...Малко преди последната спирка в Самоков, автобусът зави и там видях табелата - "Професионална гимназия по туризъм работи по проект №....". Вгледах се по-внимателно и прочетох, че проектът се осъществява със съдействието на европейските фондове.
Отвън ново, вътре - старо
Щом автобусът спря, мигновено се запътих към табелата - извисяваше се в двора на Професионалната гимназия по туризъм в града. Отвън училището беше ново и модерно, а отвътре - старо. Какъв контраст! Ах, колко приличаше и на образователната ни система!
И там научих доста неща от преподавателката по български език и литература Борислава Хаджийска. Началото беше малко банално, но съществено. "Хората биват уважавани не заради професията, която упражняват, а заради качествата, които притежават, заради отношението към другите и към професионалните ангажименти, заради светоотношението си, заради вярата, която носят, и заради слабостите, които показват", сподели преподавателката.
Тя обаче смята, че титлата "даскал" е чест.
Както и че децата трябва да осъзнаят необходимостта от дисциплина. За целта трябва да се пристъпи към по-строги рестриктивни и наказателни мерки. Дипломите не трябва да са толкова лесно постижими. Не трябва да я има и зависимостта между брой преподаватели в едно училище и брой постъпващи ученици, защото това води до порочност.
Затова, че учениците са все по-слабо подготвени, тя не обвинява самите деца, причината според нея е в лесното преминаване от клас в клас . "Ние определяме правилата, те не са виновни. Научихме децата да се плъзгат по повърхността - интересуваме се повече от външността им, отколкото от душите и интелекта им", призна учителката.
Най-добре се учи по време на игра
А образованието е двустранен процес, трябва баланс - "Можеш да се правиш на маймуна и пак да не достигнеш до тях. Днешните деца просто нямат навик да учат. В последните години се правят опити за въвеждане на интерактивни методи на обучение с цел предизвикване на интерес. Но ако направим сравнение със западноевропейските и американските училища (работещи по тази система), ще установим, че най-добрите резултати не се получават, когато всичко е игра и забавление.
Понякога става, понякога - не. Ученето е процес, изискващ преди всичко усилие и дисциплина. А що се отнася до истинската промяна в училище, тя ще настъпи едва когато образователните промени изпреварват потребностите на учениците и така намират начини да ги задоволяват своевременно, а не както е сега всичко постфактум, казва Хаджийска.
И въпреки че децата са все по-слабо грамотни, според нея европейците като цяло не са нито по-умни от българите, нито по-грамотни: "Не вярвам много на статистиките и изследванията, доказващи малозначимостта ни в света. В тези проучвания винаги има избирателност на изследваните.
А и на този етап не е възможно такова глобално изследване, което да бъде абсолютно обективно: много често параметрите не са съпоставими, резултатите се менят с всяко поколение, данните от едно изследване често опровергава друго. Вярвам, че всяко човешко същество има потребност от знание.
Затова се доверих и на програма "Учене през целия живот" в секторната програма "Леонардо да Винчи" - Мобилност. В провинцията, където тенденциите на слаба или никаква мотивация за учене са ясно изразени и засилени, и където основна грижа на човек е храната, контактът с европейските постижения и опит (който не винаги е по-добър от нашия), действа стимулиращо на всички."
Професионалната гимназия по туризъм кандидатства по проекти, финансирани от ЕС по идея на директора си Теопия Цаловска, а с помощта на Евелин Заркина, учителка по английски език, намерен е и партньор и пътят вече и поет.
Предметът на самата мобилност е предложен от Диана Карабожилова, преподавател по география, а темата е формулирана:"Мениджмънт в семейни хотели", партньорът е организация в Германия. Успешният резултат кара екипа да пусне второ проектно предложение с тема: "Бизнес туризъм - туризмът на бъдещето", а страните домакини са Англия и Франция. Интересът е голям. Еуфорията също.
Това пътуване би било невъзможно без участието на родителите. Как те да са партньор?
"Всеки родител в изискванията си към образоваността на отрочето си достига до нивото, на което е той самият. В повечето случаи не разбират и имат пренебрежително отношение към авторитета на преподавателя", каза Хаджийска.
Родителите вече изпращат децата си на училище с думите: "Не я слушай тая!", не подтикват наследниците си да учат
Но когата стане дума за стаж в Европа, родителският интерес към възможностите на европейските програми вече става коренно различен. Майките и бащите присъстват сто процента на информационните дни, проявяват инициативност и оказват подкрепа. Засвидетелства ни се доверие. Механизмът на учене действа без изкривявания. Коя ли е причината за различния аршин?"
Най-доволни обаче са децата - опита, натрупан в Европа, и от видяното там - ред, внимание и обгрижване, работа, различна култура, усмихнати и приветливи хора. "Научават доста, без да сме максималисти, но това, което споделят със слизането от самолета е, че в Европа много се работи, а качествата, които се ценят и изискват, са бързина и дисциплина.
Национална черта е справянето във всяка ситуация и доказването на личните знания и умения. Учениците ни бързо се адаптират в новата среда и успяват да отговорят на изискванията на работодателите, впечатляват...", разказва учителката.
Уж искаме да се интегрираме към Европейската образователна система, но все още си държим и на старата, която цени повече количественото натрупване, отколкото качеството. Само великите учители, които вдъхновяват и осветяват пътя ни, могат да ни покажат посоката. Но, както каза Борислава Хаджийска, път от цветя няма.
