Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Adult Crush: "Път на младите" на софийската хардкор сцена

Музикантите, които най-после се събрахме да свирят точно в този състав Снимка: Webcafe
Музикантите, които най-после се събрахме да свирят точно в този състав

90-те. Докато България се опитва да намери пътя към заветния преход, на музикалния и културен хоризонт у нас все по-ярко и все по-видимо започва да изгрява една нова културна звезда.

Всичко започва от Варна с група Конфронт, която свири анархопънк по мазетата, докато не си проправя път към сцената. През 93-а в София се появяват Face Up, а една година по-късно и LAST HOPE - така, заедно, София и Варна започват да изграждат цяла нова култура: хардкор сцената в България.

Преди да се стигне дотам обаче се случва поредица от събития. Пътищата на няколко момчета от южните софийски квартали се пресичат, страстта им към хардкор музиката и приятелството вплитат тези пътища в един общ и няколко (да кажем) години по-късно, в едно съвсем друго време на социални мрежи, бързо щастие и автономни автомобили, се появява групата Adult Crush.

Кои са момчетата от Adult Crush?

Те са (отляво надясно) Симеон, Марин, Александър, Васил, Владимир и Михаил. Те са добре познати на всички, които са чували за български хардкор.

Снимка: Webcafe

Александър Бояджиев е вокалистът и текстописецът на новата група. Занимава се с организация на концерти, продъкшън мениджмънт и стейдж мениджмънт на музикални събития (и не само). Работи в сферата на тур-бизнеса: пътува и работи като част от екипите на различни европейски и американски групи по време на турне, най-често като тур мениджър. Освен това, води предаването Panic Attack по радио Тangra Mega Rock,  съсобственик е на Sofia Hardcore Tattoos и се занимава с още куп неща. И не на последно място, той е гласът на LAST HOPE - бандата, която забива за първи път във Варна през 1995 г. и дава тласък на вече формираната във Варна хардкор сцена.

Михаил Йосифов е познат като един от китаристите на Vendetta и BFDM, както и от музикалното явление Nasekomix, чиято "Инжектирай ме с любов" все още е в плейлиста на всеки човек с отношение към музиката. Марин е един от най-известните барабанистите в хардкор сцената, известен с участието си във Face Up, Vendetta, BFDM др.

Васил и Владо също са част от BFDM, освен това са свирили в Hidden, Breakaway, Omerta др. хардкор проекти. Симеон има един музикален проект зад гърба си това е първо професионално участие в хардкор сцената и преди да се присъедини към групата за него Михаил казва, че "от това дърво не просто става свирка, ами си е едно завършено дърво".

Throwback to...началото. "Пешо скина от квартала" и читалище "Светлина"

"Когато бях тийнейджър, през началото на 90-те, чух за хардкор/пънк сцената, за тази култура и философия покрай приятели от скейт сцената. Това беше още непознато тук. Първите стъпки към създаването на хардкор сцена в България тръгват от Варна в началото на 90-те - най-вече с група Конфронт и една малка общност от младежи, гравитираща около тях и скейтборд-сцената. В София не се случваше нищо подобно до момента, в който не се появявиха Face Up през '93-та, а една година след това и Last Hope - така заедно, благодарение на връзките и приятелството ни с варненци, започнахме да градим и поставяме основите на хардкор сцената в България - на чието "избухване" бяхме свидетели и участници в началото на нулевите години.", разказва Александър.

Още дете, той започва да слуша англоезична китарна музика, твърди, че любимата му група по това време не са Фамилия Тоника, а The Beatles, и удивително рано къса с детските песнички и българската естрада.

"На 9-10 години открих хеви метъла. На 16-17 години вече се сблъсках с хардкор културата и бях тотално всмукан от нея. 95-а година вече отричах всичко, което вървеше по MTV и навлязох дълбоко в ъндърграунда: крайна фаза, която отмина сравнително бързо.", казва той.

Някъде по това време Михаил се среща с кросоувър бандите като Napalm Death и Sepultura, които започват да оформят музикалния му вкус, заложен още преди това, на генетично ниво. В началото на 90-те баба му е преподавател в Консерваторията, майка му пее в хор, вуйчо му поддържа органа в зала "България", а той ходи на пиано и на солфеж още в предучилища възраст.

"Майка ми беше намерила обява за уроци по китара на някаква спирка, от обявите на хартиени листчета, които си късаш. На 14-15 започнах да свиря, първата ми електрическа китара ми я купиха приятелите от едни оказион, пълен боклук. Докато 80-те преливаха в 90-те вълната на метал жанра се надигаше и ние, естествено, се кефехме на такива групи. Пешо Скина от квартала ми даде касетки на Beastie Boys и Primus, след това с батковците минахме през MTV Headbangers Ball, стигнахме до BioHazard, назад към Cro-Mags и се зарибихме", разказва Мишо.

И така, в Brother House, до читалище "Светлина" в столичния квартал "Стрелбище", където LAST HOPE изнасят първия си софийски концерт, а Мишо ходи да репетира още през 95-а, започва да се формира ядрото на онова, което днес спокойно наричаме "софийска хардкор сцена". Сцена, която събира под крилото си редица банди, които търсят своето място под слънцето и вече многобройна, разнообразна и винаги развълнувана и отдадена публика.

Години по-късно момчетата свирят на една сцена с групи, на които са се кефели като малки: madball, Murphy`s Law, Agnostic Front, Sick of it all др.

