Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скара, бира, плаж, Джулай

Снимки: Мирослав Веселинов
Огънят в Бургас, снимка: Мирослав Веселинов
Джанго Зе, снимка: Мирослав Веселинов
Снимка: Мирослав Веселинов
Снимка: Мирослав Веселинов
Когато в Бургас има огньове, в Созопол изгряват слънца. Снимка: Мирослав Веселинов
Снимка: Мирослав Веселинов
Снимка: Мирослав Веселинов
Снимка: Мирослав Веселинов

Честит Джулай, чувам на цял първи юли и се чудя какво си честитят хората. Джулая е рано сутрин, когато изгрява слънцето, пише Уикипедия и чак след това уточнява, че иде реч за първото юлско утро, посрещането на което пък си е чисто българска традиция, един вид - бунтарски жест от 80-те години, та до днес.

Ако тогава възниква във Варна като израз на бунт срещу комунистическия режим (твърдят някои, според други възниква случайно, а според трети - не във Варна, а в Бургас), то днес се празнува навсякъде, а от години традиционно се организират плажни концерти по повода, та даже техно партита и DJ сетове.

Въпреки че на Варна се приписва славата за раждането на Джулая, в Бургас традицията си остава много силна и тази година отново имаше голям концерт.

С огън и рев

И най-младите последователи на Джулая помнят как преди две-три години дървената пътека, водеща към водата на централния плаж в Бургас, падна жертва на празника и се оказа чудесна за подпалки за „лагерен" огън. През това време на сцената наблизо посвириха няколко групи - всяка поне по веднъж изпълнявайки July Morning на Uriah Heep, много преди да има и помен от слънце.

Сега нещата се бяха поразвили - тази година сцената беше по-голяма, групите - по-многообразни откъм репертоар, а огънят - от специално осигурени от общината дърва за огрев (за да се предпази от изпочупване растителността край плажа).

Резултатът беше чудесна скара-бира с група тинейджъри, които ползват плажния огън, за да си пекат пържоли и наденички, без повечето да имат каквато и да е идея защо аджеба точно това утро посрещат. Пред сцената рехаво се поклащаха малки групи хора, а всеки опит за вдишване беше като да пушиш 6 цигари едновременно и да си издишаш дима в очите, заради разположените на по 2-3 метра огньове.

Зов от Ориента

Голямото бягство от лагерните клади беше пространството пред сцената, на която се изявяваха предимно неизвестни в България групи, потънали в хеви метъл и комерс.

В един момент от нощта „Джанго Зе" събраха поразпръснатите не смъртно пияни посрещачи на утрото. Част от публиката обаче разчете етно елементите в музиката им като призив за ориенталски танци, което накара три разнокалибрени мадами да развъртят гьобеци на сцената.

Може и да звучи разочароващо, но все пак не може само с лошо - дори и в делничен ден първото юлско утро успя да събере стотици в Бургас. За разлика от миналата година, когато облаците не позволиха на слънцето да се появи и посрещачите видяха само имагинерни лъчи, припявайки си July Morning, то тази година то изплува необезпокоявано, оставяйки дълга розова диря към плажа.

Както обикновено, изгря от правилната страна с напомнянето, че не е нужно да е 1 юли, за да посрещнеш изгрева. В този смисъл - честит изгрев, независимо кой е месецът.

 

Най-четените