Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия.
Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба й, генерирано през ранните години от екзистенциалното оформяне на личността на Червената шапчица, същата предприела решителна крачка към преодоляване на фундаменталния си страх от Непознатото и дислоцирала тялото си в посока местообитанието на скъпата родственица.
По пътя си, минавайки през страхогенериращ горист ареал, Червената шапчица се срещнала с Вълка. Той бил биологичен субект, намиращ се в етап на психологическо развитие, в който първосигналните поведенчески характеристики били доминатни в социалните изяви на неговата личност.
Това обуславяло известен, както психологически, така и чисто физиологически риск, от реализирането на активно вербално общуване между двата диаметрално противоположни полово, видово и социално- класово субекта.
Но контактът - визуален и вербален - бил съдбовно и в крайна сметка- сценарно неизбежен, и се реализирал. Причинно-следствените резултати и отражения върху моментния психологически статус на субектите не закъснял.
Червената шапчица преминала през силно емоционално изживяване, протичащо в плавно преливащи се етапни състояния на агресия, регресия и ресигнация, с обща линия на подсъзнателна фрустрационна мотивация.
Това била типично женска линия на защитно-механизмено поведение, издаващо общото неустойчиво емоционално състояние на личността, намираща се в състояние на ранен психологически генезис.
Вълкът, от своя страна, развил типично мъжка сексуално контекстуална реакция, насочена изцяло към анатомичните компоненти на Червената шапчица и изразяваща се чрез повече метафорични, отколкото буквални закани, че ще я изяде.
Така приключил първият етап от развитието на отношенията между Червената шапчица и Вълка, който поставен на база за сравнение със следващия етап, може да се определи като идеалистичен, дори духовен.
Защото следващият етап от развитието на отношенията им е чисто физиологически, консумативен, изключващ всякаква изява на духа като психологическа субстанция. Това е етапът, в който Вълкът с прагматично рационален подход на хищник, стратегически се възползва от сантименталната обремененост на Червената шапчица спрямо баба й, за да подмени автентичността на реалността с виртуална такава. Виртуална реалност, която ловко спекулира с инфантилния сантиментализъм на Червената шапчица при срещата с Вълка, преоблечен като болната й баба.
Така Вълкът изяжда не просто буквално, а метафорично Червената шапчица, с което реализира превъзходството на своята, макар и жестока, но прагматично трезва житейска стратегия, използваща симулативното поведение като ефективно средство за оцеляване.
Накрая обаче се появява Ловецът, който намира Вълка в безпомощно състояние на емоционално опиянение от постигнатия консуматорски успех. Точно това води до краха на Вълка като екзистенциален архетип и до катарзисно пречистващото завръщане на Червената шапчица към живота...
Някои хора просто си нямат работа ...
Много сполучливо . Мирише на лека заигравка с г-жа Донкина, ама неко път е добре човек да погледне не толко сериозно на нещата...и от малко ирония си има нужда от време на време.
Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес. А инак Червената шапчица я има разказвана от Елин Пелин, Ги дьо Мопасан, Антъни Бърджис, Омир, Джек Лондонр Томас Харис и бла бла
По това стихотворение има и песен
тъпотия
Ако вълкът беше изял първо ловеца сега щеше да има червени вълчета.
Теа Интересна теория. Обаче защо за мъж, който реши че трябва да следва интуицията си, да не бива опитомен и т.н. казват, че мисли с оная си работа?
Теа, не вярвай безпрекословно на всичко, което четеш. Фройд не може да се отрича, това е все едно да отречеш фундаментите на геометрията. Тя, както и Фройд може да се надграждат, видоизменят, допълват и разширяват. Но да се отрича даде фундамент е тесногръдие, в което изпадат всички психолози))))
По природа съм склонен да отричам авторитетите, защото често са си доста фалшиви. Например, попадате в компания, в която като нов, няма да сте от много уважаваните. А вие сте в първата десетка на най-квалифицираните хора там. Останалите от екипа обаче или не ви познават, или не ви признават.Ще им трябва време, целенасочени усилия от ваша страна и липса на "подливане на вода". Знаете, че във всяка фирма има вътрешни процедури, необходимо е да се научат. Дори безпроблемната ви работа, обаче, не се явява гаранция, че ще се развивате с годините и опита. Все пак, относно тезата на Теа, как споменатата авторка "отрича" Фройд с нещо така популистко и булевардно по своя характер, струва ми се наивно. Предполагам става дума за книга за самомотивация, позитивно мислене или подобни , но не и за сериозно научно изследване, ех Книжките се пишат с цел да се продават добре. И аз харесвам идеята за жени-вълчици, особено нощем в леглото, диви, яростни и много секси, но реалността не е такава. Фройд, според мен, е доста точен в анализите си и човек лесно стига до тях, наблюдавайки човешките действия, мотиви, душевни борби. Мисля, обективността е най-важна, когато се прави изследване. Освен това, точно в конкретната художествена вариация /по Фройд/, не е ясно доколко "смъртта на архетипа", т.нар. Вълк, не е зараждане на нов живот и то не на Червената прашчица, а да е метафора за екстаз, примерно сексуален, достигане до "седмото небе", прелитане на "облаци и дъжд" - представете си чисто битовата картинка на Вярната съпруга и Добрият приятел, примерно, хванати подвластни на изкушението от Ловец. Искам да кажа, че ползвайки определено произведение за доказване на твърдение, то винаги има опция конкретното произведение да се изкривява така, както ни се харесва и е удобно за ползване като доказателство.
