Кучешка история

Да ви се представя: викат ми Васка, но се казвам Джилияна, по кръщелното име на румънската ми баба, кучка от сой. И да ви кажа: писна ми! Писна ми да ме бъркат, писна ми да ме подритват разни акселерати, писна ми и от постните огризки на загрижени активисти!

Днес ще се разходя в зоопарка. Искам да срещна себеподобни. Първо попадам на мечката, нещо сънена и обикаля като недоспала на спирка. Искам да я поразсея, да си поговорим за туй-онуй, ама не, обърна ми гръб и нагло изпразни мехура си.

Нула възпитание! Е, да не си единствената! Минавам покрай лисицата, тая хитруша, позагледа ме и се прозя отегчена. Уф, каква паст, поне с лапа да се прикрие! Обръщам глава, а насреща ми Оги, гледач на дивите е. Ох, защо на мен не ми е господар? Много е грижовен, но все около лъвицата и тигрицата се върти.

Живот си живеят тия, нали са господари, но все Оги ги храни, почиства им къщичката, дори си играят заедно. В съседство тигърът нещо изревнува. Ръмжи, досущ като кандидат за Евровизия, и зъби показа, и зениците му на сачми станаха. Абе, к'во толкова? Остави жените малко да пофлиртуват, дай им свобода, равни права и достойно заплащане на труда!

Леле, приказвам като ония чакали от парламента. Уф, прилепчиви са като въшки. В лек тръс минавам покрай някакви кокошки, токачки, нахално присламчили се гугутки и два прегракнали петела. Ама то пладне мина, сетили се. Кокошкари, а се пишат европейци. А, насреща ми понитата, много са мили, но нещо замаяни.

Аз им викам, те мълчат. Ей, да не сте прекалили с тревата, момчета? Разбирам, искат да са като братовчедите си - горди мустанги, но природата към едни е майка, към други - мащеха. Аз не се оплаквам. Имам хубава козина, редовно поддържана с кални бани, стройни прасци от всекидневен джогинг и вега закуска. И сексът не забравям, но съм изключително внимателна, никакви там помияри и улични псета.

Ето ги и зебрите! То бива актьорско превъплъщение, но тия са забравили, че райето не е на мода, а и позират като хванати на местопрестъплението: една в профил, после, хоп - анфас. Пудри, но са сбъркали сериала.

Дойде ред на най-забавната част - близка среща с прародителите. Не, не моите, а на човеците. Това е среща вълнуваща, изпълнена с трепет и очакване да видя аз тези маймуни, що за хора са те. Ох, какво да кажа... приличат си. Живеят неуютно. Някои се ширят в просторни холове, други са се наблъскали в една гарсониера.

Хигиенните им навици и те същите- хвърлят и мърсят. И храната им същата- поизгнили екзотични плодове, внос я от Турция, я от Гърция. Дълго се зяпахме с павиана, тъжен, някоя депресийка ще го е хванала. Около него се помайва любимата, изпълнява сложни фитнес номера, само и само да успокои егото и бълхите по кожата му. Оставям ги тия примати и ще намина при антилопата.

А тя стройна, фина, не бяга, то не че има къде, и надига рога. Те, нейните, не са страшни, като антична лира са, не може да се мери с тези на елена. Обаче той се е окопал на вилата и не смее да ги покаже навън. И аз да съм на негово място, няма да смея. Благоверните му са го окичили като в ловна хижа от времето на соца.

Хубавото е, че той отсрамва всички, щото, представяте ли си какво ще настане, ако всеки тръгне с рогата? Прекъснати жици на тролеите, късо съединение в трамваите, множество прободни рани в метрото, дълги опашки пред Пирогов и всичките с костно-черепни травми. Хаос! Затова со кротце, со благо...

Е, докато ми дойде тая овча мисъл, ето ги пред мен - китно стадо овце. Какво дирят в този зверилник не ги питам, щото докато смелят, ще стане Великден. Иначе са сладки, добра душа носят, а и изпълнителни, ха са ме видяли, ха са се строили за проверка. Сега ще ги изпитам: кажете дума от четири букви с четири грешки! Не знаели. Абе, уфси!

А, охраната ме фиксира. Млада, напета, а и униформата й ходи, но не си пада по мен. Подгони ме, чак палка извади, същинска Хетеро.

Ок, тръгвам си! Връщам се в града. Там какви зверове има...