Противно на очакванията, бедствието в хасковското село Бисер, при което загинаха десет души, е помогнало за запазване на рейтингите на политиците, които се ангажираха с преодоляване на последиците от него. Това показва проучване на Националния център за общественото мнение (НЦИОМ), направено между 3 и 15 февруари сред 1000 души. В същото време доверието към Българската православна църква е паднало със 17% през последните три месеца, като основната причина за това е огласяването на досиетата на митрополитите. Полицията и армията традиционно остават най-одобряваните институции, като събират симпатиите на около 42% от българите през февруари.
Периодът на изследването съвпада с бедственото положение в страната, причинено от минусовите температури, обилните снеговалежи и последвалите наводнения. Политиците, които отидоха сред хората и се ангажираха с проблемите им, успяха да минимизират негативните нагласи към работата си, отбелязват социолозите.
Челната тройка на най-одобряваните политици през февруари се оформя от еврокомисаря Кристалина Георгиева (66%), премиера Бойко Борисов (51%) и президента Росен Плевнелиев (50%), показва проучването на НЦИОМ.
Неодобрението към премиера Борисов е намаляло с 4% през февруари спрямо ноември, отчитат от НЦИОМ. Той по-често печели доверието на младите българи, на хората на възраст между 40 и 50 години, на столичаните, както и на хората със среден и по-висок жизнен стандарт. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения й електорат.
Неодобрение към действията на президента изразяват 13%, като сред тях преобладават левите избиратели. Обществените очаквания към Плевнелиев се свързват преди всичко с ангажирането му с икономическите проблеми и справянето с последиците от икономическата криза в страната, отбелязват от НЦИОМ.
На четвърто място по одобрение с 44% се нарежда Георги Първанов, а след него са Меглена Кунева и вътрешният министър Цветан Цветанов, които събират по 41% одобрение. Кунева обаче губи около 4% в сравнение с времето около президентския вот, отбелязват от НЦИОМ.
Освен вътрешният министър, другите одобрявани министри в кабинета, които попадат в първата десетка на НЦИОМ, са външният Николай Младенов и земеделският Мирослав Найденов, които получават по 40 % одобрение, и министърът на културата Вежди Рашидов - с 35%.
Още трима министри от правителството - на образованието Сергей Игнатов, на спорта Свилен Нейков и на икономиката Трайчо Трайков събират по 32% одобрение.
Министърът на околната среда Нона Караджова продължава да е начело в негативната класация на министрите със слаб рейтинг, показва проучването на НЦИОМ. Според социолозите най-неодобряваните министри остават онези, които оглавяват тежките и проблемни сфери - финансите, социалната политика и здравеопазването.
Дори в трудни периоди рейтингите на министрите търпят динамични промени, включително и позитивни, отбелязва НЦИОМ. Това според социолозите означава, че хората запазват сетивност към действията на кабинета и оценяват положените усилия от министрите.
ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, която се ползва с подкрепата на 29% от избирателите, показва проучването на НЦИОМ. Другите две партии, които биха влезли в парламента, ако изборите бяха днес, са БСП, която има 17.5% подкрепа и ДПС - със 7%.
Данните от проучването сочат, че към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС - 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. След тях са избирателите на БСП - със 79% и на ГЕРБ - 70%.
Досиетата на висшия клир сринаха доверието към църквата
През ноември 2011 г. 53% от българите са одобрявали дейността на църквата, докато през февруари техният брой пада на 36 на сто. Критичните настроения към църквата пък нарастват с 13%. Резкият спад на одобрението към църквата се дължи на огласените данни за принадлежност на митрополити към бившата ДС, както и на случаите, свързани с имотното състояние на висши духовници, коментираха от НЦИОМ.
Полицията и армията са най-одобряваните институции
Въпреки че за последните три месеца доверието в полицията намалява с 5 пункта, МВР събира най-много одобрение сред населението, показва проучването. От работата на полицаите са доволни най-вече хората на възраст между 40 и 49 години, които имат среден и по-висок стандарт на живот, както и симпатизантите на ГЕРБ и ДПС. Неодобрението за службите на реда се покачва леко с два пункта за последните три месеца – от 38% през ноември 2011 г. на 40% през февруари 2012 г. Най-критични към дейността на полицията са жителите на малките градове, крайно бедните, както и симпатизантите на БСП, Атака и на Синята коалиция.
За последните три месеца отношението към дейността на прокуратурата и съда остава без промяна. Неодобрението за дейността на тези институции е над три пъти по-високо от одобрението. Работата на всяка от двете институции е одобрявана от по 17% от интервюираните. Близо 58% от българи не харесват как работи прокуратурата, а 61% са критични към работата на съда.
