Барабанистите в рок музиката често не получават заслуженото внимание и почит.
Дори най-големите звезди с палки в ръка сравнително рядко стигат до свои собствени моменти, в които да проявят индивидуалния си блясък.
Но за щастие, понякога и това се случва и слушателите имат възможността да чуят как звучи едно соло на барабани в целия му блясък.
Тъй като барабаните по начало не са солиращ инструмент, солата с тях по-често се случват на концерти, отколкото в студийни записи.
Но тъй като са нещо не толкова типично, веднага правят впечатление и даже се превръщат в гвоздей от програмата.
За ценителите тези моменти могат да се окажат сред най-запомнящите се в един запис или концерт и да представят солиращия барабанист в съвсем нова светлина.
А както при всеки друг инструмент, така и тук се убеждаваме, че най-добрите сола не са просто демонстрация на инструментална техника. Те могат да се впишат идеално в една песен и да я издигнат до различни висоти.
Доказателство за това са няколко от най-великите сола на барабани в рок музиката:
Cream - Toad (Джинджър Бейкър)
Знаменитата супергрупа се състои от трима виртуози и всеки от тях блести в песните, но специално Toad е знаковият момент на Бейкър зад барабаните.
Стилът на барабаниста е някаква луда смесица от рок, джаз и труден за дефиниране личен почерк.
Когато инструменталът Toad стига до барабанното соло, настава истинска музикална буря - непредвидима, интензивна и емблематична за рока като цяло.
Джинджър Бейкър е сред първите, които превръщат солото на барабани в значима част от рок музиката. И Toad напомня защо той е легенда.
The Who - Won't Get Fooled Again (Кийт Муун)
Друг същински ураган зад барабанния сет е Кийт Муун. Разюзданият му стил придава уникална нотка в музиката на The Who и един от най-добрите примери за това е Won't Get Fooled Again.
Песента позволява на английската банда да се разгърне напълно в концертите си и да демонстрира цялата си хаотична енергия.
Около шестата минута от Won't Get Fooled Again идва водещата част на Кийт Муун, който избухва на барабаните като луд гений - подпомаган и от китарата на Пийт Таунсенд.
За съжаление, лайв изпълнението на тази песен от 1978 г. се оказва и последното на Кийт Муун с групата.
Той умира само на 32 години от свръхдоза успокоителни.
Led Zeppelin - Moby Dick (Джон Бонъм)
Великият инструментал на Led Zeppelin е възможност Бонъм да покаже защо мнозина го считат за най-великия рок барабанист.
Moby Dick е съчетание от препускащи рифове на китарата и баса от страна на Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс, преди всичко да остане в ръцете на невероятния Бонъм.
Студийният запис на инструментала е достатъчно впечатляващ сам по себе си, но на концертите на бандата, Moby Dick се превръща в нещо още по-епично.
На живо Бонъм се впуска в далеч по-дълги сола, някои достигащи 20 минути, през които дори хвърля палките и продължава да солира по барабаните с голи ръце.
Барабанните сола трудно могат да станат по-легендарни от това.
За съжаление, Джон Бонъм е още един титан на ударните, който напуска твърде рано този свят и трагичната му смърт през 1980 г. практически слага края на Led Zeppelin.
Rush - YYZ (Нийл Пърт)
Пърт е всепризнат за една от най-големите легенди на ударните инструменти.
Канадецът блести в цялата музика на Rush, но ако трябва да изберем една песен, която демонстрира таланта му, YYZ е логичен избор.
Солата, които Пърт прави при концертните изпълнения на този инструментал, са взрив от емоции. Те са пълни с обрати и с типичната за барабаниста свръхестествена прецизност.
Неслучайно той остава в историята с прозвището Професора.
Van Halen - Hot for Teacher (Алекс Ван Хален)
Не се случва често една песен да стартира със солова част на барабаните, но Van Halen показват как се прави с Hot for Teacher.
Алекс ван Хален дава мощно начало с експлозивно соло, преди да бъде подкрепен от китарата на брат си Еди.
Така се разгръща една от най-енергичните песни на култовата хард рок банда.
А солото на Алекс ван Хален се оказва предизвикателство за цели поколения барабанисти, опитващи се да разберат как виртуозът е изсвирил една от най-зашеметяващите и объркващи барабанни партии в рока.
The Beatles - The End (Ринго Стар)
Барабанистът на титаните от The Beatles не е известен със соловите си части.
Но дори той получава възможност да заблести самостоятелно в The End, една от най-уникалните и находчиви песни на ливърпулския квартет.
Това е песен, в която всеки от четиримата музиканти от групата получава момент за свое соло.
Пол Маккартни, Джон Ленън и Джордж Харисън солират с китари и убеждават и Ринго да направи своя солова част, макар че той не е фен на солата на барабани.
В крайна сметка Стар изсвирва нещо простичко, но много ритмично и пълно с дух и прекрасна енергия.
Това си остава единственото соло, записано от Ринго Стар за The Beatles.
