Звучи някак логично историята на рока да започва в нечий гараж в Холивуд. Това обаче няма да е историята на музиканти като Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и Фатс Домино - черните изпълнители, които смесват блус, джаз, кънтри и буги, за да произведат нещо ново и ударно, давайки душа на рока.
Не е и тази на Елвис Пресли - мъжът, който по-късно ще бъде обявен за крал на този нов стил. Дори не е историята на младия радиоводещ Алън Фрийд, който за пръв път дава наименованието рокенрол на новата музика.
Става дума за гаража на музиканта и изобретател Лес Пол, в който в края на 40-те са се събирали млади визионери, сред които и Лео Фендер, за да си разказват истории и да говорят за бъдещето на музиката.
"Едва ли някой в този момент можеше да предвиди идването на рокенрола, но беше ясно, че музиката става все по-силна и по-бурна, оспорвайки границите на акустичните инструменти… Имаше усещане сред тези мъже, че потенциалът за електрическо усилване в музиката все още не е осъзнат напълно и че в него има много сила, която само чака да бъде впрегната и нови инструменти да бъдат създадени."
С тези думи Йън С. Порт описва това, което може да бъде наречено предисторията на рокенрола в книгата си The Birth of Loud: Leo Fender, Les Paul, and the Guitar-Pioneering Rivalry That Shaped Rock 'n' Roll - посветена на враждата между двамата най-известни създатели на китари в историята на музиката - Лео Фендер и Лес Пол.
В началото двамата са приятели и дори сътрудници, които се опитват да създадат по-силен и по-нов звук, който да отразява развитието на музиката към тогавашния момент. Впоследствие обаче се превръщат в конкуренти и съперници от ранга на Моцарт и Салиери.
Самите двама китарни гении са безкрайно различни. Лестър Уилям Полсфу, както е истинското име на Лес Пол, е творец, поп звезда, музикален иноватор и неспокоен ум, който е способен да чуе звуци точно отвъд технически възможното.
Лес Пол, 1947 г.
Неговото поле е сцената и до края на живота си той иска преди всичко да свири. Той обаче, както Порт пише, трябва да се сблъска с ужасяващото откритие, че дори и да стане виртуоз на китарата, това може и да не е достатъчно. Затова започва да вижда китарата като нещо повече, като елемент от по-голям по мащаби проект.
През 40-те и двамата вече са разработили своите прототипи на електрическата китара. Лео Фендер е превърнал студиото си за поправка на радиа в компанията за електрически инструменти Fender, откъдето продава самоделно произведените си модели. Междувременно Лес Пол проектира своята The Log. Той се опитва да убеди компанията за китари Gibson да я включат в серията си, но оттам му отказват.
През 1941 г. той успява да преживее един тежък електрически удар в мазето си в Куинс, където подобно един модерен доктор Франкенщайн се опитва да влее живот в неживата материя на китарите. Впоследствие той се мести в Холивуд, където продължава да работи над моделите си, да композира музика за радиото и да свири със свое трио. През 1948 г. (малко преди да катастрофира тежко) той издава и сингъла Lover, изсвирен със собствената му електрическа китара, който се превръща в радио хит.
Преди 1950 г. нито един от двамата не е успял да убеди някоя сериозна компания да инвестира в прототипите им.
Докато Фендер се бори да запази съществуващата си фабрика в бизнеса, Пол процъфтява като музикант, свирейки заедно с Бинг Кросби и други. Междувременно той е превърнал гаража си в Холивуд в нещо средно между студио и работилница - въобще място за експериментиране със записваща техника.
Именно в този гараж-работилница Лес Пол, Лео Фендер и педантично точният специалист по изработката на инструменти по поръчка Пол Бигсби обмислят китара с твърдо тяло, консултирайки се с музиканти. Един от тях е известният за времето си Мърл Травис, клиент на Бигсби. През 1948 г. Травис иска от дизайнера да му проектира тънко, твърдо, китарно тяло с електрически звук.
Фендер изучава тази китара, но преценява, че е твърде скъпа и луксозна вещ. Вместо това той измисля нещо по-просто - грифът на китарата при него е закрепен и лесно заменяем, което прави китарата далеч по-лесна за производство, по-достъпна и по-практична.
"Това е скокът от класическия дизайн към модернизма; от възрастта на ореха до възрастта на целулоида; от онази Америка, съградена от тухли и желязо, до Америка на предградията от хоросан и стъкло", пише Порт.
През 1950 г. Фендер пуска на пазара серия китари с 6 струни и твърдо тяло, а само година по-късно вече е затрупан от продажби. През същата година поп кариерата на Пол също удря тавана, а дуетът му със съпругата му - певицата и китариста Мери Форд - се радва на добри продажби.
Именно тогава обаче - с успеха на китарата на Фендер, от компанията Gibson решават да създадат модел, който да е с по-елегантна визия и по-мек звук.
За целта те се обръщат към стария модел на Лес Пол. Въпреки че самият той не участва в разработката на новия модел, Лес Пол се включва с определени детайли по китарата. Така скоро по магазините се появява и първата електрическа китара на компанията - Gibson Les Paul, който и до днес е сред най-продаваните и най-известните в музиката.
Междувременно Fender излиза на пазара и с нов модел - култовият Stratocaster, чиято извита, съблазнителна форма, оформена така, че да приляга към тялото на свирещия.
Това поставя началото на тежката конкуренция между двете компании и между двата гения на създаването на китари. Скоро към шоуто се присъединяват и други, но и до днес те продължават да са сред водещите производители в бранша.
Gibson Les Paul и Fender Stratocaster
Конкуренцията между тях продължава през годините - със създаването на електрическата бас китара през 1952 г. от Фендер, с появата на рокенрола като стил, който изисквал още повече мощ на звука, както и с появилата се след това нужда от ефекти за звука на китарите.
Самите китаристи през годините се заемат със задачата да извият и да направят по-мръсен чистия и мек звук от проектираните от Лес Пол и Фендер китари. В книгата си Порт обръща внимание и на това, отдавайки заслуженото и на музиканти като Мъди Уотърс, Ерик Клептън и Джими Хендрикс (за когото е отделено наистина специално място).
Музеят на Лео Фендер с някои от първите му прототипи на електрическата китара
В крайна сметка Лео Фендер продава компанията си в средата на 60-те години, но продължава да работи с други компании. Пол междувременно става свидетел как за около 10 години неговият модел бива спрян от производство, само за да бъде възроден като една от най-елитните китари от вълната на британските блус рокаджии и джазмени.
Днес, в дигиталната ера китарите вече не определят популярната музика. И макар да не е стигнала до края на славата си, тя все пак отстъпва крачка назад за сметка на това, което един лаптоп може да произведе като звук.
Книгата на Порт обаче ни връща в онези времена, дърво, стомана, медни жици, микрофони и усилватели определяха и предефинираха реалността. Проследявайки материалните избори, които отекват през поколенията, книгата улавя странните човешки изобретателност и силата на звука.
