През последните месеци в нашата държава влязоха едни хора от съседна на нас държава. Цялата държава е сега с нож в ръка и крещи "ВЪН", защо?
На никого не му е ясно с точност, но "Петко" от първия етаж, каза, че "това ще струва скъпо на българския народ и всичките данъци, които плащаме, ще бъдат изядени от бежанците". Сигурно не е "Петко" и може би не живее на "първия етаж", а и най-вероятно изобщо не си плаща данъците.
Но знаем как става - някой е подметнал на някого докато си изхвърля боклука, разхожда кучето или просто седи пред блока. XXI век може да бъде определен като века на негативизма, а едва е започнал.
Какво имам предвид под "негативизъм"? Ами всъщност ние не обръщаме внимание на добрата новина, а нея я има дори в "кризата", която предизвикаха бежанците. Питате ли се какво са преживели тези хора, за да стигнат до тук? Защо са зарязали граденото с години - и от поколения, имущество, положение, работа? Защо биха искали да живеят като бежанци в чужда държава?
През 2011 г. група тийнейджъри се забавляваха през един мартенски следобед в град Дара, изрисувайки цяла стена с графити. И две фрази: "Хората искат режимът да падне" и "Сега е твой ред, докторе". Реакцията бе светкавична. Тези деца бяха арестувани, измъчвани и бити. Мълвата се разпространи бързо.
Това накара членове на семействата на децата, приятели и съседи да поискат освобождаването им. Президентът Башар ал Асад се опита да отклони вниманието, като издаде заповед за освобождаването им. За съжаление, твърде закъсняла реакция.
Недоволството се разпространи и в крайна сметка прерасна в кървав вътрешен конфликт със сериозен отзвук по света. Стигна се до гражданска война, започнаха престрелки, бомбардировки и вследствие на всичко това са хилядите трупове на невинни сирийски граждани и милионите бежанци по света, включително и в България.
Конфликтът не стихва, а хората, които виждате по българските улици, от които ви е страх, срещу които недоволствате са като теб и мен, само че останали без нищо, взели са само най-ценното - децата си, за да търсят място, на което да не бъдат застреляни. А попаднаха на място, където децата им могат да бъдат пребити, гонени и отритвани с години.
Те не са тук заради помощите от 65 лева на месец - платили са хиляди евро на трафиканти, за да стигнат до тук. Това са хора, които допреди по-малко от 2 години са имали дом, работа, спокойствие.
По време на недоволството срещу режима на Асад едно по едно тези ценности си отиват, изчезват, накрая остава само животът - живот в смисъл на поемане на въздух.
И те поемат по пътя на несгодите, рискувайки живота си, преминавайки нелегално сирийската граница, за да влязат в Турция, оттам плащат на трафиканти да ги вкарат в държава членка на ЕС. И така стигат до България. Иска се огромна смелост, за да вземеш решението да извървиш този път. Дори повече сила, за да го издържиш.
Съдбата им е ударила шамар и ги е съборила на земята, с последни сили са се надигнали и са на колене пред теб, а ти искаш да ги бутнеш отново в калта, защото не можеш да поделиш хляба си с тях, както са направили бабите и дядовците ти с евреите по време на Втората световна война.
Те не заслужават да бъдат убивани без причина на улицата или в дома си, затова са тук и са стигнали до тук. За да продължат живота си в мир и разбирателство с теб.
Това е добрата новина! Волята за живот е победила и те са тук. Не ги карай да съжаляват, че не са били убити в родината си или по пътя до тук. Българино, докажи, че си още онзи добър човек, за когото пише в книгите, че е подал ръка на евреите си и ги е хранил и им е помагал. Запазил е живота им и за това в момента целия цивилизован свят се прекланя пред тази постъпка.
Помогни на сирийските бежанци да се изправят и да отгледат децата си тук, в нашата родина, те имат нужда от рамо, дай им го - и ще видиш резултата от тази си постъпка, когато ги чуеш да казват, че най-хубавото нещо, което им се в случило е, че са попаднали именно тук, в България.
OK, човечно е да се помага на закъсали хора. ОК, ще пренебрегнем това, че те ня идват при нас като бежанци, а като имигранти от страната в която са били бежанци. А какво става с имигрантите, които не са от Сирия? Защо да харчим пари за да ги издържаме, вместо те да кандидатстват по определения ред?
Малко е трудно да си състрадателен, когато живееш в една от най-бедните страни в Европа и собственото ти семейство е принудено да търпи ограничения и даже лишения апък политиците през това време си играят някави техни си игри и нищо друго освен собственото им охолство не ги интересува. А Пешо може все пак и да си е платил данъците, а? А и да не го е направил, не е Георги Ангелов този, който може да му държи сметка за това... Когато ти се налага да избираш дали да помогнеш на своите хора или на чуждите, решението рядко може да е в полза на чуждите, неоправдано е и да се очаква подобно нещо. В същото време далеч по-богати европейски страни някакси продължават да стоят отстрани и "да гледат сеира" с бежанците и в същото време да говорят за ограничаване на достъпа на българи в тях. Подобни на тази статии могат да предизвикват и обратен ефект на повишаване на състрадателността, особено когато разглеждат нещата едностранчиво и въобще не си правят даже труда да анализират проблема, да не говорим за евентуално предлагане на решение или поне опит за такова, а само ни увещават да бъдем по-добрички /което е скрита форма на обвинение че сме лоши и носим вина/. Ами всъщност като се замислих за вината и се сетих, че на разните световни политици-задници им трябваха 2 години, зада се споразумеят за унищожаването на едни оръжия за масово поразяване, които въобще не трябваше и да съществуват /да не говорим за това, колко още такива съществуват по света/.
Ситуацията с бежанците е като да ти оставят кошница с бебе пред вратата, добре едно ще отгледаш, две ще отгледаш но 100 бебета НЕ МОЖЕШ да отгледаш колкото и да ти се иска, особено ако ти самия едвам свързваш двата края.