Старата поговорка гласи, че боклукът за едни е съкровище за други. А всеки ден милиони малки съкровища намират новите си собственици. Ако се съди по виковете на ентусиазъм в конкретния случай, най-ценното такова съкровище е алабашът. Ученичка го изважда от кофа за боклук зад супермаркета Penny Markt в град Аахен. Алабашът в крайна сметка е любимият ѝ зеленчук; никоя друга находка не може да се сравнява с такъв улов.
Около дузина млади хора, повечето от тях ученици и студенти, бродят из Аахен през в топлата юлска нощ, учейки се да ровят по кофите като професионалисти и да намират храна в контейнерите за боклук на супермаркетите. За повечето от тях това е първи път. Те казват, че не го правят поради финансови причини, а защото го смятат за добра идея заради критичната им нагласа към консуматорското общество.
Те са напътствани от опитни "кофаджии", които организират този тип обиколки на всеки няколко седмици. Един от гидовете е 32-годишният Тобиас Кошмидер, който работи в дом за медико-социални грижи.
"Не виждам защо да плащам за храна, когато мога да си я осигуря безплатно, когато други хора са я изхвърлили", заявява той. Друг гид е 30-годишният Кристиан Валтер, който също работи в "социалната сфера." Проблемът според него е в капитализма, който изисква свръхпроизводство. Самият той се определя като социалист.
Около 18 млн. тона храна се изхвърлят годишно в Германия. Според изчисления на Световния фонд за природата (WWF), приблизително толкова храна бива произведена в страната от началото на годината до 2 май.
От тази изхвърлена храна, 39% идват от домакинства, а 14% - от търговци. Това може и да не звучи като голям процент, но на практика става въпрос за приблизително 2,6 млн. тона годишно. Изхвърлените продукти са неща с изтекъл или почти изтекъл срок на годност, натъртени плодове и дори хляб, изпечен същия ден. Не само рафтовете на супермаркетите са луксозно заредени - същото може да се каже и за кофите им за боклук.
Кражба ли е вземането на продукти от боклука?
Резултатът е, че тези, които търсят безплатна храна в кофите за боклук, могат лесно да я намерят. Единствената уловка: ровенето в кофите в Германия, както и на други места в Европа, се приема за кражба. Всичко, което се намира на територията на даден имот, по закон принадлежи на собственика или наемателя на имота, включително боклука. Вероятно е странно, но такива са законите.
Опитът на министъра на правосъдието на провинция Хамбург - Тил Стефенс от Зелената партия, да узакони ровенето в кофите се провали на национално равнище, но започналият в резултат на това дебат популяризира тази идея.
В наши дни, ровенето в кофите вече не е толкова въпрос на нужда, а по-скоро на отговорност, смятат тези, които го правят. "Кофаджиите" демонстрират желание да живеят по по-устойчив начин. Те се възприемат като бунтовници срещу консуматорството. Но дори този бунт си има правила.
Гидът Валтер ги обяснява. Първо: трябва да се носят гумени ръкавици. Също така не трябва да се рови твърде енергично в контейнера, защото е лесно човек да се нарани, ако там има счупени стъкла или други опасни неща, които могат да попаднат в кръвта на човек.
Правило номер 2: пази се тишина, така че съседите да не се изплашат и да не повикат полиция. Правило номер 3: Внимателно се проверява какво е все още годно за консумация. Пренебрегват се плесенясалите гъби или хляб, защото дори и една част от тях да съдържа плесен, те ще са развалени изцяло. Върху сиренето обаче плесента може да бъде отрязана.
Обиколката започва с две разочарования. Супермаркет Rewe, чиито контейнери доскоро са били леснодостъпни, наскоро е започнал да ги заключва с катинар. Когато групата се оказва пред Lidl, портата е затворена и те дори не могат да влязат в имота.
Време е за правило номер 4: по-добре е да не ровите в кофите на заключени имоти. Прекачването през входа или оградата представлява незаконно навлизане в чужд имот, на което вече се гледа с много по-сериозно око, отколкото простото търсене на храна.
Penny Markt компенсира предишните разочарования с алабаша. Сега е моментът за правило номер 5: не вземайте всичко, оставете част от нещата за други ровещи в кофите. И правило 6: оставете мястото чисто. За магазините ровенето по кофите е много по-приемливо и са склонни да си затварят очите, когато ровещите не оставят след себе си кочина.
В края на обиколката, която продължава над 2 часа, плячката е разпръсната на полето и всички могат да си вземат каквото пожелаят. Атмосферата е празнична.
Светецът-покровител на ровенето в кофите.
Отскоро движението за ровене в кофите си има и нещо като светец-покровител - 42-годишният Корнелиус Странгеман, който притежава универсалния магазин в северногерманския град Бремен. Баща му е основал компанията преди 50 години, а сега тя има 180 служители и 25 млн. евро годишни приходи.
"Направо ме боли сърцето да изхвърлям храна. Представете си - животни са били отгледани и заклани, ананаси и авокадота са били доставяни по цял свят, за да се окажат в крайна сметка в кофите за смет," казва Странгеман.
От 10 години насам той позволява ровене в кофите на територията на неговия магазин. Тогава той е видял ученици и студенти през нощта, които са ровили в кофите. Той разказва, че те са били много изплашени, но той им казал: "Няма да ви спирам."
Странгеман нашумя отново преди няколко седмици, когато в Германия започна да се обсъжда забраната за ровене в кофите. Тогава той постави табели на контейнерите на магазина си, които насърчават ровещите там и дават съвети за "правилно" ровене. Оттогава той си е спечелва репутацията на "добър капиталист".
