... И музиката да свири

Безспорно 2013-а е една от най-силните концертни години в България въобще. От януари насам у нас вече гастролираха имена като Марк Нопфлър, Слаш, Vaya Con Dios и Пол Гилбърт. Днес Depeche Mode ще взривят стадион "Локомотив", а два дни по-късно за пръв път у нас ще пее Бон Джоуви.

До края на годината предстои да свирят Rammstein (26 юли на Sofia Rocks), Роджър Уотърс с невероятния спектакъл "Стената" (30 август), а да не забравяме и мюзикъла We Will Rock You между 15 и 19 май.

Гаранция за адреналин и преживелици, които да разказваме в компания.

По този повод потърсихме няколко врели и кипели български меломани и редовни посетители на най-грандиозните музикални събития. Накарахме ги да си спомнят любимия си концерт, на който са присъствали у нас и да ни разкажат цялото си преживяване покрай него.

Оказва се, че част от тях са си прекарали най-хубаво с изпълнители, на които не са били фенове дотогава. Любимият концерт в буквалния смисъл е променил живота на други, тласкайки ги в неподозирана посока.

На първа линия

23-годишната Биляна от София си спомня най-ярко идването на Metallica през 2008 г. Ходила да се реди на опашка за билет в 6:30 сутринта, а в деня на концерта заела мястото си на стадиона още по обяд.

"Заслужаваше си, защото бяхме на първа линия, точно пред сцената, на самата ограда. Нищо, че цялата тълпа зад мен ме буташе, въобще не ги усещах. Бях се увесила на оградата и почти цялото ми тяло беше отвъд нея, вместо зад.

На всичкото отгоре бяхме срещу бас колоните, така че при всяко дрънване на Робърт Трухильо гръклянът ми вибрираше.

След това имаш умората от висенето часове наред, от това, че си се раздавал наравно със самата банда, от блъскането и всички емоции, но не можеш да си свалиш усмивката от лицето!

Накрая нямах глас, не можех да ходя и бях най-щастливият човек на света!  И с всички ни беше така. Нищо, че на следващия ден щяхме да сме като парцали. И повече дни бихме жертвали! Абсолютно си заслужава!", разказва екзалтирано Биляна.

Екстаза от любимия си концерт е запомнил и китаристът Димитър. "Великият концерт трябва да те подтикне да усетиш музиката, а не просто да я слушаш. Затова без съмнение най-великият концерт, на който съм присъствал, беше този на AC/DC преди три години", признава той.

"Влязох на "Васил Левски" в равнодушно настроение, тъй като, признавам си, по това време групата не беше от най-любимите ми - нещо, което предстоеше завинаги да се промени.

Бил съм на много концерти на виртуозни музиканти, кой от кой по-бърз, техничен и впечатляващ. Но AC/DC правят опростена и завладяваща музика, която накара публиката да тръска глави от първата до последната песен".

Вечер, която промени живота ми

Иван, който също е музикант, признава, че е имал шанса да слуша на живо повечето от любимите си изпълнители. Най-открояващ се за него бил концертът на Браян Адамс в Зимния дворец през ноември 2006.

"Бях на 17, това беше може би първият ми рок концерт, и макар Браян Адамс доста да ми допадаше, нямах представа, че е чак толкова въздействащ на живо.

По време на самия концерт за първи път осъзнах, че аз самият искам да направя рок група, да се занимавам с музика, и да свиря пред публика. Нещо, което впоследствие направих и с което продължавам да се занимавам.

Съвсем накрая Браян Адамс изпя с акустична китара две от песните, които цяла вечер бях чакал - "Please Forgive Me" и "All For Love".

Това беше и една своеобразна кулминация на вечерта за мен, вечер, която по определен начин промени живота ми", завършва разказа си той.

Различен човек се е чувствала и журналистката Ваня след концерта на Дженифър Лопес от ноември миналата година. Въобще не е очаквала чак такова изживяване.

"Не й бях фен, нямах любими нейни песни, но емоцията от концерта беше толкова силна, че не мога да я сравня с нито едно друго изживяване.

Помня, че изпращах SMS-и на най-добрите си приятелки и им казвах колко много ги обичам. Не съм била пияна, просто ми се искаше да споделя емоцията с най-любимите си хора.

Публиката тотално избухваше на всяка думичка, която Дженифър кажеше. А самата тя беше впечатлена от публиката и стоеше и я гледаше със зяпнала уста. Очевидно и за нея изживяването беше много силно. Нашата групичка през цялото време крещеше "Джени! Джени!" и си говорехме за нея, все едно ни е приятелка от гимназията.

Не ни се искаше тази вечер да свърши. Тръгнахме си последни от Арена Армеец и после още поне два дни бяхме с презаредени батерии. Самото събитие много ни сближи, защото споделихме едно и също незабравимо усещане".

Днес Ваня, Иван, Димитър и Биляна са готови да си осигурят и други незабравими спомени и всеки от тях вече си е набелязал големите концерти, на които ще отиде. Първият е още днес на "Локомотив". На българските меломани можем само да пожелаем още подобни преживявания.