Скандалът с незаконното подслушване и опасенията за намеса на МВР в изборния процес намериха място в предварителния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предсрочния вот у нас на 12 май.
"На 28 март лидерът на БСП Сергей Станишев предостави документи на главния прокурор, в които се твърди за незаконна схема за подслушване на политици, журналисти и бизнесмени. Според лидера на БСП отговорността лежи върху бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който понастоящем е председател на предизборния щаб на ГЕРБ", се казва в документа.
В него се посочва още, че "на 15 април главният прокурор заяви, че са установени нарушения в работата на МВР, касаещи подслушването на телефони, и, че се инициират разследвания на няколко длъжностни лица".
По-късно бившият земеделски министър Мирослав Найденов обяви, че цялото правителство е било подслушвано от Цветан Цветанов. Скоро след това се появи и запис с участието на Найденов, експремиерът Бойко Борисов и бившият градски прокурор Николай Кокинов. В него те обсъждат как бившият министър да се спаси от повдигнатите срещу него обвинения. Участниците признаха автентичността на записа, а Кокинов подаде оставка.
Междувременно, срещу трима директори и един служител от звеното за подслушване на МВР бяха повдигнати обвинения. Прокуратурата откри данни за извършено престъпление и от страна на самия Цветан Цветанов, но заради кандидат-депутатския му имунитет не му повдигна обвинение. Междувременно, бивши депутати и служители на силовото ведомство проговориха пред медиите за порочните практики при събиране на информация със СРС-та.
Много медии с малко собственици
ОССЕ констатират "растящата концентрация на медийна собственост в ръцете на ограничен кръг от корпоративни интереси". "В тази връзка много от заинтересованите страни изразиха притеснения относно независимостта на медиите от неправомерен икономически и политически натиск.
Освен това липсата на законодателство, изискващо установяването на публичен регистър на собствениците на електронни медии, повдига сред някои събеседници опасения относно прозрачността на медийната собственост", пише в документа.
Посочва се още, че не навсякъде предизборната агитация е ясно обозначена като такава и така потенциално „заблуждават аудиторията относно естеството на репортажите". Според ОССЕ, причина за това е липсата на достатъчно строги правила за частните медии.
От 19 април ОССЕ следят по количествени и качествени признаци най-гледаното време на четири ТВ-канала: БНТ, бТВ, Нова телевизия и ТВ7. От мисията уточняват, че са започнали мониторинг на две радиа - БНР и Дарик, както и на три вестника - Телеграф, 24 часа и Стандарт.
Кампанията
В доклада на ОССЕ се казва, че предсрочните избори се провеждат на фона на протести срещу бедността, социално-икономическите неравенства и обществено разочарование от политиката и политическите партии. "Протестите, които започнаха в края на януари 2013 г., доведоха до самозапалването на шест човека в рамките на две седмици през февруари и март, както и на няколко ранени граждани и полица", допълва докладът.
Фокусът на предизборната кампания досега бе върху социални и икономически теми като бедността, безработицата, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. "Въпреки това някои от политическите партии основаха предизборните си програми на националистически теми, използвайки на места подстрекателска и ксенофобска реторика.
Съществуват опасения за купуването на гласове, като някои от събеседниците заявиха, че ромското население продължава да бъде най-уязвимата група", се казва в документа.
