Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от актовете на най-чиста политическа смелост в новата ни история. Без да се ползваме с подкрепа отвън, въпреки изричните желания на Русия и Австро-Унгрария, въпреки интересите на съседните държави и въпреки вътрешната опозиция на здравия разум, че още не е дошло времето.
Берлинският конгрес от 1878 г. и последвалият Берлински договор отнемат на България голямата мечта за единство на всички българи в една държава. Вместо това териториите, определени от Санстефанския мирен договор, са разделени на седем части - Княжество България, Източна Румелия, Македония, Западните покрайнини, Беломорска и Одринска Тракия и Северна Добруджа.
Така още през август същата година възникват революционни дружества, чиято основна задача е да постигнат отново това национално обединение, което се превръща в мечта и цел за българския народ до 1944 г.
Съединението на България е първата ревизия на Берлинския договор, организирана политически и защитена със силата на оръжието и националния дух.
Именно обединението на Княжество България с Източна Румелия е първият голям външнополитически ход на България, който я изважда на международната сцена като нещо повече от проста пешка на Великите сили.
Реално самото съединение е извършено въпреки желанията на Великите сили. След прекратяването на режима на пълномощията, в който княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституцията, за да управлява чрез пълномощия и назначавайки руски офицери за министър-председатели, руският цар изпитва недоверие към България.
Временният ни партньор във Великите сили - Великобритания, по-скоро желае нещата да останат без промяна, а Австро-Унгария активно защитава интересите на Сърбия (които като цяло не включват голяма и силна България).
Външна подкрепа за Съединението е търсена многократно, но тя не идва нито от Русия, нито от Великобритания. И все пак Източна Румелия се активизира и вкарва план за обединението с Княжество България, въпреки желанието на големите - един безспорно смел и дори безразсъден ход, който би могъл да коства на България значителни териториални загуби, ако се е бил провалил.
Извън външната съпротива, то среща недоверието и на правителството в Княжеството в лицето на министър-председателя Петко Каравелов.
Събитията обаче изпреварват действията на Каравелов, който дълбоко се притеснявал от последствията (външнополитически и финансови) ако се предприеме подобен акт, и той не успява да попречи на преврата в Източна Румелия.
Безспорно ако има някъде висша сила или Бог, то той е бил на страната на това съединение, тъй като осигурява много късмет революционерите. От една страна, главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, въпреки че знае за действията по съединението, не извиква в своя помощ войски от Турция. Координираните действия на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и местните милиции пък осигуряват (почти) безкръвното преодоляване на всяка съпротива.
Княз Александър I Батенберг също успява да се реваншира за предишните си грешки, решавайки да постъпи смело и да приеме съединението, обявявайки се за княз на Северна и Южна България. Правителството на Петко Каравелов, принудено от събитията, също се включва. То мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.
Народното събрание се събира извънредно на 11 септември, за утвърди тези мерки, като същевременно гласува и кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
Еуфорията и въодушевлението, обхванали българското население, обаче, се оказват твърде кратки.
Съединението между Източна Румелия и Княжество България представлява явно нарушение на Берлинския договор и засяга сериозно интересите на Великите сили и на съседните на България държави, което предполага и светкавичните им реакции.
Тук вече положението засяга и Великите сили. Русия категорично се противопоставя на Съединението и предлага въпросът да се разреши безболезнено, като се възстанови положението преди 6 септември. Само три дни след акта на Съединението, Русия изтегля своите офицери от армията на Княжеството и от румелийската милиция и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов да подаде оставка.
Следвайки своите интереси, против Съединението се обявяват и Германия, Франция и Австро-Унгария.
Британската дипломация съзира в създалото се положение изключително благоприятен момент да отслаби руското влияние в България и да укрепи собствените си позиции, като по този начин разшири сферата си на влияние на Балканите. Правителството в Лондон се обявява в подкрепа на Съединението, въпреки първоначално изразената позиция срещу.
Докато страните-участнички в Цариградската конференция търсят взаимно приемливи решения, а Англия усилено търси формулата, чрез която да бъде признато Съединението, без това да звучи като нарушаване на Берлинските договорености.
Междувременно Сърбия и Гърция организират явна антибългарска кампания, като сръбския крал Милан, воден от собствените си стремежи, категорично отхвърля опитите на България да постигне споразумение с нея.
