Преди три месеца едно 19-годишно българско момиче слиза на автогарата в третия по големина град в Германия. Пътят, който си е предначертала, се е побрал точно в два куфара.
Всеки български сънародник знае за какво говоря - първите седмици, в които пред очите ти най-голямата ти мечта придобива облика на най-големия ти кошмар. Всяка нощ те буди една и съща мисъл - всичко познато и обичано от теб е на повече от 2000 километра разстояние: любовта на семейство и приятели, покриваът над главата ти, който толкова години си приемал за природна даденост, ароматът на късно лято и печени чушки, идващ някъде от панелките в малкия град.
В тези безумно трудни моменти правиш нещо съвсем естествено, продиктувано от животинските инстинкти за самосъхранение - започваш да търсиш своите събратя по език, споделящи същата съдба, далеч от дома.
С тази стъпка, неосъзнато се впускаш в едновременно забавно, но и много тъжно приключение
Разбира се, първото място, на което ги откриваш, е социалната мрежа. Разпращаш около 36 покани във всевъзможни групи във Фейсбук - от „Българи в Мюнхен" до „BG 4alga parti germaniq". С ентусиазма на 4-годишно хлапе в навечерието на Коледните празници нямаш търпение да бъдеш "одобрен" и „присъединен" към уюта на българското социално общество - 24 часа по-късно нареждаш постъпката си в топ 3 на най-глупави решения в живота си.
Първото нещо, на което се натъкваш - безкрайно море от неграмотни постове, започващи винаги с „търся си/трябва ми". Все пак развълнувано започваш да разглеждаш обявите и коментарите на сънародниците си, които само за този град наброяват над 6 000: „imali ocen lekar vgrada?", "bg party s ilian i DJ jivko mix!!!", "kak ste priqteli jivota se jivee na maks", "някои искали да ходиме на кобрата в хамбург?"...
Напускаш групата и решаваш да забравиш прочетеното.
Уви, следващите ти срещи с българи не се увенчават с по-голям успех
Посещаваш български ресторанти и български събирания. За изключително кратък срок от време разбираш безброй подробности за поне една трета от внушителната бройка, живеещи в града. Слушаш достатъчно истории за приятелства, връзки, кариери и провали, кой кого е прецакал, защо го е прецакал и каква е ролята на третата братовчедка по майчина линия на прецакания в цялата история.
Бавно, но сигурно започваш да се чувстваш като неволно въвлечен герой от турски сериал. Типичните завист, вечно недоволство, бъркане в чуждите работи и абсолютно нежелание за интеграция в обществото започват да ти идват в повече. Първо несъзнателно, а по-късно със скоростта на светлината си плюеш на петите, веднага щом чуеш българска реч около себе си.
На пети октомври решаваш да откриеш българското консулство и да дадеш своя глас, ако не за правителство, на което не му пука особено много за теб, то поне за най-близките ти хора, които мислят за теб 24 часа, 7 дни в седмицата. И там най-накрая, сред изкъртените плочки, изпотъпкания здравец и тъжно провесеното, непрано от строежа на сградата, знаме ги намираш - една шепа българи от всичките шест хиляди - образовани, успели и будни.
Говорят за промяна, мечти, трудния път, към постигането им
Част от тях дават всичко, за да се върнат по родните си места и там да продължат да се развиват, а в очите им гори огън, докато говорят за това. С помощта на няколко думи успяват да те убедят, че са способни да запалят този огън и там, на родна земя. Даваш си сметка как толкова малко хора са били полезни на страната си (от разстояние!) толкова много години. Други са отдавна доказали се във водещи фирми, предприятия, офиси в Германия. Знаят цената си и не говорят високомерно.
Всички са дошли с приятели и познати, някои с целите си семейства, малките си деца: „Не, тате, тука не е България, обаче, като пуснем плика в кутията, ще пристигне чак до баба и дядо в Плевен". Отдъхваш облекчено, но в същото време нещо те стяга отвътре, плаче ти се.
Няколко седмици по-късно съвсем случайно попадам на забравена, но много любима индианска притча. Според древно поверие на чероките, във всеки един от нас живеят два вълка: единият е зъл, алчен, вечно недоволен, надменен, мамещ, завистлив, а другият е искрен, състрадателен, добронамерен, този, който подава ръка безвъзмездно и винаги таи надеждата и вярата в себе си.
Малко дете пита кой вълк надделява, а отговорът, който получава от старите в племето, е, че побеждава винаги вълка, който нахраниш.
Тук е мястото да вметна имената Десислава, Александра, Велена, Владимир, които през целия си живот са „хранили" добрината и уюта в себе си, а мен учат всеки ден да не оставям моите гладни. Към всички останали, които ги делят километри, континенти, океани от всичко познато, обичано, родно - кой вълк, вътре в себе си, нахранихте днес?
