Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Турция извади ятаган на САЩ заради арменския геноцид

Избити през 1915 г. арменци
Избити през 1915 г. арменци

Анкара яростно се съпротивлява на намеренията на САЩ да признае масовите убийства на десетки хиляди арменци през 1915 г. в Османската империя за геноцид. Инициативата, подкрепена от американския президент Барак Обама, ще задълбочи още повече кризата в двустранните отношения, която прави Турция все по-малко надежден съюзник на САЩ в региона.

Резолюцията ще бъде гласувана от Комисията по международните въпроси на американския Конгрес. Такъв опит се прави за четвърти път, след като при предишните двама президенти Джордж Буш и Бил Клинтън също имаше такива документи, но така и не бяха внесени за гласуване в Камарата на представителите. Процедурата така и не завърши.

Именно заради френската позиция за арменския геноцид обаче Турция наказа Франция, като наложи вето върху участието на френската компания EDF в проекта за газопровода „Набуко". Канада също призна убийствата за геноцид над арменците, а в своя декларация това отбеляза и Европейският парламент.  

Президентът на Турция Абдулах Гюл е разговарял по телефона с Обама. Според официозното съобщение двамата „обменили мнения по двустранни и регионални въпроси". Гюл е призовал Барак Обама да наложи вето на законопроекта. Турският вицепремиер Джемил Чичек предупреди за последствия, ако резолюцията бъде одобрена.
„Турция и САЩ са двама много важни съюзници. Имаме обща история през последните 50-60 години и одобряването на подобна резолюция би навредило на отношенията ни", каза той.

Според Турция броят на убитите арменци е между 250 000 и половин милион.

Обама следва американската дипломатическа традиция  на изявления в Арменския ден на Възпоминанието, който e в памет на над 1.5 милиона арменци, убити в началото на двайсти век. Заради опасенията от турската реакция обаче той дипломатично избягна употребата на думата „геноцид", също както и при първата си визита в Турция.

Вместо това американският президент използва арменския термин за убийствата -  "Meds Yeghern", който се превежда приблизително като Голямото клане. Според Обама връщането към миналото е най-добрият начин за Турция и Армения да си сътрудничат, превъзмогвайки болезнената си обща история по „честен, отворен и конструктивен начин". "Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ",  заяви американският президент.

Говорителят на Камарата на представителите - демократът Нанси Пелоси, е един от най-големите поддръжници на признаването на убийствата на арменците за геноцид. Според нея ако пренебрегваме историята, сме обречени да повторим грешките на миналото. Геноцидът, извършен в Руанда и в Дарфур, ни напомня, че трябва да направим повече, за да не допуснем да се случат отново, казва Пелоси.

Конгресменът Джаки Спиър, чиято майка е арменка от американски произход, изнесе прочувствена реч в Конгреса в защита на резолюцията за арменския геноцид (H.Res. 252).  „Фактите не подлежат на съмнение. Единственият въпрос е не дали арменският геноцид се е случил, а дали ние в Камарата на представителите имаме моралната и политическа сила да застанем зад истината", каза тя.

"Всяка година ние си спомняме 1.5-те милиона арменци, избити в последните дни на Османската империя. Meds Yeghern трябва да живее в паметта ни, както е жив в сърцата на арменския народ",  заяви преди дни Обама. Президентът на САЩ заяви, че подкрепя усилията на Турция и Армения да нормализират двустранните си отношения.

Въпреки активните усилия на САЩ обаче и личното участие на държавния секретар Хилъри Клинтън в двустранните преговори през октомври м.г.  подписаните тогава споразумения между Анкара и Ереван, включително и за отварянето на границата още не са гласувани от парламентите на двете страни. А границата продължава да е затворена. Тогава разговорите едва не се провалиха отново заради темата за геноцида и конфликта Армения-Нагорни Карабах.

През януари 2008 г. беше направен неуспешен опит и България да признае арменския геноцид - в 40-ото народно събрание. Проект за решение тогава внесоха депутати от „Атака", начело с Волен Сидеров, както и Красимир Каракачанов и Любен Дилов. Проектът беше отхвърлен след яростни дебати в парламента - срещу него се възпротивиха депутатите от ДПС, подкрепени при гласуването от партньора си в тройната коалиция БСП.

 

Най-четените