В десетилетие, в което тежката музика се радваше на много силни издания, на завръщане на великани в бранша и навлизане на изпълнени с идеи нови артисти, една история доминираше в заглавията – и това е възходът на Ghost.
Групата успя да направи същински бум, който е колкото заслужен, толкова и неочакван в съвременния объркан и фрагментиран музикален пазар.
На теория, концепцията на Ghost е толкова нишова, че изглежда обречена да потъне в плейлистите на малцина изолирани ценители.
А началото беше повече от скромно и да си го кажем честно, не предвещаваше нищо кой знае какво: сбор от неизвестни музиканти от шведския град Линшьопинг пуснаха три ретро рок песни в социалните мрежи. Криеха се зад грим и маски и оставаха анонимни, а текстовете им бяха толкова сатанистки, че да отблъснат всякакви мейнстрийм медии и канали.
Ghost се очертаваха твърде мрачни за масовата аудитория и твърде леки за метъл маниаците, странна банда от непонятни скандинавци без изяснена жанрова идентичност.
И противно на логиката, няколко години по-късно Ghost прибират награди „Грами“, разпродават емблематични концертни зали по света и са по първите страници на всякакви метъл издания.
Как, по дяволите, се случи това?
Идеята за Ghost започва през 2006 г., когато амбициозният шведски китарист Тобиас Форге създава Stand By Him – завладяваща рок песен в традицията на 70-те години и очевидно повлияна от групи като Pentagram и Blue Oyster Cult. В началото песента е с текст на шведски и остава никому неизвестна, докато Форге не обединява сили с приятеля си Густав Линдстрьом и двамата записват Stand By Him, Prime Mover и Death Knell – три майсторски изработени парчета с окултни мотиви, мощни китарни рифове и пресилена театралност, характерна за банди като Mercyful Fate.
Тобиас нарича проекта Ghost, но не успява да намери певец и бива принуден сам да поеме тази роля.
През март 2010 г. той пуска трите песни с текстове на английски в платформата MySpace с простичка снимка на катедрала на лунна светлина.
Форге не търси огромна аудитория за групата си, а се насочва към нишови групи слушатели, които биха оценили специфичната му музика. По това време той не мисли за световни успехи, нищо подобно – предстои му да навърши 30, женен е, има две деца и работи в кол център.
Всичко това обаче ще се промени. Само за два дни след появата на песните в MySpace, звукозаписни компании вече са по стъпките на Ghost, усетили потенциала на характерното и увлекателно звучене.
Дебютният албум на Ghost Opus Eponymous се появи през 2010-а и предизвика всеобщо одобрение с виталните композиции, богати на вокални хармонии, енергични китари и вибрации от седемдесетарския арена рок.
Групата продължи развитието с поредица от все по-мащабни албумни продукции, като започнем от Infestissumam (2013) и продължим с Meliora (2015). Точно в Meliora се съдържаше песента Cirice, която спечели „Грами“ за най-добро метъл изпълнение.
Пътят към тези успехи обаче не беше никак лек. Откровените сатанински провокации на Ghost оставаха несъвместими с мейнстрийм медиите, а Форге продължаваше да крие своята идентичност и тази на цялата банда.
Отделните музиканти в нея бяха познати само като “Безименни таласъми” (Nameless Ghouls), а фронтменът се криеше зад демонично алтер его с името Папа Емеритус - с визия, съчетаваща главата на католическата църква със сатанистки елементи и скелетоподобен грим.
През годините Папа Емеритус беше заменен от Папа Емеритус II, последван от Папа Емеритус III, а накрая и от Папа Нихил. Създадената илюзия за смени на вокалиста обаче беше подвеждаща и част от имиджа на Ghost - всъщност зад различните псевдоними и маски се криеше именно Форге, макар светът да не беше сигурен в това.
Сред безспирни слухове и неуморни интернет детективи, идентичността на Форге в крайна сметка се превърна просто в зле пазена тайна.
