Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шест урока от Съединението, които да си припомним днес

Особено актуални в днешната среда на политическо разделение Снимка: Wikimedia Commons, Miroslav.Nikolov
Особено актуални в днешната среда на политическо разделение

Трудно е от днешна гледна точка да си представим огромното значение на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Защото това не е просто добавяне на нова територия и още малко над 800 хил. граждани.

Не, това е един изключително смел политически акт, направен от млада държава, която се намира в изключително трудна и сложна политическа ситуация, заобиколена от неприятели. И въпреки всичко това тя решава, че ще преследва националния си интерес.

Съединението на България е подвиг, който народът ни извършва сам, без помощ отвън, а след това отново сам затвърждава със силата на оръжието срещу високомерното Сръбско кралство.

И до ден днешен това събитие остава една от най-светлите дати в българската история - повод за гордост и урок за поколенията.

Но какви уроци можем да извлечем от Съединението днес, близо век и половина по-късно?

1. Трябва да се научим да преодоляваме различията си

Когато си говорим за времето на Съединението, не трябва да смятаме, че става въпрос за някаква епоха на славни герои, в която всички са били горещи родолюбци и безкористни патриоти. Четенето на файлетоните на Алеко Константинов и разказите му за Бай Ганьо са добро лечение срещу подобни заблуди.

И тогава, както и сега, е имало сума опортюнисти, корумпирани политици, подмазвачи и друг тип дребни хора. Нещо повече - имало е и тежко разделение, отново, както може да се очаква, на база "русофили" и "русофоби", които да лобират в различни посоки за политиката на България.

Когато се случва Съединението обаче, тези различия биват оставени на заден план в името на по-важния интерес - България да се доближи до своята цялост и българи да се съберат с българи в една държава.

Хората оставят своите политически пристрастия и се обединяват зад това, което е добро за България. И именно по този начин взетият от Белгия девиз "Съединението прави силата" добива истинско значение.

Днес разделението по политически признаци у нас изглежда по-силно от когато и да било. И да, вече идеята за връщането на Санстефанска България не е на дневен ред.

Въпреки това трябва да осъзнаем, че има неща, които са по-важни от политическите пристрастия и да започнем да ги следваме, игнорирайки шума, който този или онзи лидер произвежда, опитвайки да прокарва разделение помежду ни.

2. Никой освен България няма интерес от силна България

Страната ни много сурово изпитва на свой гръб този урок по време на Съединението.

България е загубила благоволението на Русия, отказвайки да следва пътя, който е начертал цар Александър III (чието желание е на практика да управлява страната ни чрез своите офицери Казимир Ернрот и Леонид Соболев).

Още повече - за Санкт Петербург е от особено значение България да решава проблемите си с нейна помощ, за да остава в орбитата на руското влияние. А за цар Александър III да задържи властта си над София е от особено значение. 

Съседните ни държави са силно притеснени от идеята за допълнително засилване на България, която само за няколко години е успяла да се превърне в силен играч на Балканите.

Единствените, които изглежда подкрепят Съединението, са англичаните, които само няколко години преди това по време на Берлинския конгрес са най-големите противници на българската кауза. Единствената причина за тази неочаквана подкрепа от Лондон е фактът, че заради т.нар. "Голяма игра" Великобритания е вечно в контра на Русия и обратното.

Или казано с други думи, на никого всъщност не му пука за това, което е добро за България - а именно етническите българи да живеят под управлението на България. И в ръцете на самите българи пада отговорността да постигнат тази цел и да отвоюват правото да живеят в една държава.

По света винаги ще има Велики сили и те винаги ще преследват своята версия на Голямата игра, търсейки собствените си интереси. Ако ние не се ориентираме сами кои са нашите национални интереси, винаги ще има някой отвън, който да ни подскаже "услужливо".

3. Силната и подготвена армия е гарант за националната сигурност

Самият акт на Съединението е извършен с помощта на прекрасно организирани "гимнастически" сдружения и комитети, които на практика извършват военно обучение сред мъжете в Източна Румелия. Тази добра организация е и в основата на целия безкръвен характер на въстанието, което повеждат българите там.