Снимка: Webcafe

Adult Crush: пътят минава през приятелството

Сашо, Мишо, Марин, Дикси (Делян, Face Up, Vendetta бел.ред.), Васил, Владо...това са все хора, които се познават от много години и които, през това време, са делили един живот. До момента обаче никога не са свирили заедно в такъв състав. Затова дори на пръв поглед Adult Crush да изглежда като "поредната" хардкор банда, съставена от едни и същи лица, всъщност тя е реализацията на дълго отлагана мечта и еманацията на таланта на софийските хардкор момчета.

"Искахме да направим проект, който да се различава от другите ни групи", разказва Мишо.

"Adult Crush е малко по-рок ориентирана банда, парчетата имат малко повече форма, по-класическа форма, докато с Vendetta, например, свирим по-експлозивна музика. И тъй като сме независими, зад нас не седи музикална компания, която да ни поставя граници, всичко се случва много натурално и много спокойно", добавя той.

А Сашо коментира, че целият процес на правене на музика точно с тях му е много интересен, защото макар и да са на сцената от много години, точно в този състав са млада банда. Подгряват други групи, вълнуват се от реакцията на публиката на парчетата им, възродена е една тръпка, която може би се е позагубила по дългия път, който изминават ( по който продължават да вървят) LAST HOPE и Vendetta.

"Много отдавна съм имал желание да се съберем точно с тези хора. Vendetta са моята братска група, а когато се появиха BFDM, те ми станаха еталона за българска хардкор банда. Винаги съм искал да направя музикален проект точно с тези приятели. Не се товаря с никакви очаквания спрямо Adult Crush, нямам някакви огромни амбиции, нещата се случват органично, ако мога да използвам тази модерна дума", казва Сашо.

Разговорът за Adult Crush, тогава още няма име, а само концепция, се завърта някъде около 2015- 2016 г. Светът обаче бърза, момчетата пътуват по турнета с другите си групи или по работа, клубовете и сцените са отворени, животът кипи и никой няма време за нов проект.

Тогава идва...ковид.

"2019 ми беше адски натоварена година. Пролетта с LAST HOPE записахме албум в Италия, след това се вкарах в една серия от турнета от юни до септември нон-стоп, връщах се на два пъти за по няколко дни. В началото на 2020 г. Марин ми се обади и каза: "Записахме едно демо, трябва само да дойдеш, да измислиш вокали и да ги запишеш". Точно когато се върнах, удари първият локдаун у нас. Бях под карантина за 14 дни и през това време измислих текстовете на всички парчета. След като мерките се поотпуснаха, започнахме да се събираме в студиото и записах вокалите. По същото време Мишо започна да ни навестява и беше ентусиазиран от това, което чува.", разказва Сашо.

"Бях изненадан, че се справяте", намесва се Мишо.

Въпреки че според първоначалната идея, именно Мишо е щял да бъде китаристът на онова, което днес е Adult Crush, докато другите дават зор проектът да се задвижи, той навлиза в мрачен период от живота си и предлага на момчетата вместо него да вземат "малкия Мони". "Малкият Мони" е ученик на Марин по скейт и, по думите на Мишо, "страшно талантлив самоук китарист".

"Караше ме до Пловдив с колата и слушаше The Doors. Като го чух как си тананика всички мелодии на органа, на китарата, ми стана ясно, че има много сериозен слух и че от това дърво не просто става свирка, ами си е направено завършено дърво", разказва Мишо.

Мони започва да свири с момчетата, но когато Мишо се завръща при тях, решават, че и той ще стане част от групата и ще имат трима китаристи, един басист, един барабанист и вокал. 6 момчета, обединени под името Adult Crush.

Снимка: Webcafe

А името...

...е игра на думи. В хардкор културата има много приемственост и традиция да се отдава уважение към бандите-вдъхновители. Точно както Стивън Кинг неведнъж споменава в творчеството си Едгар Алън По, Лъвкрафт и Рей Бредбъри. Затова момчетата решават да ползват за основа на името албум от 1992 г. на една от любимите им нюйоркски банди Leeway - Adult Crash, променяйки го на Adult Crush.

Еволюция на публиката. Социални послания.

"На първия ми концерт със Skinflick през 98-ма във Варна, почти нямаше женско присъствие", казва Мишо, а Сашо добавя, че същото е било и на първите концерти в зала "Македония" в София. Може би с изключение на гаджетата на хората от бандите. Днес жените на хардкор концерти са един стабилен процент от публиката.

"Нашата сцена е била дом на всякакви странни хора, което е супер яко, но често е привличала и фрийкове, които вече си имат футболни клубове, където да вилеят", казва Мишо.

Сашо добавя, че хардкор сцената винаги е била социално ангажирана и позицията им по важни обществени теми е ясна.

"Ясно е, че сме антирасисти, че подкрепяме правата на хората с различна сексуалност, че сме против всякаква дискриминация. Бяхме хлапета на по 16-17 години, когато с LAST HOPE направихме песента "No Tolerance" , която е с може би малко наивно, почти детско, но съвсем ясно послание", разказва той.

Снимка: Webcafe

Напред и нагоре

В момента бъдещето все още е мъгливо за всички ни, но момчетата от Adult Crush се движат към него спокойно и с планове до края на годината да издадат албум.

Докато го чакаме, се ослушваме за предстоящи лайфове с тяхно участие и планираме психотерапевтично влизане в погото.

Най-четените