Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Камъкът, който лекува

След промушването през отвора на скалата се пали огнен кръг около стъпката

На няколко километра североизточно от село Крибул, община Сатовча се намира местността Скрибина. Местност, забулена в тайни и мистерии. Скътано по средата на дъбова гора там е и тракийското мегалитно светилище "Скрибина". За него се вярва, че лекува всякакви болести.

Според археологическите проучвания историята му датира от 4 в. пр. Хр., когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси. Оттогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които идват там с надеждата да оздравеят.

Случило се и с Юлия Земеделска, която оздравяла благодарение на скалната арка. Тогава дала обет, че и тя ще лекува и помага с каквото може. При нея идват хора с всякакви болести. Едни не могат да говорят, други не могат да имат деца, трети имат психични проблеми и т.н. Няма човек, който да е бил там и да не е получил помощ, разказват жителите на селото. Тук си спомнят историята на момиче, дошло преди време чак от Испания с надеждата да забременее. Сега има син на 3 години.

Скрибина е помогнала на много семейства да продължат рода си. Славата на мегалитното светилище се разпространява много бързо и на него вече идват хора от цялата страна.

Има случай на студентка от Триград (Смолянско), която не можела нито да говори, нито да се движи. В манастира в Хаджидимово се срещат с местни хора, които ги канят да посетят местността. След първия ритуал момичето започва да говори, а след втория вече се движи...

За да получиш помощ от камъка, трябва да отидеш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват хората тук. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът. Най-напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг колкото е ръстът му.

След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата притиска, толкова е по-добре за търсещия здраве и изцеление. След промушването се пали огнен кръг около стъпката - символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на Слънцето на Земята. Символика и значение има и с разположението на отвора - входът сочи изгрева на слънцето, а изходът - залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.

Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която да върже на един от дъбовете след ритуала. Така той оставя болестта си там и се връща здрав. На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че който наруши това табу, взема болестта на този, който я е оставил.

Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия. Тя се явява при всеки ритуал, но не стряска посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек.

Една от местните жени - баба Зейнепа Еминова, разказа, че тя се явила пред майка й в образа на човек, окичен с одежди като Петко войвода. Тя го поздравила, а той само се усмихнал и изчезнал.

Друг човек от село Крибул преди 27-28 години претърпява тежка катастрофа с мотор, при която загива негов приятел. От тази вечер той постоянно сънува кошмари, които не го оставят на спокойствие. Докато една вечер не вижда в съня си, че трябва да отиде на светилището, за да се излекува. На сутринта отива там и вечерта всичко остава в миналото.

С годините времето е изтрило от паметта на хората много факти, свързани със светилището. Никой не може да определи точно кога е открито и от кой, но ритуалите продължават.

В този район на Родопите има много скални арки - светилища - живи, където все още се извършват култови практики, и мъртви - с отскоро или отдавна затихващи лечебни функции. Те са правени на високи места, за да имат видима връзка с други светилища.

На около километър преди Скрибина са намерени останки от керамика и от древен тракийски храм. В миналото там е имало малка ритуална сграда от суха зидария. Струпването на камъните по средата всъщност представлява централният жертвеник, който, за съжаление, е открит и ограбен от иманярите.

Най-коментирани

Най-четените