Но феновете вече бяха обикнали Папа Емеритус и зловещите таласъми около него – цялата злокобна театралност не е нещо ново за метъл музиката, но Ghost намери своето място в тази култура и успя да въплъти усещане за яростен антиавторитаризъм. Затова бандата намираше все по-голяма подкрепа в контракултурата.
В ранните години доста спомогна и подгряването на имена като Iron Maiden, Mastodon и Opeth.
Ghost дойдоха в България през 2014-а именно като подгряваща група на Iron Maiden и още тогава в „Арена Армеец“ имаше посетители, отишли специално заради тях.
Постепенно Ghost достигнаха до значими фестивали като Download и Coachella, както и до пробив в американския ТВ ефир в специално предаване за Хелоуин на вечерното шоу с популярния водещ Стивън Колбер.
Не по-малко важна беше подкрепата на легенди като Джеймс Хетфийлд от Metallica и Дейв Грол от Foo Fighters - вторият даже беше звуков продуцент и гост музикант в EP-то на групата If You Have Ghost. Не че всички ги харесваха, естествено. Кери Кинг от Slayer твърдеше, че одобрява визията на Ghost, но не може да понася самата музика.
А после дойде и прочутото съдебно дело и големият трус в групата през пролетта на 2017-а.
За какво става дума? Няколко от тогавашните Безименни таласъми напуснаха Тобиас Форге и започнаха да го съдят.
Обвиниха фронтмена за неизплатени пари и укриване на финансова информация, както и че планира да превърне Ghost в солов проект с негово участие и това на “музиканти под наем”. Форге в някаква степен потвърди думите им - според него Ghost винаги е бил негов солов проект, започнал през 2006-а, той не е имал договорни отношения с другите членове и те самите са били “наети музиканти”. Делото извади на светло не само идентичността на отделните членове на бандата, но и доведе до промяна в състава - музикантите, завели дело срещу Форге, вече не са част от Ghost, а в нея има други Безименни таласъми.
Шведите срещаха и други трудности по пътя си. Например при записването на албума Infestissumam в Нешвил, се оказа невъзможно да открият хор, който е съгласен да изпее сатанинските им текстове. Така Ghost се оказаха принудени да се преместят и да завършат проекта в Холивуд.
Но фронтменът Форге показа качества да устоява на подобни изпитания и публични проблеми, и даже им отговори по най-добрия начин – като отвя цялата музикална индустрия с албума Prequelle и последвалото турне, за да посрещне новото десетилетие в пика на славата си.
Prequelle - четвъртият дългосвирещ албум на бандата - излезе през 2018 г. Той е същински шедьовър и категорична следваща стъпка в звученето на Ghost, които окончателно утвърдиха своя стил и стъпиха на върха в тежката музика.
Албумът беше най-амбициозното издание на Ghost до момента и списанието Metal Hammer заедно със своите читатели го обяви за най-добър албум на 2018 г.
Освен на едно по-достъпно звучене, Форге отново заложи на театралността и измайстори нов образ за себе си, носещ името Кардинал Копиа.
В крайна сметка, зад шеметния възход на Ghost се крие умението на Форге да пише нови и нови страхотни песни – от този тип, който ти се иска да надуеш в колата, да тананикаш под душа и просто да си пуснеш пак.
Ghost се оказват изненадващо мелодична и слушаема група, особено предвид демоничната визия, затова и са обвинявани, че не звучат достатъчно метълски, каквото и да означава това в днешно време. Всъщност най-голямото постижение на Форге е, че разчупва рамките и привлича метъл феновете с увлекателен и мелодичен хард рок от седемдесетарски тип, който при целия си донякъде ироничен, сладникав сатанизъм, запазва здравите си основи в качествените рифове и мелодии.
Със скорошното издаване на Kiss The Go-Goat и с обещанието за още нова музика на хоризонта, Папа Емеритус/Кардинал Копиа и неговата армия от Безименни таласъми имат всички шансове да властват в жанра и през новото десетилетие.
