Триада от гени определя колко умни или глупави сме в академичен план, дали ще завършим гимназия и ще ни приемат ли в университета.
Трите гена DAT1, DRD2 и DRD4, идентифицирани от учените от университета във Флорида, са свързани с регулацията на вниманието, мотивацията, насилието, когнитивните умения и интелигентността. Те изпълняват функциите на транспортни и рецепторни гени на допамина и присъстват във всяко човешко същество. Ала това, което пробужда най-голям интерес са молекулярните различия в гените, наричани алели, обяснява Кевин Бийвър, професор по криминология в Щатския университет във Флорида.
Биологичните заложби имат по-голямо значение от старателното учене
Индивидите, които притежават определени алели в тези гени, достигат до най-високите нива на образованието, съобщава изданието Developmental Psychology. "Възможността да покажем, че определени гени са свързани по някакъв начин с академичните постижения, е голяма стъпка напред в разбирането на развитието на младите хора," заяви Бийвър, който е ръководител на проучването. Идеята, че начинът, по който учим, до голяма степен е повлиян значително от гените ни, вече отдавна не е табу, а по-скоро е общоприет факт, пише Бийвър.
Предишни изследвания също са изучавали генетичните основи на интелекта, ала досега нито едно от тях не е изследвало потенциалните гени, които допринасят за образователните постижения на представителни извадки, обяснява Бийвър. Той и неговите колеги анализират данни от Националното дългосрочно проучване на здравето на подрастващите в САЩ, познато и като Add Health.
Add Health е изследване, състоящо се от четири фази, което изучава представителна извадка от американски младежи, които учат в гимназия в периода от 1994 до 1995 г. Изследването продължава до 2008 г., когато по-голямата част от респондентите са на възраст между 24 и 32 години. Всеки един от участниците в проучването попълва анкети, предоставя мостри от ДНК материали и преминава през специални интервюта заедно с родителите си.
И все пак може да се спори доколко гените са определящият фактор
Вярно е, че през последните години учените извършват все повече проучвания, които свързват капацитета за учене с определени гени. Например изследователски екип от Кингс Колидж в Лондон е публикувал няколко научни труда, които се занимават с връзката между уменията по математика и вариациите в ДНК.
Децата, които разполагат с 10 или повече от "рисковите" генни вариации, идентифицирани от изследователите, имат два пъти по-голяма вероятност да са по-слаби по математика, открива проучване от 2010 г., направено от въпросната група.
В друг интересен експеримент учените Дан Дедиу и Робърт Лад от университета в Единбург откриват, че някои индивиди притежават вариации на два гена, свързани с мозъчното развитие, които ги улесняват в изучаването на тонални езици като китайския например.
Но от дълго време учените предупреждават, че е необосновано комплексни човешки поведения да се обясняват само чрез действието на няколко гена - а ученето е едно от най-сложните неща, които правим.
Авторите на тези изследвания отчитат това. "Математическите способности или неспособности се влияят от много гени, които генерират малки ефекти из целия спектър на способностите," пише София Докърти, научен ръководител на изследователския екип от Кингс Колидж.
Освен това средата също оказва влияние, дори в контекста на гените: проучването на Докърти открива, че децата с "рискови" генни вариации са особено склонни към слаби постижения в областта на математиката, когато са израснали в хаотични семейства с негативни и санкциониращи родители. Бийвър от Флорида вярва, че в по-общ план изследването доказва, че генетичните фактори са отговорни за около половината вариации в образователните постижения.
Дори и да имаме "лоши" гени, не бива да да се отказваме от самоусъвършенстване
Това означава, че голяма част от способностите ни се дължат на подкрепата и насърченията от страна на родителите, както и трудолюбието и постоянството от страна на децата. Действително, изследванията от друга научна област, проведени от психолога от Станфорд Каръл Дуек, доказват значението на приноса на нашите собствени действия и избори.
Работата на Дуек показва, че учениците с "нагласа за развитие" - т.е. тези, които вярват, че интелектът не е фиксиран, а може да бъде модифициран чрез усилия и упражнения - са по-склонни да продължат да се опитват да се справят с дадено предизвикателство и като цяло по-склонни към постигането на успех в сравнение с тези, които са убедени, че интелектът е нещо, с което сме родени.
От гледна точка на проучването на Дуек, урокът, който трябва да си извлечем от науката е, че академичните постижения са заложени в гените ни.
Интелекта си е заложен от раждането, отдавна се е доказало на практика че това е така, и зависи основно от интелекта на родителите. Просто вече го доказват и защо това е така... Като добавим и генетичната памет, зависеща от това какво са знаели и можели родителите когато са създавали детето (каква изненада че 13 годишните родители обикновено раждат безпомощни дебили), нивото на интелекта е горе-долу зададено, и начина на живот и околна среда само го изменят в някакви граници, но най-важното е основата която е заложена при раждането.
Каква генетична памет те гони??? Искаш да кажеш, че това, което науча през живота си се отразява на ДНК-то ли?
Спайдърчо гените помнят. това не означаве че ти се променят гените, просто помнят. И това което са знаели и можели родителите, е натурално и близко до децата им, лесно го разбират. Инстинкт така да се каже. Инстиктивно и интуитивно, без много да учета те схващат нещата които са били ясни и разбрани от родителите им когато са ги правили. Заради това всяко следващо поколение е по-умно от предното (или поне беше) - защото получаваха "наготово" знанията на родителите си, и в ранните си години със само леки напомняния в къщи, детската градина и училище ги "научават" много по-лесно и за по-кратко време. Затова и нещата се учат най-лесно като си малък.