Така на 2 ноември 1885 г. той обявява война на България, карайки "обезглавената" ни след оттеглянето на руските офицери войска да излезе срещу по-опитната сръбска армия.
Сръбската армия е добре обучена и екипирана, разполагала с опит от две войни срещу Османската империя. Същевременно българската армия е сравнително неопитна, по-старомодно въоръжена, а основните й сили са съсредоточени по южната граница на страната в очакване на турско нападение.
Това, което обаче сърбите не очакват, е духът, с който е посрещната новината за обявената война. Из цяла България се сформират доброволчески отряди, които да защитят Съединението, а очакванията на крал Милан за бърза и лесна победа се помрачават още при първите сблъсъци. Сръбско-българската война става известна като войната на капитаните срещу генералите, като в нея именно високият морал на българите е основното оръжие срещу сръбската военна машина.
Той донася и митичната в историята ни победа при Сливница, в която с бой "на нож" българската войска обръща сърбите в бяг.
Единствено ултиматумът, отправен от страна на Австро-Унгария към България, предотвратява окончателния сръбски провал. Така на 7 декември 1885 г., с посредничеството на Великите сили във Виена е подписано примирие между България и Сърбия. Българо-сръбският мирен договор се състои само от една точка - "Мирът между Кралство Сърбия и Княжество България е възстановен".
В хода на заседанията на Цариградската конференция постепенно се възприема предложението на Англия, предвиждащо в протокола да се впише, че княз Александър Батенберг се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия; румелийската администрация се слива с тази на Княжеството, а румелийската милиция влиза в състава на княжеската войска; турските гранични войски се изтеглят от Стара планина.
По настояване на Русия е направено уточнение, според което наместо името на Батенберг е записано "българският княз, който и да е той". След тази и още няколко корекции е установен окончателния текст на протокола, узаконяващ по дипломатически път съединението на двете български области.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села, заселени предимно с мохамедани.
Съединението, извършено само седем години след големия Берлински договор, за който уж се смята, че ще потуши напрежението на Балканите, дава да се разбере, че България израства бързо и ще участва активно в политиката на полуострова.
България чувствително увеличава своята територия, своя стопански и демографски потенциал, което е важно условие за нейното политическо укрепване и утвърждаването й като регионален политически фактор.
Най-важното, което обаче Съединението носи, е истинската сила на общонародно дело, обединило всички слоеве на българското общество в защита на нещо по-голямо от обикновените търкания, разпри и борби за власт - истинска национална кауза.
Уважаеми Хора от форума, Да ви е честит най-големия празник от новата ни история. Денят, в който истинските българи, вдъхновени от един Голям патриот, осъществиха против волята на Русия, един Победоносен акт, първият и последен в досегашната ни история... Нека почетем паметта им и най-вече да си извадим поуката от последните 132 години - какво може чистият патриотизъм и до какви злини може да доведе слугуването на чужд държавен интерес. А що се отнася до антибългарите - скрити и явни фенове на една Монголо-татарска деспотия, не им обръщайте внимание. Не вервайте на нищо друго, освен НА ДОКУМЕНТИТЕ. Когато имате съмнения, съпоставяйте РАЗЛИЧНИТЕ тълкования за едни и същи събития и ще стигнете до Истината. Труден е пътят към Нея, но си заслужава...
Да живее България!!! Русия е вечният враг на България!!!
Така го каза на времето Георги Мамалев!
Престанете със Сан Стефанския мирен "договор".Поне го прочетете.Повтаряте догмите на ЦК на БКП.
На Криво Фиде историята му пречи....
Уважаеми Хора българи от Форума, не вервайте на нищо друго, освен НА ДОКУМЕНТИТЕ. Когато имате съмнения, съпоставяйте РАЗЛИЧНИТЕ тълкования за ЕДНИ И СЪЩИ събития и ще стигнете до Истината. Труден е пътят към Нея, но си заслужава...
