България заяви готовността си да бъде включена в американската инициатива за противоракетния щит на НАТО след срещата на върха през ноември в Лисабон. Именно тогава ще стане ясен българският ангажимент към щита и колко ще струва участието ни в него.
"В новата стратегия на НАТО това е отбрана, която защитава не само армиите, а цялото население на Европа - близо 900 млн. души. Това е една отбрана, в която ще участват всички", заяви премиерът Бойко Борисов след среща с генералния секретар на алианса Андерс Фог Расмусен, който е на посещение у нас.
Стратегията обаче още не е получила пълно одобрение от страните в алианса. Затова е и визитата на Расмусен. Тя е част от обиколката му в страни-членки и целта й е да осигури подкрепата им за новата стратегическа концепция на съюза и изграждането на противоракетния щит (ПРО).
Според Расмусен ефективната защита на Европа зависи изцяло от ефективна ПРО. Изграждането й ще струва 200 млн. долара, които ще бъдат заплатени от всичките 28 членки на НАТО.
„Трябва да си даваме сметка, че териториалната отбрана днес изисква по-добър капацитет за защита на населението ни срещу нови заплахи като тероризъм, кибератаки и ракетни атаки", посочи генералният секретар на НАТО. Пактът отправи покана към Русия също да се включи в нея.
Бойко Борисов поиска 30-40 млн. долара от НАТО, отказаха му
На срещата си с Расмусен премиерът е поискал 30-40 млн. долара за модернизация на българските военни летища. Отговорът обаче бил отрицателен - и алиансът страда от глобалната финансова криза.
Генералният секретар на НАТО обяснил, че и пактът има проблеми с парите. „Оказа се, че бюджетът на НАТО е по-орязан и от нашия и финансовите проблеми там са доста големи", заяви Борисов.
Исканите пари били за модернизация на комуникационните системи на летищата „Безмер", „Граф Игнатиево" и „Долна Митрополия", които са оборудвани с руска комуникационна техника. От 2011 г. тя трябва да се замени с натовска, за да се освободят честоти.
