Преди три месеца едно 19-годишно българско момиче слиза на автогарата в третия по големина град в Германия. Пътят, който си е предначертала, се е побрал точно в два куфара.
Всеки български сънародник знае за какво говоря - първите седмици, в които пред очите ти най-голямата ти мечта придобива облика на най-големия ти кошмар. Всяка нощ те буди една и съща мисъл - всичко познато и обичано от теб е на повече от 2000 километра разстояние: любовта на семейство и приятели, покриваът над главата ти, който толкова години си приемал за природна даденост, ароматът на късно лято и печени чушки, идващ някъде от панелките в малкия град.
В тези безумно трудни моменти правиш нещо съвсем естествено, продиктувано от животинските инстинкти за самосъхранение - започваш да търсиш своите събратя по език, споделящи същата съдба, далеч от дома.
С тази стъпка, неосъзнато се впускаш в едновременно забавно, но и много тъжно приключение
Разбира се, първото място, на което ги откриваш, е социалната мрежа. Разпращаш около 36 покани във всевъзможни групи във Фейсбук - от „Българи в Мюнхен" до „BG 4alga parti germaniq". С ентусиазма на 4-годишно хлапе в навечерието на Коледните празници нямаш търпение да бъдеш "одобрен" и „присъединен" към уюта на българското социално общество - 24 часа по-късно нареждаш постъпката си в топ 3 на най-глупави решения в живота си.
Първото нещо, на което се натъкваш - безкрайно море от неграмотни постове, започващи винаги с „търся си/трябва ми". Все пак развълнувано започваш да разглеждаш обявите и коментарите на сънародниците си, които само за този град наброяват над 6 000: „imali ocen lekar vgrada?", "bg party s ilian i DJ jivko mix!!!", "kak ste priqteli jivota se jivee na maks", "някои искали да ходиме на кобрата в хамбург?"...
Напускаш групата и решаваш да забравиш прочетеното.
Уви, следващите ти срещи с българи не се увенчават с по-голям успех
Посещаваш български ресторанти и български събирания. За изключително кратък срок от време разбираш безброй подробности за поне една трета от внушителната бройка, живеещи в града. Слушаш достатъчно истории за приятелства, връзки, кариери и провали, кой кого е прецакал, защо го е прецакал и каква е ролята на третата братовчедка по майчина линия на прецакания в цялата история.
Бавно, но сигурно започваш да се чувстваш като неволно въвлечен герой от турски сериал. Типичните завист, вечно недоволство, бъркане в чуждите работи и абсолютно нежелание за интеграция в обществото започват да ти идват в повече. Първо несъзнателно, а по-късно със скоростта на светлината си плюеш на петите, веднага щом чуеш българска реч около себе си.
На пети октомври решаваш да откриеш българското консулство и да дадеш своя глас, ако не за правителство, на което не му пука особено много за теб, то поне за най-близките ти хора, които мислят за теб 24 часа, 7 дни в седмицата. И там най-накрая, сред изкъртените плочки, изпотъпкания здравец и тъжно провесеното, непрано от строежа на сградата, знаме ги намираш - една шепа българи от всичките шест хиляди - образовани, успели и будни.
Говорят за промяна, мечти, трудния път, към постигането им
Част от тях дават всичко, за да се върнат по родните си места и там да продължат да се развиват, а в очите им гори огън, докато говорят за това. С помощта на няколко думи успяват да те убедят, че са способни да запалят този огън и там, на родна земя. Даваш си сметка как толкова малко хора са били полезни на страната си (от разстояние!) толкова много години. Други са отдавна доказали се във водещи фирми, предприятия, офиси в Германия. Знаят цената си и не говорят високомерно.
Всички са дошли с приятели и познати, някои с целите си семейства, малките си деца: „Не, тате, тука не е България, обаче, като пуснем плика в кутията, ще пристигне чак до баба и дядо в Плевен". Отдъхваш облекчено, но в същото време нещо те стяга отвътре, плаче ти се.
