Лидерът на ДСБ Иван Костов се обяви за автор на политическата теза, че Бойко Борисов е трябвало да си подаде оставката и да бъде сформирано програмно правителство. В ефира на bTV Командира се оплака, че БСП са откраднали посланието и сега то е основно за тяхната кампания.
Иван Костов обясни, че още "в понеделника след неделята" на старта на протестите срещу високите сметки, "тъмносините" са лансирали идеята за оставка на правителството и програмен кабинет.
Той допълни, че Сергей Станишев сега използва „печелившата политическа теза" на ДСБ в кампанията на Столетницата, но без да е отговорил на въпроса защо не направи програмно правителство. „Това показва колко е неискрен в поведението си", заключи Костов.
По думите му, за разлика от ГЕРБ, неговата партия знае как да изведе България от дълбините на кризата - бързо и лесно.
„Имаме опит, досега сме извеждали страната от 2 кризи - след Луканов и след Виденов. Преди двата провала на тогавашните правителства имаше също сериозна политическа нестабилност и протести. Затова как става извеждането ми е ясно, знам и колко са нервни политиците, които слизат от власт. Но нашето послание е просто - не сме предизвиквали криза досега, но пък можем да кажем как лесно може да излезе България от тази криза", обясни Иван Костов.
В заключение той призна, че като политик също не е безгрешен. Въздържа се обаче да посочи най-голямата грешка, която смята, че е допуснал. Според Иван Костов такава балансирана преценка може да се направи едва след много години. Иначе „приписваните" му от обществото и недоброжелатели грешки се дължали на „неразбиране, необразованост и преднамереност".
Абе колко има в главата е интересен въпрос. Иначе е прав - той го каза първи, а и това е единствената възможна посока, забалежете казвам не добра или единствена добра, а казвам единствена. По-скоро би трябвало да се радва, че Станишев, макар иприсвоявайки авторството, приема неизбежното. Политиците ни са напълно опелетени и това, че ГЕРБ държи първенството и заслужава медала "пате в кълчища" не означава, че някой друг може да се оправи. ДСБ дори да имаше способността, няма доверието. Ще гласувам за тях, но това не ме прави нито поддържник, нито дори симпатизант, както казах трябват ни поне малко хора наясно със сериозността на положението и Костов въпреки гръмките си приказки е наясно и е достатъчно уплашен. Не случйно съм казвал често - ако Костов спре да иска властта значи сме пред апокалипсис. Качествата му на икономист и държавник определено са над милиционерщината, но не бива и да се преувеличават, достатъчно често го хващах да се заплесва по теории и методики, които освен да се харесват трябва да се разбират, а прескачането от една на друга говори за избор мотивиран от невежество. Като пример мога да дам последния случай с циклите на Кондратиев (вижте в уикипедия подробности). Има сериосна вероятност това огънче да сме го запалили с един приятел (доста гръмогласен), с когото обсъждах веднъж, че има ясно очертани цикли от 70-90 години на вариации на склонността на обществото да приема и дори иска авторитаризъм и обратно - към лична свобода. Говорихме си за икономическите причини и за това можем ли въобще да опишем връзката между тях и психологията на масите та да можем да кажем нещо по-обосновано. След няколко дни ми звънна човека и вика "А ти чувал ли си за циклите на Кондратев? Точно наполовина ги брои на тия, за които си говорихме". Доста пъти си говорихме и шумно, и по форуми писахме ... като става реч за крадене ;). Ама има ли какво да се краде толкова - биологичен вид дето няма достатъчно акъл и воля та да не се оставя на подобни цикли едва ли може и идея да откравне преди да се поразвие още малко Ок шегата на страна, причините за тия цикли се оказват преди всичко социални и в значително по-малка, почти пренебрежима степен технологични, което поставя под сериозно съмнение теориите на Кондратев (базирани основно на приемане, че технологията е същественото). Оказва се, че циклите са определени преди всичко от цикъла на културна приемственост, който пък се определя от няколко фактора, сред които продължителност на живота, културна зависимост между поколенията (не е независим фактор) и свобода на придвижване (във всичките и политически, социални и технически аспекти), но погледната относително обхавантите общества, а не чисто пространствено. В крайна сметка консолидирания мироглед след авторитарния пик води до възможност за свобода, без преклана дисперсия на мирогледа, после той постепено еволюира за две поколения до достатъчно незинтересованост, която да позволи началото на систематично и значително изграждане на структури във властта от възползващи се - те почват да прерастват в своеобразна късовременна аристокрация, като в критичната точка, когато стават за първи път значими настъпва малка икономическа криза заради пренареждането на порядките. После за едно поколение те се укрепват и посягат за повече влияние, кото предизвиква ~20-25 годишна предвълна - преди следващия пик на склонност към авторитарност. Той пък е следствие на натрупването за две поколения на приемане отмасите на процеса на окопаване и превземане на властта от късата "аристокрация" - обществото търси решения в познатите механизми - по-добрия човек, а не по-добрия порядък. След краха на поредната прегрята концентрация на власт нещата почват от начало. Разтягането и свиването на циклите е доста устойчиво на войни и международни ексцесии, като прекрасен пример е предвълната на предишната криза - Първата световна война. Въпреки главоломното й значение според мнозина тя не успява да премести нищо с повече от 3-4 години макар, че предизвиква частично връщане на повече склонност към повече свобода на отделни места - напротив - последствията са по-кървави заради неравномерното разпределение на нагласите. Във всичко това ние българите сме черна овца днес. Толкова ни е разпадната системата, че за масите няма реален начин да подкрепят предстоящото либерализиране - не са готови за него, а политиците ни са извън строя. Това си е абонамент за сериозни проблеми и глад. Така че в момента според мен въпросът пред нас седи не като въпрос за излизане от кризата, а като въпрос за запазване на държавност и цивилизованост - очевидно е, че политиците, та дори и олигарсите трябва да направят компромис и не могат да го направят директно. Програмното правителство е най-лесния за смилане достъпен начин. Демосът по улиците нищо не решава - липсата на план и спонтанните и хаотични желания могат само да сринат и малкото, което ни остава.