63 на сто от българите не искали президент от ГЕРБ

Близо две трети от българите - 63 на сто, предпочитат президента, който ще изберем наесен, да не е от ГЕРБ. Това показват разултатите от тримесечно изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 12-20 февруари сред 1005 граждани. То е публикувано на страницата на агенцията.

Както си му е редът, тези настроения са най-силни сред симпатизантите на левицата (91%), но намират сериозна подкрепа и сред привържениците на "Атака" - 72%, и Синята коалиция - 77%. Според социолозите, ако се запазят тези нагласи, те биха били силна движеща сила на вота на втория тур на президентските избори.

По оценките им тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като още не са ясни нито броят и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете. Това обаче е сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.

69% от избирателите обаче определят местните избори като по-важни за тях самите в сравнение с президентските (60%). Ако тенденцията продължи, въпросът за избирателната активност и за мобилизацията на малки ядра ще се окаже ключов в избора на държавен глава.

Всеки втори анкетиран иска нов кмет в общината си. В областните центрове (където основно са съсредоточени позициите на ГЕРБ в местната власт) за смяна се обявяват 60%.

Според данните 56 на сто изразяват притеснение, че върху хора от тяхното населено място може да бъде оказан натиск как да гласуват. Тези подозрения се засилват още повече в малките населени места, където делът им е над 60%.

Събития като определянето на вътрешния министър за председател на предизборния щаб на управляващата партия и масовото регистриране на жители в конкретни населени места още повече задълбочават притесненията за легитимността на вота през есента, коментират от "Алфа Рисърч".

Вицепремиерите - най-нехаресвани

Вицепремиерите са най-нехаресваните министри, показва изследването. Финансовият министър Симеон Дянков все още е  най-критикуваният, а вторият най-неуспешен министър е вътрешният министър Цветан Цветанов.

Докато през декември м.г. Цветанов беше най-одобряваният министър с 35% положителни оценки, сега се ползва с доверието на 23% от избирателите. Не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването  на толкова висок обществен негативизъм към Цветанов очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите, смятат социолозите.

Както и през декември, когато стана първи, строителният министър Росен Плевнелиев продължава да е и най-одобряваният от кабинета (37%) и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - 33.3%. След него се нареждат земеделският министър Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и външният министър Николай Младенов (12.3%). Ръст се наблюдава и в оценките за работата на министъра за еврофондовете Томислав Дончев, който е на 4-о място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).

За първите два месеца на годината правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%). Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението.

Поисканият вот на доверие има противоречив обществен отзвук, но за момента закрепва позициите на премиера. Одобрението към Бойко Борисов спада от 42% до 40%. За разлика от правителството неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от декември 2010 г.