Няколко седмици по-късно съвсем случайно попадам на забравена, но много любима индианска притча. Според древно поверие на чероките, във всеки един от нас живеят два вълка: единият е зъл, алчен, вечно недоволен, надменен, мамещ, завистлив, а другият е искрен, състрадателен, добронамерен, този, който подава ръка безвъзмездно и винаги таи надеждата и вярата в себе си.
Малко дете пита кой вълк надделява, а отговорът, който получава от старите в племето, е, че побеждава винаги вълка, който нахраниш.
Тук е мястото да вметна имената Десислава, Александра, Велена, Владимир, които през целия си живот са „хранили" добрината и уюта в себе си, а мен учат всеки ден да не оставям моите гладни. Към всички останали, които ги делят километри, континенти, океани от всичко познато, обичано, родно - кой вълк, вътре в себе си, нахранихте днес?
Тъжно, но всеки се бори за оцеляване Поне в Германия българите имат шанс да оцелеят като физически същества. Не случайно много провинциалисти се насочват към София в стремежа си да намерят по-добър живот и срещат аналогични на описаните реалноси. С случая Германия се явява столицата на Европа, а България е провинция, където е необходимо да се изпраща по 200 евро месечно, за да оцелеят роднините
Това е проблема на хората, че не знаят от какво бягат! Не бягате от държавата, а бягате от БЪЛГАРИТЕ! Защото държавата това сме ние!
Може да си примитив навсякъде - у дома, в чужбина, в Космоса. Само не обвинявай другите. Вгледай се в себе си, родата, и мястото, където си произведен. Тогава ще усетиш хармония, или ще се хапнеш отзад.
Абе не се променяме в Чужбина бе. Каквито сме в България такива сме и в Чужбина.
Смятам че проблема е че Българите са по чувствителни в Чужбина ако нещо ни разочорова от Българите понеже имаме големи очаквания като сме на по-добро място в Чужбина. А нещата въобще не стоят по този начин ние сме си същия народ дали в чужбина или България все тая. Е ако нещо лошо ни се случи в България го приемаме за Нормално въпреки че не е, но защото сме свикнали с това. че е такова положението в България вече това не ни прави впечатление.
любке,милчева........всичко ,което си описала-НЕСЕПРАВИПОДЯВОЛИТЕ последното нещо,от което ЕДИН НОРМАЛЕН ,НЕТЪП И МОЖЕЩ БЪЛГАРИН,има нужда в чужбинско-е българската колония на съответното място! ЗАЩОТО ,ПРИЧИНАТА ТОЗИ БЪЛГАРИН ДА Е НА ТОВА МЯСТО,СА СЪЩИЯТ ВИД ЕКЗЕМПЛЯРИ,КОИТО ЖИВЕЯТ В БГ!!!! СТАДНИТЕ ПИЙПЪЛС ТАКА ЧЕ, ВСИЧКО ЩЕ Е ОК,ОПРАВЯЙ СЕ САМА,РАЗБИРА СЕ ,ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ НЯКОЛКО ЧИТАВИ СЪНАРОДНИЦИ,НА КОИТО ДА СЕ РАЗЧИТА ........НООООООО!
