На среднощно заседание в Брюксел лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната. Не беше постигнато споразумение за промени в Лисабонския договор.
Според проекта за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и този принцип ще се смята за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0.5% от номиналния БВП.
Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, предаде БТА, позовавайки се на световните агенции.
"Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа.
БНР съобщи, че България е сред тях. В съюза влизат още Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Две страни са поискали отсрочка, преди да се произнесат, това са Чехия и Швеция. Две страни отказват да се присъединят - Унгария и Великобритания, предадоха агенции. Унгарски дипломат уточни, че страната му ще се посъветва с парламента преди да вземе окончателно решение, твърди ДПА.
Идеята за споразумение, което да обединява 27 страни от ЕС, се провали, като това повишава перспективата за Европа на две скорости, предаде Ройтерс. Това се е случи, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не са готови да дадат, отбелязва дипломат, присъствал на дебатите.
"Винаги сме казвали, че ще го направим за 17-те (членки на еврозоната), ако не стане за 27-те. Това е което се случи", продължи източникът на агенцията.
В Брюксел лидерите на ЕС се споразумяха за автоматични санкции за нарушителите в еврозоната, освен ако 3/4 от държавите не гласуват против този ход. Те одобриха ново фискално правило за балансирани бюджети, което да бъде приложено в националните конституции.
Британският премиер Дейвид Камерън заплаши, че ще наложи вето на всеки план за промяна на договора на ЕС в посока на по-строгите бюджетни правила. Той искаше сериозни отстъпки в замяна на евентуална подкрепа, например Лондон да има право на вето за всякакви мерки за финансова регулация, което означаваше да се изключат банките от Ситото от финансовия надзор. Това попречи на промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и затова лидерите на общността се ориентираха към варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната.
Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой заяви още, че не е постигнато споразумение относно еврооблигациите, които мнозина възприемаха като най-добрия начин за излизане от кризата в еврозоната. Както е известно, Германия се противопоставя категорично на това предложение, като самият Ван Ромпой и Европейската комисия го подкрепят.
ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза - опция, която плашеше пазарите. Това финансиране вече ще се осъществява от Международния валутен фонд, съобщи Херман Ван Ромпой. За тази цел страните от ЕС обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз, предава БТА. Според Ройтерс обаче става дума за 150 млрд. евро от еврозоната, а за 50 млрд. евро няма да са от 17-те страни.
Лидерите обещаха също така да ускорят с една година започването на дейността на новия Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който е на стойност 500 милиарда евро и ще влезе в сила от юли 2012 г. Предложенията временно да бъдат обединени средствата на този механизъм и 250-те милиарда евро останали в сегашния спасителен Европейски фонд за финансова стабилност , който иначе трябва да приключи през 2012 година, остават противоречиви.
Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Той сломи надеждите вчера, че ЕЦБ ще започне изкупуване на държавни облигации на страни от еврозоната и каза, че спасителният фонд остава основен инструмент.
Пазарите реагираха по-скоро негативно на решенията на срещата на върха, която не успя да достигне до непосредствени конкретни мерки срещу кризата. Еврото остава под натиск.
