се готви чалгата - след декември 2012-та!

Тагове: бг рап


Най-четените