Тъжно, но всеки се бори за оцеляване Поне в Германия българите имат шанс да оцелеят като физически същества. Не случайно много провинциалисти се насочват към София в стремежа си да намерят по-добър живот и срещат аналогични на описаните реалноси. С случая Германия се явява столицата на Европа, а България е провинция, където е необходимо да се изпраща по 200 евро месечно, за да оцелеят роднините
Много е тъжно наистина. Но зависи какво иска човек от живота и какво му стига. И да помисли дали пък не може да има това, което иска и в България. С възможно най-малко жертви. Все пак животът е кратък, живее се веднъж и човек не може да има всичко.
Това е проблема на хората, че не знаят от какво бягат! Не бягате от държавата, а бягате от БЪЛГАРИТЕ! Защото държавата това сме ние!
Може да си примитив навсякъде - у дома, в чужбина, в Космоса. Само не обвинявай другите. Вгледай се в себе си, родата, и мястото, където си произведен. Тогава ще усетиш хармония, или ще се хапнеш отзад.
Абе не се променяме в Чужбина бе. Каквито сме в България такива сме и в Чужбина.
В някои хора надделява животинския инстинкт "ще те изям аз, за да не ме изядеш ти" и приемат живота като Борба за оцеляване , но никои не им е казал и те не се досещат че това оцеляване може да бъде възможно и без да става на гърба на разни хора.Такива хора има и в родината и в чужбина така че единственото което може да направим е по зорко да внимаваме кой допускаме по близо до себе си.
Смятам че проблема е че Българите са по чувствителни в Чужбина ако нещо ни разочорова от Българите понеже имаме големи очаквания като сме на по-добро място в Чужбина. А нещата въобще не стоят по този начин ние сме си същия народ дали в чужбина или България все тая. Е ако нещо лошо ни се случи в България го приемаме за Нормално въпреки че не е, но защото сме свикнали с това. че е такова положението в България вече това не ни прави впечатление.
любке,милчева........всичко ,което си описала-НЕСЕПРАВИПОДЯВОЛИТЕ последното нещо,от което ЕДИН НОРМАЛЕН ,НЕТЪП И МОЖЕЩ БЪЛГАРИН,има нужда в чужбинско-е българската колония на съответното място! ЗАЩОТО ,ПРИЧИНАТА ТОЗИ БЪЛГАРИН ДА Е НА ТОВА МЯСТО,СА СЪЩИЯТ ВИД ЕКЗЕМПЛЯРИ,КОИТО ЖИВЕЯТ В БГ!!!! СТАДНИТЕ ПИЙПЪЛС ТАКА ЧЕ, ВСИЧКО ЩЕ Е ОК,ОПРАВЯЙ СЕ САМА,РАЗБИРА СЕ ,ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ НЯКОЛКО ЧИТАВИ СЪНАРОДНИЦИ,НА КОИТО ДА СЕ РАЗЧИТА ........НООООООО!
За мене истината е много проста. Хората, които управляват България, изобщо нямат нужда от образовани хора със собствено мнение. Особено ако поставят под съмнение действията им. За кукловодите на българското общество е по-важно квалифицираните българи да работят в чужбина и да пращат пари в БГ. Това са най-големите чуждестранни инвестиции в БГ, при това доброволни. Аз например, превеждам всеки месец в БГ повече пари, отколкото беше заплатата ми преди да замина. За да печелиш нормално в БГ непременно трябва да мамиш закона, хората и държавата и да си в нечия схема. Без тези условия си обречен да се скъсваш от бачкане без особени изгледи да изплуваш на повърхността. Ако искаш да се развиваш професионално, веднага излизат десетина колеги, обединени от общата цел да ти попречат. Ако си потърсиш правата - напр заплащане на извънреден труд, получаваш заплаха за уволнение. Когато уведомиш компетентните органи и те като по чудо принудят работодателя да ти изплати дължимити макар и мизерни пари получаваш предизвестие за прекратяване на договора и недоумявщ риторичен въпрос - абе, не ти ли даваме възможност да си ги изкарваш тея пари??!! Искам да ходя на работа с достойнство, да получавам прилична заплата без да мамя никого и да виждам, че има правила, които се спазват. Напр. питат ме мога ли да работя 2 часа допълнително, които ми плащат с 50% повече от нормалното. Като кажа не, никой не ме заплашва или уволнява. Не ми е мъчно, че не съм в БГ. Тук, където съм, се чувствам добре и семейството ми е добре. Мъчно ми е, че родината ми не направи абсолютно нищо да задържи моето (а и още много други) семейства в БГ. А от това губи основно българското общество, защото все по-малко от нас остават в родината си. Останете със здраве и без много нерви.
