"Нетолерантност се проявява от слабите общества, тези които търсят противник вън от себе си, които не могат да обяснят своята импотентност в институционално, културно, стопанско, военно отношение", заяви проф. Андрей Пантев по време на дискусия за толерантността, предаде БГНЕС.
„На политическо ниво има консенсус относно интеграцията на ромите. Не съм убеден обаче, че голяма част от българските граждани подкрепят интеграцията", каза пък министърът по усвояване на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев пред бТВ.
Проф. Пантев изтъкна, че не винаги една толерантност е историческа оправдана. Израз на голяма слабост е тогава, когато не търпиш другия. Не може да има политическа толерантност и да няма етническа, религиозна, езикова толерантност, каза още Пантев.
Историкът коментира и че търпимостта не е милост към малцинствата, нито е доброволна добродетел, а толерантността се ражда от уважение към другостта. Толерантност не става със закон, то започва от битова среда, каза още той.
Ръководителят на Представителството на ЕК в България Зинаида Златанова заяви, че във века на глобализация на икономиката, на културата, все по-голямата мобилност и бързото развитие на комуникациите, мащабните миграции, толерантността е по-важна от всякога. Тя отбеляза, че толерантността е основен принцип на Европейската общност.
"Всеки един от нас представлява единствено по рода си камъче от необятна мозайка на живота. Различията и до ден днешен пораждат конфликти между хората, но нека не забравяме, че мотото на ЕС е многообразието", обясни тя.
Златанова изтъкна и че толерантността е нужна човек да приобщи другия към себе си, да го приеме въпреки и чрез различията му. Нека направим равносметка на един наш ден и да видим как се справяме като толерантни хора, призова тя.
Златанова отбеляза, че това е първата от поредицата инициативи на представителството на ЕК у нас, посветени на Международния ден на толерантността 16 ноември. Тази година той ще премине и под знака на Европейската година за борба с бедността. В рамките на кампанията "Толерантността - основна добродетел в усилията за преодоляване на бедността и социалното изключване" ще се проведат учебно-възпитателни клубни срещи с групи от различен етнически и социален произход и педагози в четири столични училища, няколко детски творчески ателиета и училищни изложби. На основата на тематичните игри в творческите ателиета ще бъде направено състезание "Какво знаем за Европа".
„Има средства, които могат да се ползват за интеграционни мерки в програма "Човешки ресурси". Това каза пред бТВ министърът по усвояване на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Едно от усилията, които трябва да положим едно ромско дете да посещава училище, това означава за това да се плати допълнително. Питайте някой на тротоара дали е готов да плаща данъци за това ромското дете да ходи на училище. Общественото внимание е капризно и се отличава със забравяне. След няколко месеца блок 20 в Ямбол ще бъде забравен, уточни Дончев.
Често разсъждаваме по въпроса. Ако искаха всички да ходят на училище нямаше да имаме проблеми, заяви Дончев.
Този процес на интеграция отнема десетилетия. В България има 15-20 години опит с интеграционно усилие, в състояние сме категорично да кажем в момента кое работи и кое не. Усилията в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост, това е приоритетът към момента - на първо място е образованието. Това е битка, всяко дете задържано един ден, една година повече в училище, това е голяма победа.
Едно от добрите неща в последните години е в сферата на образованието и здравеопазването. Прости решения от типа на помощник учителя, който да води децата на училище - това е добро решение. Ромските деца да имат възможност да изучават ромски приказки, ромски фолклор, това е евтино и не е чуждо, каза Дончев.
Държавата може да направи много, тя има много ресурси, но това не може да се случи само с действия от страна на държавата. Голяма част от усилията и парите са похарчени неефективно. За мен центърът на дебата е в сферата на образованието. Ние имаме пакети от решения в сферата на здравеопазването. Със сигурност не бива да повтаряме стари грешки. Добрата жилищна политика не е изграждането на къщи, проблем не е липсата на покрив над главата, а как да бъдеш стопанин на къщата си.
Трябва да си зададем въпроса дали българското общество е достатъчно готово да приеме интеграцията, обобщи зам.-министърът.
