Забележете как определени години в човешката история придобиват историческо значение: 1789 г. (Френската революция); 1914 г. (избухването на Първата световна война); 1917 г. (Октомврийската революция в Русия); 1929 г. (сривът на Уол Стрийт и началото на Голямата депресия); 1983 г. (включването на интернет); 1993 г. (появата на уеб-браузъра Mosaic, благодарение на който интернет започва да се трансформира в "нервната система" на планетата).
Разбира се, в този списък неизменно попада 2016 г. - годината на Brexit и на Тръмп, последствията от които засега са непредсказуеми.
Но защо забравяме 2007 г.?
Това беше годината, в която България и Румъния се присъединиха към ЕС, Словения прие еврото като национална валута, Кърт Вонегът почина, пушенето на закрити обществени места беше забранено във Великобритания, студент уби 32 души и рани други 17 в Технологичния университет във Вирджиния, Лучано Павароти си отиде, а Беназир Бхуто беше убита при атентат.
А, да. Това беше годината, в която Стив Джобс представи първия iPhone на Apple.
Това сякаш беше основната - ако не и единствената - причина, поради която 2007 г. може да се счита за ключова година в човешката история. Този момент промени цялата еволюция на интернет.
По онова време не всеки осъзнаваше какво ще последва от появата на iPhone. Apple атакува традиционния глобален пазар на мобилни телефони, доминиран от фирми като Nokia, Motorola, Sony и BlackBerry. В техния контекст iPhone стоеше доста странно - що за устройство е това, което потребителят дори не може да отвориш, за да смени батерията?
Смартфонът на Стив Джобс обаче наистина бе революционно творение, защото претвори на практика идеята, че телефоните са нещо много повече от устройства за гласови обаждания - те са преносими мрежови компютри.
iPhone беше първият истински смартфон и промени света заради начина, по който позволи на хората от цял свят да комуникират помежду си. От този момент нататък започна неумолимата загуба на интерес от страна на потребителите към настолните компютри и лаптопите като основно средство за включване към световната мрежа.
През следващите 10 години пет милиарда души по цял свят ще имат достъп до интернет, а почти всички от тях ще го получат чрез смартфона си. Това означава, че колкото повече се подобрява инфраструктурата, толкова повече време ще прекарват хората онлайн.
За мнозина тази връзка ще бъде страхотно предимство. Но само по себе си това означава, че огромните маси от потребители ще бъдат свръзани чрез затворени, строго контролирани устройства, чиито компоненти не се поддават на външни модификации. А това от своя страна ще доведе до консолидация на силата на компаниите-производители на устройствата и доставчици на връзката.
Колкото повече разсъждавате, толкова по-ясно ще ви стане, че 2007 г. е преломен момент.
Това е годината, която беляза истинския бум на Facebook и Twitter; тогава се появи Hadoop като софтуерна платформа за обработка на много големи бази данни; тогава беше измислен Airbnb; тогава беше премиерата на Amazon Kindle, a IBM започна работата си по компютърната система Wаtson, която е способна да отговаря на въпроси, въведени с естествен език.
Тогава Google създаде мобилната операционна система Android, която на практика превърна смартфоните в устройства за масово ползване.
През 2007 г. излиза последната редакция на книгата на Томас Фрийдман "Светът е плосък: Кратка история на XXI век" (издадена в България от "Обсидиан").
"И тогава спрях, защото реших, че съм изградил достатъчно солидна рамка, която ще устои на времето", казва той.
Три години по-късно обаче той започва да пише новата си книга и отваря най-ранното издание на "Светът е плосък", за да си припомни как е размишлявал преди време.
"Отгърнах на списъка с цитираните имена, прелистих го и в този момент осъзнах, че в тази книга липсва Facebook. Разбира се, когато през 2004 г. твърдях на всеослушание, че светът е плосък, Facebook просто не съществуваше. Twitter беше само звук (twitter - буквално се превежда като "чуруликане"), "облакът" съществуваше само в небето, 4G не беше нищо повече от паркомясто в мола, "апликациите" бяха формуляри за кандидатстване в колеж, LinkedIn беше почти неизвестна мрежа, а хората си мислиха, че е име на затвор. Big Data звучеше като прякор на рап-звезда, а Skype изглеждаше като правописна грешка.
Всички тези технологии се развиха, след като написах "Светът е плосък" - при повечето от тях революцията се случи около 2007 г.", пише Фрийдман.
Идеята на автора е, че технологичните иновации задвижиха такава скорост на промяната, която вече изпреварва способността на обществото да се адаптира.
Когато тази промяна се комбинира с глобализацията и климатичните промени, тя създава перфектна буря, която за много хора изглежда дестабилизираща и понякога ужасяваща.
"Тръмп и привържениците на Brexit усетиха страха на хората и обещаха да построят стена, която да ги предпази от тези бушуващи ветрове на промяната. Но аз не съм съгласен с тях. Мисля, че най-голямото предизвикателство би било да намерим окото на бурята. А за да го намерим, цялата политика, геополитика, професионална етика и обществени отношения трябва да бъдат "въобразени наново", завършва Фрийдман.
Не е нужно да сме циници, за да осъзнаем, че Фрийдман "е тръгнал да плюе срещу вятъра" - но напразно.
