Няма нужда България да влиза в предложения банков съюз на ЕС, обяви управителят на БНБ Иван Искров на старта на учебната година в УНСС. Аргументът му е, че това би означавало прехвърляне на национален суверeнитет към Брюксел, без в замяна на това страната ни да получи нещо. Подобна позиция вече изрази Полша, като отказа подкрепа.
Ако идеята бъде реализирана, това би означавало шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги да съсредоточи в ръцете си огромна власт, тъй като ще "надзирава" близо 900 банки.
За разлика от Искров, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков изрази наскоро малко по-различна позиция: "България подкрепя тази идея като нужна стъпка за развитието на единния финансов пазар, не само на еврозоната. Но има много детайли, които са още твърде сурови и противоречиви."
Идеята за по-затегнат надзор над банковия сектор в европейското семейство се одобрява от някои от страните-членки и Европейската комисия. Преди дни в Брюксел бе представен замисленият Единен надзорен механизъм за банките, който ще увеличи ролята на ЕЦБ.
Това ще е първата стъпка към изграждането на Единен банков съюз, който ще въведе общи правила за страните-членки, за да върне доверието в закъсалото евро.
За други, главно десетте страни, които не ползват общата европейска валута, т.нар. банков съюз ще отнеме независимостта на централните им банки, поставайки ги под зависимостта на ЕЦБ.
Искров смята, че първо страната ни трябва да влезе в еврозоната, а след това да мисли дали да стане част от банковия надзор. За разлика от началото на мандата си обаче управляващите вече не поставят влизането в еврозоната във времеви хоризонт и фиксиране на година - само казват, че това остава цел на България.
Същите доводи - първо еврозоната, после другото, властта ни дава и относно въвеждането на обща данъчна политика в ЕС.
"В документа, който видяхме преди няколко дни от ЕК, има доста бели полета, които не казват какво става по редица важни въпроси", заяви още Искров.
"Банков съюз вероятно ще има и ние го подкрепяме на ниво еврозона. Нашата теза е, че не трябва да се бърза по отношение на страните, които са извън еврозоната", обясни той.
БНБ подкрепя задълбочаването на интеграцията в еврозоната, защото е начин за нейната стабилизация.
"Нашите национални интереси не винаги съвпадат с интересите на външни страни и трябва винаги да търсим българската гледна точка", допълни гуверньорът на БНБ.
Противопоставянето на Искров е странно при положение, че поради действието на валутния борд БНБ е лишена от основната дейност на всяка банка - провеждане на монетарна политика, и единствено надзирава състоянието на банките, които в преобладаващата си част са собственост на европейски банки.