Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Парламентът закри проекта "Белене"

Депутатите спориха четири часа за бъдещето на АЕЦ "Белене"
Депутатите спориха четири часа за бъдещето на АЕЦ "Белене"

С бурна дискусия парламентът одобри спирането на проекта АЕЦ "Белене", а след това гласува повече правомощия на ДКЕВР за определяне на цената на тока.

В последните дни депутатите заседават усилено, за да приемат важни законови промени. Министърът в оставка Делян Добрев обеща цената на тока да падне от 1 март, но не каза с колко.

Втора атомна остава в историята, след като 114 депутати гласуваха "за" срещу 40 гласа "против", съобразявайки се с пропадналия референдум през януари.

Гласуването бе предшествано от протестно тропане по банките от страна на народните избраници от БСП, тъй като председателстващата заседанието Менда Стоянова реши да спре обсъждането заради ожесточените пререкания в пленарната зала, които преминаха в политически атаки и предизборни агитации.

Предложението за окончателно прекратяване на проекта за втора АЕЦ направи тъмносиният депутат Иван Иванов, а колегите му от ГЕРБ очаквано го подкрепиха.

От БСП искаха решението за спиране на "Белене" да вземе следващ парламент. Иванов обаче обясни, че това е в нарушение на закона, който изисква в определен срок след референдума парламентът да се произнесе.

В решението е записано, че се настоява за ускоряване на процедурите по удължаване срока на експлоатация на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй".

Парламентът препоръчва на правителството да обяви открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка "Козлодуй".

Отпадна предложението правителството да обяви открит международен търг за продажба на поръчаното, заплатено и произведено оборудване за новата централа. Плановете на правителството на Бойко Борисов бяха реакторът, предназначен за АЕЦ "Белене", да се монтира като нов реактор в АЕЦ "Козлодуй".

Същото обясняваше ГЕРБ и преди народното допитване през януари, което се провали, тъй като не прекрачи прага за валидност - гласувалите на последните парламентарни избори. Ниската избирателна активност направи референдума невалиден, но бе достатъчна, за да вкара въпроса отново в дневния ред на парламента.

За да отговорят на въпроса да развива ли България ядрената си енергетика чрез строежа на нови ядрени мощности, до урните отидоха 21.8% от избирателите, като 60% от тях искаха централата край Белене да стане факт.

Депутатите дадоха право на ДКЕВР да променя цените за битовите потребители повече от веднъж годишно, както бе досегашният регламент. Новите правомощия на държавния регулатор са по предложение на депутатите Мартин Димитров (Синя коалиция) и Диан Червенкондев (ГЕРБ).

 

Най-четените