Когато китарни виртуози изсвирват по милион ноти в минута със светлинна скорост, това обикновено впечатлява слушателите и обезсърчава начинаещите китаристи.
В тежката музика най-качествените рифове представляват мощна звукова атака и често са изключително бързи и сложни.
Но многото различни тонове не са задължително условие за създаването на велик китарен риф. Всъщност, дори и да не сте го осъзнавали досега, някои от най-невероятните рифове се състоят от малко на брой тонове. Понякога и от един-единствен.
Това обаче въобще не означава, че тези рифове са лесни за създаване и за изпълнение - напротив. Техните автори са истински майстори в това да превърнат и привидно простите неща в нещо идейно и въздействащо.
Липсата на тоново разнообразие често се компенсира от интересни ритмически фигури и поглъщащ китарен звук.
Днес проверяваме как звучат китарните мотиви на един тон, като си припомняме някои от най-качествените примери в рока и метъла.
Korn — Coming Undone
Ню метъл гигантите не се славят с излишно усложнени композиции и това всъщност е сред силните им страни. Доста от рифовете им не включват повече от четири ноти, но за сингъла им Coming Undone подхождат още по-опростено.
Китаристът Джеймс "Мънки" Шафър определя песента като отговора на Korn към We Will Rock You на Queen. Търсейки максималното въздействие чрез простичък подход, китарата свири само един тон по време на куплетите, което не пречи на Coming Undone да е една от най-популярните песни на групата.
Pantera — Domination
Даймбег Даръл беше истински китарен феномен, способен да изсвири прецизни, креативни и на моменти почти недостижими партии с инструмента.
Рифовете и солата на трагично загиналия преди 16 години музикант обикновено бяха скоростни, технични и изключително трудни за пресъздаване. Той обаче също беше наясно колко силен ефект може да бъде постигнат, когато заложиш на нещо по-просто.
Domination е бърза песен с типичната за Pantera агресия, но малко преди четвъртата минута Даръл внезапно сменя скоростта и започва да свири унищожителен риф, който няма как да не накара слушателя да клати глава в такт. Един тон, но толкова много мощ, дължаща се и на включващото се отгоре соло.
Opeth — Deliverance
Шведите са прочути с преплитащите се китарни партии и комплексните мелодии.
Китаристът и вокалист Микаел Акерфелд обича да се разгръща при солата и рифовете, а разточителността е съвсем оправдана, когато говорим за прогресив метъл и песни от по десетина минути.
Но финалната част на песента Deliverance предлага повтаряща се китарна тема, под която е подложен тежък еднотонов риф.
Типично за Opeth, рифът не е никак опростен ритмически и доказва, че и на една нота могат да се разгръщат трудни и интересни композиции.
Meshuggah — Obzen
Още един пример за доста сложен еднотонов риф, който определено не е за новаци.
Списъкът не би бил пълен без наличието на шведските звезди на екстремния метъл. Титулната песен от албума им Obzen започва с основен риф на една свободна струна, но точният ритъм би затруднил и някои опитни музиканти.
А заради развиващия се прогресивно аранжимент, повечето слушатели може и да не осъзнаят, че всъщност слушат мотив от един и същ тон.
Chimaira — Frozen in Time
Американците, които бяха част от новата вълна на хеви метъл сцената от края на 90-те, разполагат с една типична груув метъл песен в лицето на Frozen in Time.
Типична, но само някъде до втората минута и 20-ата секунда, след която влиза семпъл, но зареждащ риф със забележителна скорост.
Той е доразвит в богата и разнообразна финална част на песента.
Rage Against the Machine — Bulls on Parade
Една и съща нота на две октави формира този силен начален риф, който даже е последван от нова част на един тон преди първия куплет.
Проста, но идейна композиция, която не бива да ни изненадва, когато става въпрос за Rage Against the Machine и китарист като Том Морело.
Песента очевидно действа вдъхновяващо на още много музиканти, защото се сдоби с редица кавър версии през годините.
Led Zeppelin — Immigrant Song
Може би най-емблематичният риф от само един тон.
Песента на легендите от Led Zeppelin продължава да е актуална 50 години след създаването си и да бъде използвана в популярната култура, радва се и на качествени кавър версии.
Джими Пейдж е сътворил много велики моменти с китарата си, но този риф показва, че и само един тон на две различни октави е достатъчен, за да направиш нещо голямо - особено когато китарата се движи под пулса на Джон Бонъм на барабаните, а над нея са виещите вокали на Робърт Плант.
