На 48-годишна възраст почина депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски.
Смъртта му настъпи в клиника в Истанбул, където постъпи в края на декември 2013 г. Цял месец той бил на командно дишане в американска болница там.
Eдната версия е, че е починал е от тежка белодробна фиброза, друга - от рак на белите дробове. Депутатът изкарал няколко поредни бронхопневмонии, като според негови колеги от левицата първоначално не е имало точно поставена диагноза.
За смъртта му се разбра, след като по време на заседанието днес соцдепутатът Антон Кутев поиска 15-минутна почивка. В кулоарите стана ясно, че паузата е заради трагичната вест.
Парламентът почете с едноминутно мълчание паметта на депутата и прекрати заседанието си.
Напусна ни Димчо Михалевски, наш колега от 41-то и 42- то Народно събрание, каза председателят на парламента Михаил Миков пред депутатите след поисканата от левицата почивка.
Отиде си един млад човек, който всички народни представители познаваха с добро, посочи Миков и отбеляза неустоимата му сила да отстоява политическите си идеи, да влиза подготвен в политически битки, да ги печели и да се отдава на обществото и на България.
"Цялата ни парламентарна група и всички близки и приятели на Димчо Михалевски сме потресени от новината за смъртта му. До последно никой не вярваше, че тежката болест, с която се бореше от месеци, ще надделее. Не вярвахме, защото добре познаваме борбения дух на Димчо и неговата способност да преодолява всички препятствия". Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев, по повод кончината на депутата Димчо Михалевски, съобщиха от пресцентъра на БСП.
"Загубата му е непрежалима за всички нас. Ще ни липсва много неговото приятелство, чувството му за хумор, безспорния му професионализъм и отдаденост на работата и на нашата обща кауза, както и готовността му винаги да помогне на тези, които се нуждаят от подкрепа", заявява Станишев.
"Запознах се с Димчо, когато той беше зам.-кмет на Кърджали и още тогава ми направи силно впечатление със своите професионални познания и управленски идеи. Като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството имаше визия за развитието на страната и особено милееше за своя роден край, за Родопите. Правеше всичко възможно хората в този регион да почувстват различно отношение на държавата и перспектива за своя живот.
Като всички нас, участвали в управлението 2005 - 2009 г., и той беше подложен на нечиста кампания от клевети и обвинения, но това не го накара да замълчи. В предния парламент беше един от най-ярките и убедителни оратори на левицата. Злобата срещу него беше принудена да замлъкне пред силата на неговите аргументи и знания. И в този парламент, като председател на Комисията за регионално развитие, продължи да работи за това България да има устойчива стратегия за развитието на водните ресурси, за защита на българската природа и Черноморие, както и за интересите на хората.
Няма политическа кампания на БСП, в която Димчо да не се е включил с цялото си сърце и да не е работил всеотдайно. Беше много щастлив, че най-сетне българските социалисти в Кърджали имат свой представител в НС. Като водач на листа във всеки регион, в който е бил наш представител, печелеше много приятели, уважение и подкрепа. Защото беше човек с позиции, и готов да намира решения за всеки проблем, без да жали сили за изпълнение на поетите ангажименти.
До последния си миг Димчо живееше с проблемите, трудностите, предизвикателствата, успехите и ритъма на партията. И аз и депутати от парламентарната ни група многократно говорихме с него, докато беше в болница. След заседанието на нашия Конгрес, той беше обнадежден и вярваше, че скоро ще се включи пълноценно отново в редиците ни.
Коварната болест надделя, но съм убеден, че неговия дух и характер ще бъдат пазени винаги от неговите другари и съпругата му Наталия, и ще живеят чрез децата му", се казва в изявлението на Сергей Станишев.
В интерес на истината, нямам спомен за някакви особено реакционни изявления или прояви на Михалевски. Изглеждаше по-скоро като един от работните коне на БСП, отколкото като част от партийната върхушка. Разбира се, изказваше се според опорните точки на партията си, както другите си колеги. Но да не му дъвчем кокалите на човека. Още повече, че може да му се пише поне един плюс: той беше един от малцината, които открито заявиха, че се срамуват от назначението на Пеевски.