Сега 20-30 зяпачи идват пред Lestra всеки ден, привлечени от медийните публикации. Странгеман не харесва определението "контейнерен туризъм", като коментира, че се опасява то да откаже други магазини да възпроизведат неговия подход към тази практика. Но все пак твърди, че е имало сравнително малко негативни реакции във Facebook или на неговия уеб сайт - най-вече хора, казващи неща от рода на "Никога не бих пазарувал някъде, където други хора ровят в кофите за смет". По негови думи е имало и много позитивни реакции.
Имало е и предложения. Някои коментатори са твърдяли, че е по-добре останалите хранителни продукти да бъдат изпратени на хора в нужда, на което той шеговито подмята: "Да, може би да започнем да подготвяме кашони? Ние сме и бизнес. Не мога да се занимавам само с благотворителност."
Той все пак е реализирал едно от предложенията: неговият магазин вече поставя хранителните продукти на количка, така че никой да не се налага да пълзи из контейнерите.
Банановият проблем
Странгеман се е сприятелил с ровеща в кофите жена от Бремен, която познава от съвместни техни ТВ участия. 32-годишната Катаржина Свендровски преди е работила като гледач на диви животни, но сега организира уъркшопи на тема минимализъм, устойчив и смислен живот. Тя е веган и е майка на 9-годишния Тадеуш.
Свендровски се занимава с ровене в кофите от 6 години, но не и в Lestra, защото супермаркетът е твърде далеч от нейния апартамент. Тя често посещава друг магазин и рови в контейнерите за смет на провеждащия се ежеседмично пазар.
Няколко сергии там също оставят непродадените продукти. Всеки няколко седмици тя кани хора на така наречено “парти с останала храна” в нейния дом, в замяна на скромна сума или услуга, и документира тези партита в Instagram.
Свендровски е умерен активист. Тя смята, че не е "целесъобразно в дългосрочен план" да бъдат атакувани мениджъри на супермаркети онлайн, само защото те не насърчават ровенето в кофите. "Не е работа на търговците да мислят за всяка непродадена маруля или морков," коментира тя. И понякога тя твърди, че храната се разваля и по вина на клиентите.
Например има общоизвестен проблем с бананите. "Хората виждат връзка от 4-5-6 банана на щанда, след което откъсват един от тях по някаква причина и го оставят обратно," казва Странгеман. Тъй като почти никой не купува единични банани, те често остават на рафта, докато не се покрият с кафяви петна.
Странгеман споделя, че той самият се е качвал в контейнерите, за да извади ябълки, с които да нахрани коне.
Фактът, че той подкрепя ровенето в кофите, сам по себе си не е особено голям пробив. Бизнесменът просто разширява кръга от хора, които могат да събират храна от боклука му - от извозвачите на смет до потребителите.
Други собственици на магазини обаче не го правят. Ако питате в Lidl, Aldi, Rewe или Kamps, една от най-големите вериги пекарни в Германия, каква е политиката им по отношение на ровенето в кофите, първо ще ви дадат списък с всичко, което компанията прави, за да избягва изхвърляне на храни.
Кой притежава изхвърлената храна?
Фирмите казват, че подкрепят местни хранителни банки, или правят от хляба храна за животни. Наскоро Aldi започнаха да продават прясно мляко в опаковки, които демонстрират по-свободно отношение към срока на годност. На тях пише: "Помириши ме! Пробвай ме! Често съм годно за по-дълго!" Някои обаче се опитват да предотвратят ровенето в кофите по всички възможни начини. Lidl, Rewe и Aldi Süd разполагат контейнерите си на места, които те не са публично достъпни.
През юни Конференцията на министрите на правосъдието - среща на всички министри на правосъдието на германски провинции - обсъди този феномен, като мнозинството се възпротиви на узаконяването му, защото това би "създало сложни правни проблеми."
Един от примерите е дали увреждането на имущество и навлизането незаконно в чужд имот също трябва да бъдат ненаказуеми. Министрите също така заявиха, че зад това им решение стоят и "хигиенни и етични причини".
В последно време обаче прокурорите са решили да прекратят едно дело за кражба на смет, донякъде заради усилията на юристи като Макс Малкус. 29-годишният адвокат смята, че ровенето в кофите е законно - поради лични причини, защото той самият го практикува, но и от професионални съображения, тъй като представлява в съда и други.
Неговият офис е разположен в сградата в Лайпциг, където е бил роден прочутият германски марксист Карл Либкнехт. И това не е съвпадение, а по-скоро, по негови думи "заявена позиция".
В момента той защитава две студентки - Каро и Франци. Миналата година те са били заловени от полицията да ровят в кофите на територията на супермаркета Edeka в Олхинг, близо до Мюнхен. Полицията е информирала управителя на пазара, който първоначално е предявил обвинения срещу двете жени, но после е оттеглил обвинението, заради "безброй публични атаки и оскърбления."
През януари окръжен съд обяви Каро и Франци за виновни по обвинение в кражба. Малкус е обжалвал и възнамерява да продължава борбата си, докато те не бъдат оправдани. "Няма нищо по-очевидно от факта, че нещо, което е изхвърлено в кофа за боклук, се счита за безстопанствено."
Присъдата за двете жени не е лишена от ирония. Те не само са били глобени с по 225 евро на човек - макар глобата да е била отменена - но и е трябвало да извършват доброволен труд в продължение на 8 часа. В хранителна банка.
