Когато Дейв Мъстейн изненадващо (само за самия него - б.р.) бива изритан от Metallica и изпратен към Лос Анджелис с еднопосочен билет за автобус, легендата гласи, че единственото, което изрича през зъби към Джеймс Хетфийлд е да не пипат нищо от музиката, която той е писал за бандата.
Metallica въобще не се съобразяват с желанията на вечно пияния си и крайно агресивен бивш китарист.
Вероятно донякъде от чиста злоба към него, но и заради усещането, че всички членове на групата са допринесли за тези песни, музикантите решават, че парчетата са повече на Metallica, отколкото на Мъстейн.
Разбира се, те отдават заслуга за написването на парчета като "Jump in the Fire", "Phantom Lord", "Metal Militia" и "The Four Horsemen", но въобще не питат бившия си китарист дали могат да ги ползват за първия си албум.
Ако го бяха направили, дебютният "Kill 'Em All", който излиза на 25 юли 1983 г., най-вероятно щеше да звучи доста по-различно. Днес обаче той е смятан за рождената дата на траш метъла и за момента, който отваря вратата за цял един нов жанр в тежката музика.
Истината е, че на практика за създаването на албума Metallica преработва и изчиства записите на своето демо - "No Life Til Leather", като към него добавя още няколко песни - "Whiplash", "No Remorse" и мощното бас соло на Клиф Бъртън "(Anesthesia) Pulling Teeth".
Песните в албума "Kill 'Em All"
- "Hit the Lights" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих) - 4:15
- "The Four Horsemen" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Дейв Мъстейн) - 7:12
- "Motorbreath" (Джеймс Хетфийлд) - 3:07
- "Jump in the Fire" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Дейв Мъстейн) - 4:41
- "(Anesthesia) - Pulling Teeth" (Клиф Бъртън - инструментал) - 4:14
- "Whiplash" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих) - 4:08
- "Phantom Lord" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Дейв Мъстейн) - 5:01
- "No Remorse" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих) - 6:26
- "Seek & Destroy" (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих) - 6:54
- "Metal Militia" - (Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Дейв Мъстейн) - 5:11
Лейбълът, с който групата е подписала по това време - Megaforce, цели именно да пресъздаде енергията от "No Life Til Leather" - бърза, стегната и сурова музика, която те удря в гърдите.
Оттам дори се опитват да убедят новия китарист на Metallica - Кърк Хамет, да изсвири същите сола в песните, които е направил Мъстейн преди него. Хамет обаче е против - според някои, защото не иска да копира предшественика си, а според други (често придружено с ехидни забележки) - просто защото не може да изсвири пълните сола.
В крайна сметка е постигнат компромис - Хамет започва всяко от солата в духа на песните от демото, но след това ги довършва по начин, който му е по-удобен и привичен.
Желанието на Megaforce да остане верен на "No Life Til Leather" произтича до голяма степен от това, че в лейбъла осъзнават, че тези млади момчета са напипали един нов звук, който скоро ще плъзне като горски пожар.
Затова и те бързат да изкарат албум, преди някоя друга млада и нахъсана група да стори същото, крадейки славата (а оттам и продажбите) от Metallica.
Това се отразява и на самите записи. В свое интервю за Loudwire от преди няколко години Кърк Хамет разказва, че записите са били изключително интензивни и сгъстени във времето.
"Начинът, по който го записахме, беше просто: Влизаме, свирим, заковаваме го и минаваме към следващото парче. Влизаме, свирим, заковаваме го, следващото. Нямаше много време за колебания. Целта беше просто да го запишем", споделя той.
Резултатът е суров и стегнат албум, който очарова със своята жизнена енергия. Парчетата вътре са прости, директни и по-бързи от почти всичко друго, излизало към онзи момент, с изключение на Motorhead и може би Venom.
А на фона на цялата алкохолна мъгла, която обгръща Metallica по това време, момчетата успяват да запазят свиренето си стегнато и чисто.
"Като погледна назад, си мисля, че ако имахме повече време да работим върху този албум, нямаше да звучи по този начин", коментира още Хамет, говорейки за "Kill 'Em All".
"Когато мисля за Kill 'Em All, си мисля, че е много интуитивен. Ние самите не се съмнявахме, защото нямахме време да го направим", допълва още той.
Колкото и Metallica да са записвали ударно, самите записи първоначално се получават тежко изкривени. Причината за това е, че хората от студиото Music America Studios в Рочестър, Ню Йорк, макар да са страхотни професионалисти, са свикнали да записват типични рок групи.
Затова и когато се сблъскват с ударния звук на песните от "Kill 'Em All", те са неподготвени. В крайна сметка решението е намерено - намалени нива на китарите и засилени барабани, които се чуват и до днес.
И макар Megaforce да не са особено доволни от записа, "Kill 'Em All" се превръща в един от най-влиятелните албуми в историята на тежката музика, който отваря вратата за редица други групи като Slayer, Exodus, Anthrax, Testament и Overkill.
Албумът така и не успява да влезе в топ 100 на класацията за албуми на Billboard, като достига едва 120-а позиция, но значението му за историята е много по-голямо.
Все пак "Kill 'Em All" получава своето признание. През 1991 г. той става платинен, а през март 1999 г., той вече е тройно платинен. А и до ден днешен не може да мине концерт на Metallica, без да се чуят онези велики режещи тонове на "Seek & Destroy".
