Молете се да не ви оберат в почивен ден! Тоест молете се да не ви оберат въобще, само че гаранция няма. Тъй като необраните вече се броят на пръсти, подгответе се за по-лошото.
Имайте предвид, че крадците ще влязат, когато най-малко очаквате, дори да сте 10 души вкъщи. Знайте, че те са виртуози да вземат най-ценното ви - дамски чанти, лични документи, скъпи телефони, ключове от коли и имоти. Няма преграда, която да ги спре.
И се примирете: шансът полицията да ги открие клони към 0.
Тя едва ли въобще ще ги търси. Не питайте защо - такава е практиката.
Тъй като всичко това е неизбежно, важно е да знаете как да ограничите щетите до минимум. Малшансът е да станете жертва на обир в почивен ден. А най-зле е това да се случи в първия ден от дълга серия почивни дни - например по Коледа, по Великден, по 3 март или 6 септември.
Вие почивате, ама и полицията почива. Крадците го знаят отлично и затова действат точно тогава.
Почивните дни са идеални за куп престъпления, ако крадецът се е сдобил с чужда лична или банкова карта.
Той може да изтегли пари от всеки банкомат, ако попадне на разсеяна жертва, която си държи листчето с ПИН кода в портфейла. Банките почиват, но моловете - не, така че пари могат да се теглят и на каса с фалшива лична карта, която, както е известно, не е проблем да се произведе. Да не говорим, че денонощно има възможност да се изтегли бърз кредит с безумна лихва - пак с крадената лична карта.
Това обаче е нищо в сравнение с абсурдите, които се случват на жертвата, когато отиде в РПУ.
Особено в почивен ден. Първо полицията вече избягва да ходи по обири. Не се учудвайте, ако откаже да посети местопрестъплението с обяснението, че следите на крадците вероятно вече са се изпарили. Или пък, ако все пак го посети, ви уведоми, че шансът за залавянето им е малък.
Посещението на обрания собственик в полицията е изнервящо преживяване - и за него, и за дежурния. Писането на жалба е съпроводено с подканяне да не се влиза в подробности.
Дежурният не дава съвети и "не извършва услуги".
Разбирай: не дава информация, ако бъде попитан за телефони на банки, например, за да се блокират откраднати карти.
"Ако искате, мога да извикам следовател, ако искате, мога да не извикам", може да ви каже той с укор, в случай че напирате много.
Не очаквайте съвет за стъпките, които трябва да се направят, нито телефони. Не очаквайте да научите, че тегленето на бърз кредит с чужд документ може да се възпрепятства само с ходене в БНБ, където се подава заявление банката да уведоми останалите кредитни институции, че личната карта е невалидна, защото е открадната. БНБ получава данните 45 дни след покупка и така може да се хване, когато има злоупотреба. Изходът е да се води дело за обезсилване на сделката.
За всичко това обаче в РПУ-то не става и дума. Там пишеш жалба, като никой не изисква да е подробна. Какви ключове са изчезнали, колко точно пари - полицаите не се интересуват от подробности.
Явно няма да им трябват, защото дело едва ли ще има някога.
Абсурдното за жертвите на кражби през почивните дни е, че е необходим документ за открадната лична карта, който се издава в РПУ-то, но
гишето работи само в работни дни.
Без този документ не може да се блокира банкова сметка (по телефона се блокират само електронни карти), а в първия работен ден крадците отново са с предимство. Пак с фалшива лична карта те могат да минат първи в банката и да опразнят сметката.
Документът за невалидна лична карта се вади срещу такса от 2,50 лв. на гише в полицията или в банка срещу такса от 6 лв. Много е важно сутринта в първия работен ден РПУ-то да изпрати информация на паспортния отдел на МВР, чрез който веднага да стигне до банките, че тези документи са невалидни, за да не се злоупотреби в ранните зори.
Да, ама това означава служителката в РПУ-то да обслужи жертвата още в първите секунди на работния си ден - шансът без връзки и познанства е нищожен.
Разследването на кражбата тече точно толкова "усърдно", колкото и приемането на сигнала за престъплението - всъщност няма разпити, няма оглед, няма разследване.
Независимо че крадецът например може да е правил опити за теглене от банкомат, където вероятно има камера.
Без значение, че може половината съседски апартаменти да са обрани по същия начин.
"Има едни алпинисти, които обхождат квартала", може да ви каже дежурният и с това случаят ще приключи. И оставете всяка надежда, че можете да се свържете със следователя.
"Ползата" от това да станеш жертва на обир е философска - започваш да си задаваш въпроса защо издържам с данъците си тази многобройна полиция.
А критичното мислене, както е известно, е в основата на гражданското общество.
* Текстът на Светлана Георгиева е публикуван във в. "Сега"