Никога не съм чувал за красива жена, горена на клада! В същото време за вещици - определено да. И все пак. Теориите на Фройд, които били сексистки и си оставали определящи, въпреки всичко. Това наистина е писано от жена за други жени. Не забелязвам обаче задълбочен анализ, а по-скоро едно популярно четиво. Фройд проучва разрушителните сили в психиката, а сексуалните стимули са може би най-мощната такава. Той единствено не казва, поради естеството на обществените разбирания тогава, че същите разрушителни сили обладават и жените, т.е. нищо общо със сексизма, единствено голата истина. И да добавя - наблюдавам комплекса на Невинната девица, което показва ясно и отчетливо непознаването на реалния живот. Вероятно, според авторката на споменатата книга, само мъжете мислим за секс, докато жените не го правят, както и "красивите жени са обявявани за вещици". И двете неща са тотален абсурд, който чрез своята логика се отрича сам. Примерно, в доминирано от мъже общество, красивата жена би била обект на мощно привличане. Ако всички искат да я имат, то за какво да я горят на клада?! А и проучете по-добре историята покрай гоненията на вещици - има достатъчно данни, които сочат, че в манастирите през Средновековието влизат най-вече млади жени, които в разгара на младостта си се оказват без полови контакти. Имайте предвид и наркотиците, влезли в Европа векове по-рано. Има ли чудно тогава, че тези жени масово подивяват без секс?! Останалото са приказки...
А закостенелите разбирания на Фройд ме разбиха Имам чувството, че е още жив и си пише теория след теория, но те не се развиват с времето и той се оказва затрупан с ъс сексистки теории, при това закостенели! Разбирам университетски преподавател, с дългогодишен признат опит и пространни клинични наблюдения да изгради наново теоретичната постановка на психиатрията и човешката психика, дори и да е жена, бих се доверил на наблюденията му. Друг е въпросът, че стилът на написване на медицински език ще ми е почти непонятен. Да сравнявате обаче булевардно четиво "за катарзиса на жената" със сериозна наука е нещо, коеот приемам за лоша шега...
Теа, вероятно и аз съм в стадий на катарсиз, защото искам да съм себе си. Не че не ме е учила майка ми как да се отнасям с мъжете. Но, искам да бъда обичана заради самата мен, а не за ролята. Искам човек, с който да не играем роли, а да бъдем самите себе си. Да не сме във вечната "война на половете", а да се разбираме. Не може ли да има мир вместо война?!
Теа Не си права. Трябвало е и тук да горят красивите баби наремето. Ето, не са горили хубавите жени на клада, те са предавали хубавите си гени и се е родил накрая поп-фолка. Що не се роди поп-фолк в Англия или Испания а? При ония загубени хубави гени през вековете - само дебели добичета и космати мургавелки, прави ли се чалга с такива?
Там пише, че мъжът усещайки любовта и силното привличане към жена, може да избяга и да не приеме този дар от съдбата. При това положение нищо не може да се направи, защото мъжът е този, който трябва да "разплете" жената срещу себе си. Демек да я опознае и да я накара да се отпусне и бъде себе си. Това е неговата задача, но ако той не иска да я поеме, тогава ни обрича на самота и чакане на следващият. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това ми се вижда странно. Как мъж ако силно обича една жена няма да иска да е с нея? Освен ака смята, че въпросната жена не заслужава обичта му. И няма "следващия": има само един, който е твоята половинка. Или си го срещнала, или не си. Голяма трагедия е ако се разминете.
Теа, нещата от живота са сложни. За да се събереш с някого, сигурно си мислила в един момент, че той е човека (но има много, които си мислят, че има много подходящи за тях, а не само един). Тук има една тънкост, обаче: може да има повече от един, които да те привличат сексуално. Но, духовната ти половинка е един! Връзката със всеки един от тях бързо се изчерпва. Връзката, основана на духовното сходство е трайната. Затова е важно да усетиш кой е духовната ти половинка и да се събереш с него.