Парите от Сребърния фонд да се инвестират в "нискорискови български финансови инструменти" - т.е. да се инвестират на БФБ, за да се осигурят свежи пари за бизнеса. Това е едно от предложенията в пакета от 15 спешни антикризисни мерки, които внасят за обсъждане с правителството шестте големи работодателски организации у нас и двата големи синдиката -КНСБ и КТ "Подкрепа".
Към 31 януари по данни на БНБ в Сребърния фонд, чието официално наименование е Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), има натрупани 1 623,5 млн. лева. Тези над 1.6 млрд. лева се събират от 90% от средствата от приватизация, приходите от концесии, 25% от бюджетния излишък и имат за цел да подпомогнат един ден сегашните работещи, чиито социални вноски за пенсия не се натрупват по специална сметка, а с тях се плащат пенсиите на нашите майки и бащи.
Именно за да се натрупат достатъчно средства там, беше решено в продължение на 10 години от създаването на фонда оттам да не се превеждат средства към Държавното обществено осигуряване, което редовно е на червено при изплащането на пенсиите.
Инвестирането на парите от Сребърния фонд, но не в чужбина, а у нас е сред 6-те мерки, чиято цел е да подобрят и улеснят достъпа до финансов ресурс за реалния сектор. Сред тях е развитието на капиталовия пазар чрез приватизация на държавни пакети акции на Българската фондова борса. Мярката е доста спорна предвид състоянието на борсата ни в момента и необходимостта подобни средства да се инвестират точно там.
Срокът, който поставят за осъществяването на повечето от мерките, е юни 2010.
Фирми, на които държавата и общините дължат пари, да не бъдат санкционирани с наказателни лихви по забавени данъци и неплатени осигуровки, докато не си получат дължимото, предлагат още работодателите.
По оценки на правителството бизнесът си чака от държавата не повече от 1 млрд. лева. Според представители на предприемачите забавените пари са два пъти повече.
Едно от предложенията в пакета анти-криза е "ваканция" - периодът, през който държавата и общините бавят плащанията към бизнеса, да не спира фирмите да кандидатстват по европроекти и обществени поръчки - въпреки задълженията си.
От своя страна фирмите обещават, че веднага след като с тях се разплатят държавата и общините, и те от своя страна да направят същото - да платят заплатите и осигуровките на работниците си, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците. Това ще отпуши малко междуфирмената задлъжнялост, която според Българската стопанска камара достига близо 200 млрд. лева. Бизнесът и синдикатите предлагат още да се създадат публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европроекти.
Приемането на предложените мерки от правителството е необходимо условие за стартирането на преговорите по Националния пакт за възстановяване на икономиката и заетостта.
Близо 2 млрд. лева дължи държавата на бизнеса и голяма част от тях са за микропредприятията, стана ясно на икономически форум днес. Според Петър Стоянов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на микропредприятията, не е сигурно, че сме стигнали дъното, защото и още вървим към него.
Предприемачът обясни българския параграф 22 - от една страна фирмите са санкционирани, ако не си платят ДДС, а от друга - им се забранява да си търсят правата по съдебен ред. Фирмата не може да съди община, министерство или друго ведомство, ако не са се разплатили с частна фирма, нито да им запорират сметките заради дължимите плащания. А ако не си платим ДДС, тогава нашите сметки ги блокират, каза Стоянов. Позицията му беше подкрепена от негови колеги, които смятат, че и към тях трябва да се прояви същата "толерантност", с каквато се ползва държавата - въпреки че е неизряден длъжник и платец.
Бизнесмени за сетен път напомниха, че се бави връщането на средства по обществени поръчки.
