България е на второ място в Европейския съюз по ръст на безработицата за последната година, показват февруарските данни на Евростат. От февруари 2010 до февруари 2011 г. делът на останалите без работа у нас се е увеличил от 9.4 на 11.6%. Скок на безработицата има и в Ирландия (от 13 на 14.9% за година) и Гърция (с бум от 10.2 на 14.1%).
12-и пореден месец безработицата в България остава по-висока от средната за ЕС (9.9% за февруари). До пролетта на миналата година делът на безработните у нас бе под средния за общността.
Броят на безработните у нас се е увеличил до към 400 000. За януари например нашата Агенция за заетостта обяви, че без работа са 9.78%, или 362 447 души. Националният статистически институт пък измери за същия месец 11.2%, или малко над 380 000 българи без препитание.
Такива високи нива на безработица у нас не е имало от 2004 г. насам, когато НСИ отчете 12.1% за годината. При това според Българската стопанска камара статистиките на НСИ и на Агенцията за заетост не ловят обезкуражените и хората, които никога не са стигали до бюрата по труда. БСК твърди, че реално българите, които нямат трудови доходи, са поне 15-16 %.
От БСК вече предупредиха, че някои отрасли още са в рецесия, а несигурните и хаотични действия на правителството възпират бизнеса да отваря нови работни места и могат да отблъснат инвеститорите. Макроикономистите пък не спират да повтарят, че икономиката може и да се съживява, но истинският край на икономическата криза е тогава, когато армията на безработните започне да намалява.
Все пак в 5 държави от Евросъюза безработицата е по-висока отколкото у нас. На върха на тази класация продължава да е Испания, където всеки пети е без работа, следвана от Литва (17.4%) и Латвия (17.3% ). В повечето страни от ЕС обаче безработицата се топи, а в 18 държави е по-ниска, отколкото в България, показват данните на Евростат. В Холандия и Австрия например неработещите са под 5%, в Чехия и Румъния са под 7%.
Другата неприятна тенденция у нас е, че расте прекалено бързо младежката безработица. Ако динамиката не се промени, скоро всеки трети българин под 25 г. ще е в графата "незает". Само за година делът на неработещите сред младите се е увеличил от 22.2 на 28.8%.
Раждаемостта
Според други представени вчера в Брюксел данни - за демографската ситуация в Евросъюза - доближаваме средната раждаемост за Евросъюза, където всяка жена има средно по 1.6 деца. У нас този процент вече е 1.57, като в 15 държави от Евросъюза е по-нисък.
Продължителността на живота
За последните 15 години продължителността на живота в България се е увеличила с 2-3 години, но остава с 5-6 години под средноевропейската. Жените у нас и в Румъния живеят средно до 77.4 години, което е най-ниската продължителност на живота в целия Европейски Съюз. В страни като Франция и Испания тя достига 85 години. Мъжете у нас също живеят по-малко от средното за Европа - до 70.1 години - под нас са само Литва, Латвия и Румъния.