Уточнителю, а ти защо не спазваш собствените си съвети? Ако беше прочел документите, както съветваш, нямаше да прекопираш онази глупост - "...има „Прелиминарен“ – т.е. „Предварителен“ договор между Русия и Турция, в който думата „България/българи“ изобщо ЛИПСВА" Ето ти документите на български и руски, та белким първо четеш, а после пастваш: http://old.omda.bg/bulg/hystory/San_stefano.htm http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/stefano.htm
бе,то на тъпоУточнителя целият коментар-15 е пълен батал,а ти Шрайк си се фанал за един „Прелиминарен“ договор...който наистина е бил един предварителен договор между Османската империя и Руската империя. но този договор поставя началото на НОВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНОСТ. ..и тва не е важно,щото русофобията е право на всекиго, но едностранчивото представяне на събитията е най-малкото проява на лош вкус *** честит празник! велико събитие в нашата история! с благодарност към всички дейци, посветили се на този забележителен подвиг.
ето интересни неща.. Стремежа на Сърбия е пристанището във Видин. Това е единственото пристанище, което Сърбия би могла да ползва целогодишно. Стремежа на АвстроУнгария е територии от Балканският полуостров и за да ги получи трябва да компенсира Сърбия. Малко преди това Парижка банка отпуска заем на Сърбия с който купуват боеприпаси. Купуват и хиляди коне от АвстроУнгария. България също е поръчала много коне, но получава само няколко стотин. България, със злато е купила оръдия от Круп. Те са били вече на път към България, но австрийците ги спират на тяхна територия и не позволяват да продължат. Когато започва войната, австрийски лекари, заедно с оборудване, отиват като доброволци на страната на сърбите. Австрийците събират пари,даряват хиляди одеяла на сърбите. По това време хиляди руснаци - предимно студенти от Одеса преминават в България и се записват като доброволци в армията. Интересно е, че с тях идват и англичани, французи и други чужденци. Що се отнася до официалната политика на Русия, това може да се обясни с много писане. Руските офицери в България напускат армията, но не и България. Остават като цивилни за да помагат. Същото е и с капитаните на корабите по Дунава. Остават като цивилни. Съединението е операция изискваща военна стратегия, с която българите не са разполагали. Ръководено е от руснаците. Гърците също са били против и са се готвели да нападнат България, но са се уплашили от заканите на султана. *** Цитати от архива на New York Times. Достъпен е за всеки. Статиите са във факсимиле PDF формат и не могат да се копират,но магат да се четат онлайн. Ето една: http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9503E1DA153FE533A25753C2A96F9C94649FD7CF&legacy=true Кликвате на "download high-resolution PDF" и сваляте (или четете в браузъра и после сваляте). Ето тук можете да търсите не по хронология, а по зададени термини: https://query.nytimes.com/search/sitesearch/#// С филтъра "specific dates" можете да си зададете, например, 01/01/1885-12/31/1885, да напишете България, и да четете всички статии, посветени на България, Румелия, Съединението и войната през бурната 1885 г. Препоръчвам ги. Всичко безпристрастно описано. От държавната политика на Русия, АвстроУнгария и другите велики сили, до дейността на обикновени офицери. С подробност е описано как е протекло Съединението. Стратегията и кой го е ръководел. Мотивите за Сръбско-Българската война. Кой на кого е помагал. * крайно време е да се престане с тъпоУточнителските простащини. обидно е да чете човек
Ос*ахте хубавата статия
Обидно е да се четат ЧервеноРуските извращения на историята...как за Съединенито трябвало да сме благодарни на руснаците и тем подобни русофилски дивотии. Червената сган на АБпФК изпратиха децата и внуците си не в Русия, а в главния Враг - САЩ, за да могат оттам между другото да хулят бившата си Родина Уважаеми Хора от форума, Нека почетем паметта на героите от Съединението и най-вече да си извадим поуката от последните 132 години - какво може чистият патриотизъм и до какви злини може да доведе слугуването на чужд държавен интерес. А що се отнася до антибългарите - скрити и явни фенове на една Монголо-татарска деспотия, не им обръщайте внимание. Не вервайте на нищо друго, освен НА ДОКУМЕНТИТЕ. Когато имате съмнения, съпоставяйте РАЗЛИЧНИТЕ тълкования за едни и същи събития и ще стигнете до Истината. Труден е пътят към Нея, но си заслужава...
