През последните десетилетия (нищо неподозиращата 1989-та едва ли е предполагала, че ще се превърне в най-псуваната и раздумвана година ever!) браковете идват късно. Ако въобще дойдат. Напълно нормално и морално е да си на 30 и тепърва да се жениш и/или пък да имаш деца.
Не всички връзки обаче желаят да се женят и да градят устоите на браковизма. Голям е процентът на обвързваните, споделящи мотото "просто секс". Какво лошо има в това?
Но каквито и да са представите ви за житейска пътека, споделен живот, привличане и желани отношения към срещуположния (или който там обичате и си бъркате по дупките) пол, се радвам, че сте се разминали с един специален разряд човекоамеби.
Живеещите на безотговорни начала. С родителите си
И преди целият огън и цялата жупел на света да се засили към задните ми части, вкарвам изключението: съдбата те е ударила с опакото на мотиката и никакъв друг начин, освен съжителство с (не дай си боже болните ти) родители не е опция за и без друго тежкия ти живот. Съдбата може да се прояви под различни форми, но мисля, че схванахте идеята.
Останалите ситуации, които много приличат на сцена от "Всички обичат Реймънд", са таргет на (само)иронията на съжителството с мама и тате.
Да си на 25, сравнително безгрижен, физически здрав и да живееш с вашите си е жив сатанизъм, откъдето и да го погледнеш. Освен ако не те е хванала сексуално-финансовата криза. Тогава завръщането у дома би отпуснало примката около врата ти за не повече от 6 месеца.
Но най-неспасяемите случаи си остават 30+, че даже и 40+ годишните. Е, това вече прилича на постер за филм на ужасите ала "Трета възраст". А какво става, когато въпросната трета възраст бъде вдигната на трета степен?
Толкова памперси и печатно мастило за А4 формат, с венчета по краищата, че... май ми замириса на сварено жито!
Защо мъжете се застояват?
Свикнали са с мама (чорапи, гащи, спално бельо, любима пижама, мусака и кус-кус с фигурки); свикнали са с тате (чисто организационно: взимане на решения за дома и семейството, разправия с данъците, както и любими теми за различните видове "спор(т)ове"); най-сетне са научили (да пишат дори) своя домашен адрес; съседите им, които от време оно са имали проблем с темперамента им, или са се примирили с тях, или надничат от входната врата на кооперацията... пак в А4 формат; мързел и явна липса на отговорност.
Защо жените се застояват?
При лошо сношение (от гледна точка на късмет) преди години някой дебил я е забременил, което хич не е смешно, предвид поругателния тон на повествованието, като иммедиато след това си е хванал оная работа в ръка и беж по чужбината: я да се крие, я да праща пари от време на време - разбита работа.
Влюбени са в ловната пушка на тате (или в другите му методи за закрила от набезите на нагли, копулативно-потентни спесимени). Къщната работа често остава само за майката, докато щерката учи на стари години или... опитва да се издигне в работата (където обикновено няма кариера, а само нищожен опит да намали работния си ден - от 15 на 12 часа висене на крак).
Издръжката рядко опира до нея (евентуално падат малко парички за водата, с която мие дългите си коси, или тока, с който захранва сешоара и... Онлайн продоволствията - единственият начин за 'фащане на почтено гадже, a.k.a. онлайн идиот). Мързел и явна хегемония на безотговорността.
Не виждам нищо готино в това. Както казах, ако мама и тате се справят добре и без теб, че даже откакто си на 18 те кандардисват или да търчиш в казармата, или да си хванеш работа, не виждам причина да залиташ по която и да е опция от гореизброените. (Ако си отворен - учиш, за да преуспееш, макар и да знаем, че с учене и работа пари не се печелят)
Престъпление. При това към човечеството. Към еволюцията
Разбирам да е някаква фамилна къща на 5 етажа, със седем бани и поне четири тополи пред входната порта (със сто квадрата басейн и платформа за лупинги в задния двор). Разбирам да се казвате Корлеоне и най-възрастният мъжки индивид под покрива да е с подути мъдреци - звучи ми като план за застояване.
На семейство по етаж - това вече е крупно, особено ако мъжката част гради, а женската принася и чисти. Или както там модерните жени желаят да си цепят отговорностите с противоположния пол.
В началото споменах и Реймънд, който не е лош пример, стига да не сте... брат му на тоя Реймънд. Защото той е малко... идиот. Айде - полуидиот, въпреки че носи униформа.
Причини от рода на: "заедно сме, щото се обичаме" е просто недопустима. В семейните отношения колкото по-отдалечени са членовете на фамилията - толкова повече си липсват, което води до безапелационна любов и милеене.
Иначе... тоалетните са малко, баните също, всеки плюе в кьошето на другия, пазейки своето с нокти и зъби.
Home-о-филия
И след толкова много приказки, нито една за секса по време на хоум-о-филия, сиреч тате наистина носи, а мама от време на време меси (ама не на заплата в Барселона)?
Първо - споделяте порция легло, на което вие самите едва се побирате. Да не говорим, че навярно любимите ви плюшени играчки (о, да... мъжете също имаме такива) се навъртат наоколо - и докато се "чукате", ви гледат през отдавна пришитите им копчета наместо очи.
Второ (бивше първо, а сега последно) - учете се от популярния виц: "Младежът" свършил, станал и тръгнал по коридора с думите: "Отивам за вода..." А от дъното на същия този коридор се чул гласът на укорително загрижената му майка: "А така! Потен и вода ще ми пие..."
Това е прикуъл
Защото много често след тези застоявания у дома (на по 30-40 години) в крайна сметка се появява някой нов в къщата. И въпреки неудобствата, въпреки че родителите удовлетворяват всичките им идиотски капризи, никой от двамата "млади" не се усеща, че наглостта им минава всякакви граници.
А като се роди бебето... става мазаляк:
- развод до 1-2 години;
- някой от четиримата се поболява от нерви, а знаем - ракът не прощава;
- подрастващото хлапе в 99% от случаите става пълен измекяр (това да се чете и в женски род);
- остава 1% (понеже тия две поколения палеж ги палило) надежда, че нещо може да прокопса - хубавото е, че този добър процент гарантира малка еволюция и... евентуална поправителна сесия за всичките гениални грешки, направени преди това;
Ако пък няма бебе... чукаме четири надгробни камъка и зачеркваме фамилното име не само от входната врата, а дори и от стената в кенефа на историята! След това - бон воаяж!
Определено предпочитам да съм самостоятелен и дори на стари години (не много стари, разбира се) да оставя нещо повече от ДНК-отпечатък (върху салфетка) в човешкото развитие.