Виктор Суворов (Резун) от обикновен офицер на Червената армия става агент на ГРУ. Когато решават да го изпратят зад граница, той има събеседване с висш чиновник на Организацията. Та оня му разправял: - Значи, изпращаме те в по-благоденстваща страна. Там задължително ще ти предложат да се продадеш, за което ще ти предложат милион, гражданство и закрила зад океана. Случва се, но да не си помислиш, че ще тръгнем да те преследваме, за да те накажем. Тц, 90% от предателите се самоубиват, щото на руснака мечтата му е да има къща с басейн и голяма кола отпред. И се продават. Но като отидат в Щатите, радват се на къщата с басейн и колата отпред точно година, после си теглят куршума. Щото като се огледат – ами то всичките му съседи си имат басейни в двора и лъскави коли отпред. Защото, младежо, всичко е относително – включително и усещането ти за успех. Тук ще имаш самостоятелна гарсониера, докато другите се тъпчат в комуналки по две семейства на 50 квадрата жилище. Тук имаш власт и положение – там ще си един от стадото. Това е положението – изборът си е твой. Край на цитата по памет. За който не е разбрал, що го пуснах: Озлобени са нещастните хора. Българите в Германия са щастливи точно една година след емигрирането, докато се равняват по родните стандарти за благосъстояние. После почват да си идват за по месец през отпуската, наместо да си пекат задниците на Карибите, не за да се видят с близки и познати, а за да си подхранят чувството за успех в живота, припомняйки си родната действителност. По-натам развиват мечтата си да се върнат… Щото там всички са добре поне колкото тях, при това ако практикуваш добре платена професия, да не говорим, че за общите работници положението им в Германия е последна дупка на кавала. Реално в България с 1000 евро заплата си в пъти по-добре, отколкото в Германия с 2000. Но не като сравняваме цени, наеми, сметки и колко ти хартисват на месец, а щото там всички вземат повече, а тук малцина вземат дори над 500 евро на месец. Това е положението – всичко е относително. Няма абсолютен успех, а само такъв относно стадото около теб. И не се чудете, защо българите в чужбина са такива или онакива – германците, ако можеха да емигрират в по-благоденстваща страна, щяха да са същите. Не е до национален манталитет, а до елементарна човешка същност.
1) "Всяка нощ те буди една и съща мисъл - всичко познато и обичано от теб е на повече от 2000 километра разстояние: любовта на семейство и приятели, покриваът над главата ти, който толкова години си приемал за природна даденост, ароматът на късно лято и печени чушки, идващ някъде от панелките в малкия град" - ако си малко по-умен и широко скроен човек, а не хленчещо мрънкало, много бързо ще откриеш не само какво ти липсва от БГ, но и всичко онова, което в БГ липсва, а в Германия (примерно) може да му се наслаждаваш, защото нека не се лъжем - има толкова много положителни неща, като култура, изкуство, разнообразие на хора, места, възможности и т.н. плюс всичко ново, различно и (евентуално) интересно за любопитните и искащи да опознаят все повече неща хора. 2) "В тези безумно трудни моменти правиш нещо съвсем естествено, продиктувано от животинските инстинкти за самосъхранение - започваш да търсиш своите събратя по език, споделящи същата съдба, далеч от дома." - НЕ!!! Точно обратното - старая се да съм по-далеч от всичко възможно, говорещо на български език именно поради "кой кого е прецакал, защо го е прецакал и каква е ролята на третата братовчедка по майчина линия на прецакания в цялата история", както и "„imali ocen lekar vgrada?", "bg party s ilian i DJ jivko mix!!!", "kak ste priqteli jivota se jivee na maks", "някои искали да ходиме на кобрата в хамбург?" Тъпа статия като цяло, но всички знаем, че това с емигрантите е спасителен пояс за сайта, когато искат да съберат 100+ коментара. Като цяло - като не ти харесва в чужбина, стой си в БГ-то, ако си там само, за да работиш - ОК, нормално е да търсиш българското, но недей да мрънкаш. Ако пък си там по други причини - просто го приеми като - както вече написах по-горе: възможност да опознаеш култура, изкуство, разнообразие на хора, места, възможности и т.н. плюс всичко ново, различно и (евентуално) интересно за любопитните и искащи да опознаят все повече неща хора. Въобще - в интернационалния свят, в който живеем е много тъпо да се ограничаваме с някакви граници, не е комунизъм и всеки е свободен къде и как да живее живота си, но и съответно да понесе последствията и евентуалното си разочарование от своя избор. Но както казах - статията е по-скоро скалъпена за трупане на коментари.
Крив Макарон Подобно нещо, като за дагите, и нашите охлюви, може да се каже и за руснаците. Дълги години тъпкани в тесни и малки жилища, и ред други ограничения, някои руснаци сега са като отвързани кучета. Даже по форумите им някои се чудят, що така са им малки виличките, и дворовете и тн, а страна действительно огромная. А комунистите за да държат всичко под контрол са ги сбутвали на тесни пространства, и ограничавали по всевъзможни начини.
PLA4A OT OMILENIE WE 1111 POKLOM PRET KLETATA AFTORKA 111
А Резун, да вземе да се предаде на запад, да заживее в къща без басейн и да пише срещу СССР и престъпленията му... Простак, по-добре да беше налапал дулото.
За протокола.... Дагестан: Етническият състав на населението е следният: авари — 29,44%; около - 719 000 даргинци — 16,52%; около - 347 000 кумики — 14,20%; около - 302 000 лезгинци — 13,07%; около - 301 000 табасарани — 5,02%; около - 129 000 лакци — 4,69%; около - 118 000 руснаци — 3,33%; около - 104 000