Единственото по-сложно за разбиране от руската душа е балканската, особено за хора, родени и отраснали на запад от Виена. И колкото по-необяснимо, толкова по-интересно.
Естествено, зад световния успех на Горан Брегович има далеч повече обяснения, но и той, и музиката му, носят мистериозния, леко плашещ, многопластов и трудно обясним чар на Балканите. Място, където всичко е кръвно свързано - с любов, вражда или и с двете, и с истории, в което дори на нас като балканци ни е трудно да се ориентираме.
Самият Брегович е символ на това. Той е роден в Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, майка му е сръбкиня, а баща му - хърватин, полковник от югославската армия.
В родната си Югославия Горан печели огромна популярност като част от първата рок-група в социалистическата държава - "Биело Дугме" (Бяло копче), но след 15 години на върха зарязва рокендрола и се обръща съм фолклора, циганската музика и етническите ритми, с които от регионална звезда става световна такава.
Вероятно най-популярната песен на Брегович - "Калашников", е и най-показателният пример за балканския парадокс.
За нас в България тя е просто забавно парче за купони и не се замисляме особено над факта, че е изцяло посветена на най-известния автомат в света. Някои помнят, че е част от саундтрака на "Ъндърграунд" на Емир Костурица - филм, посветен на войната, макар и по характерния за Костурица трагикомичен, битов и леко абсурден балкански начин.
"Ъндърграунд" излиза по кината през 1995 г., когато в Босна и Хърватия се водят войни за откъсване от Югославия.
Самият Брегович казва, че текстът на песента е просто безсмислица, нещо, което си припяваш на фона на ритъма, когато се напиеш.
Но тя отдавна се е превърнала в оръжие и цели 25 години след филма и появата на песента, в Албания и Косово още буди противоречиви настроения. Причината е, че за някои там композиторът е просто поддръжник на Слободан Милошевич, а "Калашников" - боен химн на сръбските паравоенни, с който те са се надъхвали за кланетата по време на войната в Косово в края на 90-те години на миналия век.
Това не спря Брегович да се появи на бирен фестивал в албанския град Корча през миналата година. Случи се точно това, което можеше да се предположи, че ще се случи.
Новината за участието на Брегович беше посрещната шумно и на нож, а много изпълнители от Косово и Албания призоваха за бойкот на феста и отказаха участие. А още в началото на концерта млад албанец пусна няколко бомбички със сълзотворен газ към сцената и сред тълпата, за да спре изпълнението на Брегович.
В крайна сметка 8 души бяха арестувани, а концертът продължи по план и докрай.
Доколко обаче Горан Брегович наистина може да бъде свързван с кланетата в Косово?
По време на юговойните той живее в Белград, Сараево и Париж, като бяга във френската столица от Сараево, когато там започва войната.
За повечето медии в Косово и донякъде в Албания обаче той се смята за човек, подкрепял Слободан Милошевич. "Калашников" на Брегович мотивираше сръбските паравоенни да убиват хора в Косово", тръбят доста от медиите и в Албания, а цели телевизионни дебати и предавания са посветени на ролята на композитора във войната.
Албанските медии не пропускат и това, че Брегович се явява на концерт в Гърция срещу бомбардировките на НАТО през 1999 г. в Сърбия, които доведоха до края на войната в Косово.
Пред Reporting Divercity Network - сайт за Западните Балкани, Арта Бериша, журналист от Прищина, обаче обяснява, че участието на Брегович в събитията в края на 90-те е представено едностранчиво от медиите и в Косово, и в Албания, и в Сърбия. Същото важи и за концерта 25 години по-късно.
"Много от тях не са професионални редактори, а са по-скоро представители на групи по интереси или на партии. Повечето са само емоционални и дори нямат информация от първа ръка", казва тя.
Показателно е и че при първия концерт на Брегович в Албания през 2006 г. тогавашният кмет на Тирана и вече трети мандат премиер на страната Еди Рама дава на композитора най-високото отличие на столицата - "Ключа на Тирана".
"Известен музикант от Сараево, чийто баща е хърватин, майка му е сръбкиня, а съпругата му - мюсюлманка, се превърна в "сръбски престъпник". Той никога не е казал нищо срещу албанците, никога не е се е обявявал в подкрепа на кланетата или режима на Милошевич", коментира самият Рама във Facebook и обяви реакциите около концерта за "средновековна истерия".
"Брегович никога не е подкрепял Милошевич и в началото беше против войната. След това се премести в Париж, а след това и в Белград, и избра да не говори много за нея", обяснява Петър Янятович, един от най-известните сръбски музикални журналисти пред RDV.
Янятович припомня и че музикантът подкрепяше открито Зоран Джинджич - лидера на демократичната опозиция, който след това стана премиер, а впоследствие и беше убит през 2003 г. Това показва ясно позицията на Брегович, допълва журналистът.
В едно от малкото си политически интервюта самият Брегович казва пред белградския "Неделник" през 2018 г.: "Биха ме престъпници в Белград, защото казах пред вестник в Сараево, че Милошевич ще ни върне 100 години назад. И така стана - загубихме толкова много време в свят, който расте, и живяхме толкова години на ръчна спирачка".
А в края на злополучния фест в Корча Брегович все пак изпълнява "Калашников" и казва: "Това е иронична песен, за тези, които тръгват на война. Надявам се, че това място ще е последното, на което чувате тази дума".
Половин година по-късно тази дума обаче е най-често употребяваната и на Балканите, и по цял свят.
И така противоречивият Брегович отново се споменава, отново заради концерт, който изнесе в Севастопол, Крим през... 2015 г., когато полуостровът вече беше анексиран от Русия.
Макар никога да не е изразявал подкрепа към руския президент Владимир Путин или към инвазията в Украйна, сега някои по-крайно настроени медии го слагат в списъка на путинофилите, редом с приятеля му Емир Костурица и френския актьор Жерар Депардийо.
Заради представлението в Севастопол през 2015 г. министерството на културата на Украйна отмени концерта на Брегович в Киев, който беше в рамките на същото турне.
Това направиха и организаторите на музикален фестивал в Освиенцим (градът, където се е намирал нацисткият концлагер "Аушвиц") в Полша през същата година, и се позоваха на изявления на самия Брегович при появата му в Крим.
Заради нея той беше попитан дали не се притеснява, че може да пострадат някои от договорите му. "Все ми е едно", отговори Горан.
"Ние на Балканите винаги чувстваме величието, което се излъчва от Русия. Струва ми се, че Западът винаги е изпитвал известна параноя по този повод. Надявам се, че тя ще отмине. Когато чужденец пристига в Русия, още на летището започва да чувства историята. Веднага си спомняш Пушкин, Достоевски, Червената армия. В което и кътче на Русия да си, не те напуска усещането за величие", сподели тогава Брегович.
Понякога и на нас балканците ни е трудно да се разберем сами себе си. А какво остава за останалия свят.