няма такъв филм като генетична, днк и т.н. памет. иначе щяхме да се раждаме готови индивиди с професии и пр. няма такъв вид на земята. а и информацията щеше да расте при всяко поколение. дори и да е имало такива видове, това очевидно е много неефективен метод. има само някои кодирани неща, изградили се чрез еволюция, а не чрез опита на отделния индивид, често пъти неудачен опит. щеше да е един малък ад. и да е имало такива са изчезнали. доколкото си спомням пришълците бяха с генетична памет, като тая идея ми беше леко малоумна, при все че една Майка, закотвена на едно място през цялото време, предава собствения си, нулев опит. по-интересна беше идеята за генетична памет при "Нещото", там се възприемаше и целия чужд генетичен материал. ама пак кърт ръсел му еба майката (май).
по-добре да имаш информацията за стабилна основа, да се справиш лесно във всякаква обстановка (интелигентност, включваща и въображение и изобретателност), отколкото да носиш един куп ифнормация, която може и да не можеш да използваш адекватно.
боби, а как помнят, без да се променят. точно пък човек учил информатика да каже такова нещо...
И това което са знаели и можели родителите, е натурално и близко до децата им, лесно го разбират. --- просто децата са наследили предразположеност за по-лесно усвояване на конкретен тип информация и творене в тази област. демек нщата са точно наопаки на твоето твърдение. четете дарвин и го проумейте. нещата са елементарни оттам насетне.
за богове ли ще си говорим? казвам ти, че мислиш "наопаки".
децата наследяват потенциала на родителите си, мешано разбира се, в много случаи - съвсем различно 'нещо". да каже некой спец. но това с наследвването на знанията е голяма глупост. ти информатика учил ли си? физика, химия, биология, поне до ниво 12 клас? нещата се обясяняват бая по-лесно и логично без "божествената" нишка, дори със знания за 12 клас. може да си спестиш минусите, тия простотии мене не ме греят.
Ух, като чета такива калпави преводни статии направо ми се повдига. Как и да е. Сега, като генетик не мога да подмина коментарите на Bobby_gBG. Такова чудо като "генетична памет" НЯМА. Моля те, моля те, не казвай подобни неверни неща във форуми, в които четат и хора, които не са специалисти. Някой ще вземе да ти повярва. Без да се обиждаш, но това са пълни глупости. Децата наследяват 23 хромозоми от майката + 23 хромозоми от таткото (в нормалните случаи). Ако хромозомите са повече или по-малко, има проблем, но това е друга тема. Има Н-брой ЕПИгенетични модификации, т. е. не мутации или "баркодови" разновидности в ДНК, ами допълнителни модификации върху структурата на ДНК или на хистоновите белтъци, които спомагат ДНК да е компактизирана във вид на хромозоми. Та, част от епигенетичните модификации (например, метилиране) са в следствие на фактори на средата, които повлияват новороденото в много ранен етап от живота му. "Генетична памет" НЯМА. Има имунологична памет, което е нещо тотално различно. Колкото до когнитивните възможности, интелигентност и прочее, тук описаните гени далеч не са единствените, които са познати в науката понастоящем. И все пак, интелигентността и различните и разновидности (да, има такива) се базират на комбинация от гени + фактори на средата. В тия фактори на средата влиза и семейната среда, и храната, и излагането на определен вид замърсявания + всичко останало... Забрави за наследяване на знаНията - те се ПРИДОБИВАТ...
Боби, децата често наследяват от родителите си способноста за учене на точно тези неща с които се занимават (ако е доброволно разбира се) родителите. Отделно от това, ако човек расте в определена среда ще научи доста неща за нея. Ако аз съм син на ковач и се мотая постоянно около него е нормално да разбирам и да се справям с коването по-добре от сина на хлебаря нали? Мозъкът има определен капацитет и ако след всяко поколение се предаване информация след краен брой поколения нямаше да можем да научим нищо .
има някаква генетична памет, доказано е, примерно ако едно животно опита дадено отровно растение и оцелее, този индивид повече докато е жив не опитва същото растение, явно споменът за миризмата, аромата, специфичните особености на отровата много ярко се запечатва в паметта, а освен това след 1-2 поколения наследниците вече категорично отбягват растението и изобщо не го опитват, явно нещо се записва в ДНК по въпроса.
Към предния коментар: сори, но това не е генетична памет. Хайде сега, нещо ти се записва свише в ДНК... Стига бе, хора, биология в училище не сте ли учили... Потърсете в ПубМед.орг, най-малко ще можете да виждате заглавия и абстракти на публикации, егати... Стига с тия врели-некипели!
що пък свише, днк може да се модифицира под влияние на средата и модификацията да се запази за поколенията.
Да, ДНК търпи модификации, както казах ЕПИГЕНЕТИЧНИ, под влияние факторите на средата, но това се променя за всяко следващо поколение. Като вземеш предвид унаследените мутации + спонтанните мтации, възникнали за всеки отделен иднивид + епигенетичните модификации + променящите се фактори на средата, тия тинтири-минтири за "генетична памет" отпадат автоматично...