Решението на Княжество България да признае Съединението пък води до острата реакция на Сърбия и войната от есента на 1885 г., в която прекрасно подготвените български капитани побеждават възгорделите се сърби.

Да, към онзи момент крал Милан е извършил една мащабна чистка в армията си, повишавайки множество офицери до генералски пагони. Истината обаче е, че именно силата и капацитетът на Българската армия са факторите, които спират сръбския монарх от това да изпълни заканата си да пие кафе в центъра на победена София.

Днес, с оглед на всичко случващо се и високото напрежение в Европа, България не може да си позволи да пренебрегва този урок. И докато всичките ни съседни държави се превъоръжават, е проява на откровена глупост ние да стоим само с остаряло съветско въоръжение, което скоро ще става само за музеите.

4. Съдбата обича смелите

Днес гледаме на Съединението като на свършен факт и нещо, което се е случило, но ако се обърнем към събитията от 1885 г., нещата едва ли изглеждат толкова оптимистично.

Имаме зле настроени съседи, една ядосана Османска империя, която има в пъти повече ресурси и войски от нас, Русия ни е обърнала гръб и сякаш всичко работи срещу българската кауза.

Премиерът Петко Каравелов, като разсъдлив и премерен политик, съветва княза да игнорира този бунт на българите в Източна Румелия и да остави битката за някой друг ден с по-подходящи условия.

Но князът не прави това, защото понякога напук на всички обстоятелства рискът води до печалба. И защитата на националния интерес се отплаща.

18 години по-късно Княжество България пропуска един такъв призив за помощ по време на Илинденско-Преображенското въстание и Османската империя смазва бунта на българите в Македония и Беломорска Тракия. София не влиза във война с Високата порта, но и тези територии, населени с българи, остават загубени за нас.

За някои именно това е моментът, в който в Македония започват да се събуждат идеите за самостоятелна държава, различна от България.

В историята няма такова нещо като "ако...", защото или дадено събитие се случва, или не се случва. А смелите държави, които си защитават интересите, не се налага после да си задават такива хипотетични въпроси.

5. Ясни национални интереси и ясен път пред България

Не че не е имало гласове срещу Съединението, но те са били наистина малко. Това е огромната полза от идеята за национална кауза - нещо, което да обединява мнозинството. Тогава е било обединението на всички българи в една държава.

Днес този въпрос обаче е много по-мъгляв, защото с темата за българските национални интереси се злоупотребява сериозно. С тях се маскират лични интереси, чуждестранни проекти, а на моменти и прост опортюнизъм.

За да може България да се развие и да се превърне във фактор, трябва да постигнем яснота какви са нашите цели и интереси като държава - в следващите няколко години, в следващите няколко десетилетия. И тези интереси да се изведат на преден план, да се защитят пред обществото и да се спазват независимо от това кой е на власт.

6. Единни сме силни, разделени пропадаме

На този ден националният ни девиз ще се повтори много пъти, но е важно да си спомним защо той е наистина значим. Още от времето на хан Кубрат и прословутите му пръчки, на нас ни се набива, че когато сме заедно, сме по-трудни за побеждаване.

И този урок сякаш не хваща особено добра почва. Затова може би е добре да обърнем нещата - не да говорим за силата на съединението, а за алтернативата. 

Например да се замислим какво щеше да стане, ако русофилите у нас се бяха противопоставили на самия акт на Съединението, защото Санкт Петербург е против, и бяха саботирали случващото се. Или какво щеше да стане, ако се бяха засилили гласовете, че Османската империя ще ни смачка, ако решим да ѝ се опълчим по този начин.

Днес България е разделена, разединена и разкъсвана от противоречащи си политици, мнения и тези. Говорим ту за едно, ту за друго посолство. Лидерите ни се обвиняват едни други в предателство на национални интереси, а верните им последователи крещят дори още по-оглушително. 

Как мислите - в тази среда може ли да се постигне нещо велико като Съединението? 

 

Най-четените