СЪЕДИНЕНИЕТО /кратки бележки/ Пак е 6-ти Септември, пак незначително внимание от страна на медиите. А пък където го има, пак четем същите клишета, както в последните десетилетия: за Мечтата по СанСтефанския договор, как България е разкъсана от Берлинския конгрес, как всички Велики сили били против Съединението, как подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия напада България и т.н..Забележете обаче, че почти не се споменава името на З. Стоянов, един от главните двигатели на идеята за Съединението… Затова не е зле да се запознаем в общи линии с някои отминавани с мълчание факти за един успешен и победоносен акт, първият и последен в досегашната ни нова история: • Няма такова нещо като „Сан Стефански мирен договор“ – има „Прелиминарен“, т.е. „Предварителен“ договор между Русия и Турция. Никой от Великите сили и Турция не е смятал, че това е окончателен договор. Русия го налага със сила на Турция, но това е една димна завеса насочена към „славянството“ и в подкрепа на политиката на полуострова, провеждана от Азиатския департамент повече от век. Още когато проваля Цариградската конференция, Русия сключва с Австро-Унгария т. нар. Райхсщатски споразумения, където изрично е отбелязано, че на полуострова НЯМА да се създава голяма „славянска държава“. Така, че решенията на Берлинския конгрес не са били изненада за никого, най-малко за Русия (тя е договорила условия, сходни с решенията на Берлинския договор с Австро-Унгария и Великобритания още преди започване на войната). Просто със съглашението в Сан Стефано (това не е бил окончателен мирен договор) Русия пробва докъде може да стигне в аспирациите си към Проливите. Изненада са били тези решения само и единствено за българската общественост, която ЛЕКОВЕРНО приема за чиста монета руските твърдения за заинтересованост от създаване на голяма българска държава в националните граници. Във всички случаи Сан Стефанският Прелиминарен мирен договор изиграва фатална роля за съдбата на българското национално обединение. Великите Сили са силно разтревожени от демонстрирания руски апетит и безпардонното желание за създаване на марионетна държава в непосредствена близост до Проливите.* • Не Берлинския конгрес, а Русия първа започва да разкъсва БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО**. За да вземе от Румъния Южна Бесарабия, Русия й дава българската Северна Добруджа (срещу този акт има съпротива сред румънската общественост), а на Сърбия предава Нишки и Пиротски санджаци - граници, които постфактум са утвърдени от Берлинския договор. В резултат на войната (във войната, освен Русия участват също Австро-Унгария и Великобритания - малко известен факт за съвременните българи) се създава едно автономно Княжество и една автономна Територия върху прибл. 40% от БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО. Положителният резултат за българите от войната е една (автономна) форма на държавност, която става център на борбата за национално обединение. За да осъществи целите на националното обединение обаче, българският народ е принуден да води ПЕТ ВОЙНИ в течение на 60 години, като дава преки жертви на бойното поле не по-малко от 200 000 души и най-малко още толкова цивилни, в резултат на геноцида извършван от турската, сръбската, гръцката и румънските армии в хода на войните. Огромни са материалните жертви, бежанците са стотици хиляди. Това има фатални последици за бъдещето на България. • Истинската „Мечта“ за българите може да бъдат само Решенията на Цариградската конференция (1876 -1877), провалена подмолно в последния момент от Русия (чрез натиск върху Турция от страна на ген. граф Игнатиев), за да може да получи мандат от Великите сили за започване на война срещу Турция. Тази война е необходима на Русия, за да излезе на европейската сцена отново като пълноправен член на клуба на Великите сили, след кримското поражение и да възобнови политиката на аспирации към Проливите. Цариградската конференция утвърждава проекта на БРИТАНСКИЯ посланик, който предвижда две автономни български области (с устройство, както на по-късно създадената Източна Румелия) със столици съответно София и Търново. Проектът покрива почти на 100% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО (общо площта е не по-малка от „Санстефанската“). Проектът е утвърден и подписан от представителите на Великите сили, вкл. Русия. В последния момент Турция отказва да подпише под тайното давление на руския посланик ген. граф Игнатиев. Малко преди това Русия се е уговорила с Австро-Унгария и взаимните отстъпки са закрепени с Райхщатските споразумения...Конференцията се проваля, пропуснат е златен шанс за българското национално обединение. Защото проектът решава ВСИЧКИ проблеми НА България със съседите. Като проблем остават САМО бъдещите отношения с Турция. Малко по-късно Русия сключва в Лондон споразумение с Великобритания. По този начин получава картбланш за войната, защото Германия и Франция запазват благосклонен неутралитет. Всъщност Великите сили считат, че мирните средства за решаване на „българския въпрос“ са се изчерпили. Но същевременно готовността на Русия да води война с Турция ги освобождава от каквито и да е военни ангажименти. Само Великобритания и Австро-Унгария смятат да вземат участие във предстоящата война за да гарантират своите интереси. • ГОЛЯМАТА ЛЪЖА е, че съгл. Берлинския договор са били откъснати Северна Добруджа и „Западните покрайнини“. Това НЕ е вярно, Сев. Добруджа е откъсната още съгласно Прелиминарния СанСтефански договор, както и Нишки и Пиротски санджаци. • Главният противник на Съединението е Русия, тя е е