За мене истината е много проста. Хората, които управляват България, изобщо нямат нужда от образовани хора със собствено мнение. Особено ако поставят под съмнение действията им. За кукловодите на българското общество е по-важно квалифицираните българи да работят в чужбина и да пращат пари в БГ. Това са най-големите чуждестранни инвестиции в БГ, при това доброволни. Аз например, превеждам всеки месец в БГ повече пари, отколкото беше заплатата ми преди да замина. За да печелиш нормално в БГ непременно трябва да мамиш закона, хората и държавата и да си в нечия схема. Без тези условия си обречен да се скъсваш от бачкане без особени изгледи да изплуваш на повърхността. Ако искаш да се развиваш професионално, веднага излизат десетина колеги, обединени от общата цел да ти попречат. Ако си потърсиш правата - напр заплащане на извънреден труд, получаваш заплаха за уволнение. Когато уведомиш компетентните органи и те като по чудо принудят работодателя да ти изплати дължимити макар и мизерни пари получаваш предизвестие за прекратяване на договора и недоумявщ риторичен въпрос - абе, не ти ли даваме възможност да си ги изкарваш тея пари??!! Искам да ходя на работа с достойнство, да получавам прилична заплата без да мамя никого и да виждам, че има правила, които се спазват. Напр. питат ме мога ли да работя 2 часа допълнително, които ми плащат с 50% повече от нормалното. Като кажа не, никой не ме заплашва или уволнява. Не ми е мъчно, че не съм в БГ. Тук, където съм, се чувствам добре и семейството ми е добре. Мъчно ми е, че родината ми не направи абсолютно нищо да задържи моето (а и още много други) семейства в БГ. А от това губи основно българското общество, защото все по-малко от нас остават в родината си. Останете със здраве и без много нерви.
За протокола.... Дагестан: Етническият състав на населението е следният: авари — 29,44%; около - 719 000 даргинци — 16,52%; около - 347 000 кумики — 14,20%; около - 302 000 лезгинци — 13,07%; около - 301 000 табасарани — 5,02%; около - 129 000 лакци — 4,69%; около - 118 000 руснаци — 3,33%; около - 104 000
Благодаря за инфото Макароне Начи дагите са нещо като наште перничани ps Сигурен ли си ,че тия в Берлин не са били албанци?
Прочетох някакви цифри за заплати в България и трябва да кажа, че нещо не сте наясно със ситуацията относно заплатите, особено в компютърния бранш. 1. Младши програмист в средно голяма фирма - 1500 - 2000 лв. чисто 2. Старши програмист - 3000 - 6000 лв чисто, в зависимост от фирмата. Работата е там, че в последните 6-7 години ситуацията в компютърния бранш се промени тотално, в смисъл заплатите се увеличиха драстично, заради навлизането в страната на много западни софуерни фирми привлечени от ниските данъци (10%) и ниските заплати. Т.е. логиката стана - вместо те да идват при нас като имигранти, по-добре ние да си изнесем офисите при тях в България. Примери - ВМУеър, НР, Проксиад, САП, Софтуер АГ, Инфрагистикс, Интерут, Катинейт, Луксофт и т.н. Конкурернцията между тях за програмисти изстреля заплатите нагоре до ниво сравнимо в с това в Германия и др. западни страни. Накратко - заплатите на програмистите по сравнение с 2000-та година нарастнаха приблизително 10 пъти. Няма смисъл да правя елементрна аритметика и да сравнявам приходите и разходите тук и там. Можете да си ги сметнете и сами. Ако за накого от компютърния бранш е имало смисъл да емигрира заради липса на доходи преди 10-на и повече години, в момента това упражнение е абсолютно безмислено. Преди 10-на години, младо семейство програмисти започвайки от нулата, купуваше със заем и изплаща един средно голям апартамент в София за около 6-7 години. През това време не се лишава от нищо и живее нормално. През следващите 6-7 години купува и изплаща втори такъв просто, за да си влага излишните пари. Сега времето за изплащане е още по -малко. Това обаче са разсъждения само относно икономическата страна на въпроса. Относно остналите неща всеки преценява и решава сам.
За да премине газопровода през Гърция ще трябва да отговаря на същите условия на ЕС. Това е разрешим въпрос - ще се съгласят и толкова . . . Проблема е че ще трябва да си плащат. Защото Турците няма да ги пуснат на муфта. Тук ги стяга чепика Руснаците. С агент Гоце нещата вървяха добре, но и комунистите не подписаха . . . Оставиха това на ББ. Нали знаете как си измил ръцете Пилат Понтийски? Колкото до шоуто, то е за да извиват ръцете на Украинците и да дават поводи в устата на русофилистиците у нас и около нас. Аз лично гледам да нямам ош-беш с Руснаци.