• Главният противник на Съединението е Русия, тя е е двигателят на ВСИЧКИ антисъединистки действия предприети от НЯКОИ Велки сили.. Австро-Унгария играе ролята на маша, защото Русия не желае пряко да се дискредитира с въвличане на Сърбия във война. Това е периодът, в който се опитва да се създаде Руско – Австро-Унгарско сближение по отношение не само на балканите, но и в европейски мащаб. Не бива да се забравя, че Русия и Австро-Унгария участват по това време в „Съюза на Тримата императори“, който все още не се е изчерпал от съдържание. • ИСТИНАТА е, че Съединението минава, благодарение настойчивостта на Великобритания (да не забравяме, че утвърдения от Цариградската конференция проект е пак британски). Тази роля е всякак минимализирана и скривана от българското общество, вече 70 години. • Много често се премълчава името на главния двигател на Съединението Захари Стоянов, председателят на БТЦРК и гл. редактор и издател на вестник „Борба“. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава с вестник“. Но това мълчание говори – за мнозина името на З. Стоянов означава „враг на руските интереси в България“ • Войната на Сърбия е организирана от Русия, която призовава Султана да изпрати войски в Източна Румелия, като същевременно изтегля своите офицери от българската армия и чрез натиск през Австро-Унгария подтиква Сърбия, като я окуражава с обещания за тереториални придобивки • Освен това, не бива да се забравя, че България е васална на Турция държава, така че при всички официални външнополитически контакти се представя и от СУЛТАНА, като сюзерен. Представителствата на България в други страни нямат ранг на дипломатически посолства. Интересуващите се могат запознаят с някои важни документи по темата – текстовете на: - Споразуменията на Цариградската конференция 1876-1877, - Райхсщатските споразумения 1877, - Прелиминарен договор между Русия и Турция от 1878, - Берлински договор от 1878 - и всякакви други документи около започване и завършване на Сръбско-Българската война 1885, както и около официалните преговори между Великите сили за уреждане проблемите около Съединението. Мненията на съединистите и патротичните кръгове около тях най-добре е представил З. Стоянов в знаменитата си статия „КОЙ ________________________________________ *Само един поглед върху картата на „Санстефанска“ България показва нереалистичната същност на руския проект – Албания, Косово и Тесалия са откъснати от хинтерланда на Османската империя. От това непосредствено следва, че те практически са загубени за нея, а пък самата империя е осъдена да рухне под евентуален руски удар през България – столицата Истанбул е на стотина километра от българската граница (Лозенградската дъга!). Такова едно военно развитие би било довело до руска експанзия през Кавказ към Месопотамия и Иран, което би било пряк удар по британските интереси. Ясно се вижда, че такова геополитическо решение е НЕМИСЛИМО в Европа, където близо 1000 години се поддържа статукво на равновесие между блокове и съюзи, разрушавано САМО И ЕДИНСТВЕНО от Наполеоновите войни. Останалите Велики сили са притеснени и естествено Прелиминарния договор не одобрен от НИКОЯ. **на 27 февруари 1870 г., султан Абдул Азис подписва Ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Екзархия в граници, в които след провеждане на плебисцити сред християните, се очертало юридически БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО – един уникален документ с безспорна ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА (световната дипломатическа история познава много малко такива документи), като документът представлява и голяма победа не само за църковната борба но най-вече за българското национално-патриотично движение.
"Дори да е било с користни цели - все пак на нас са помагали!" Така ли? Това ли ти е концепцията за братство и приятелство? "Ще ти помогна, когато си в нужда ама после ще искам да те изчукам брутално, защото си ми задължен." Вероятно нямаш много приятели.
Всеки българин трябва да знае тези факти http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/yanko-gochev-139-godini-rusiya-krie-podlo-originala-na-sanstefanskiya-dogovor