Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Норвежките социални служби - кошмарът на родителите

Какво трябва да знаем за Barnevernet Снимка: Getty Images
Какво трябва да знаем за Barnevernet

Темата за норвежката служба за защита на децата - Barnevernet далеч не е нова. Barnevernet действа от години насам, налагайки националните правила за защита на децата.

На децата в Скандинавската държава се гледа като на държавен приоритет. Съответно държавните институции са особено стриктни и без притеснения налагат най-строгите възможни санкции. Семейства от редица държави по света търсят правата си, след като норвежката система е отнела децата им.

Как обаче една държава, която е известна с уважението си към човешките права, се въвлича в такива скандали? И още повече - защо продължава да финансира тази програма, когато има толкова много негативни реакции от редица други държави?

Да започнем от самото начало. Barnevernet (буквално "защита на детето" на норвежки език) е обществена агенция, отговаряща за благосъстоянието на децата, и има клон във всяка област на Норвегия. Според норвежкото право Barnevernet има правомощието да действа директно, ако подозира, че дадено дете се намира в застрашаваща го ситуация.

Как?

Като отнеме детето от родителите и го постави в приемно семейство или в някой от институционалните домове за социални грижи в зависимост от конкретната ситуация.

Това не е необичайно само по себе си - реално така действат институциите за закрила на детето в повечето държави по света, включително и в България, макар тук тази крайна мярка да се прилага изключително рядко.

Противоречието започва с това как точно Barnevernet използва дадената й от закона власт и колко често.

Реално проблемите започват през 2008 г., когато при ужасен инцидент баща пребива детето си до смърт. Оттогава насам политиката на Barnevernet става значително по-стриктна, когато става дума за извеждане на дете от семейството му. Понякога това се случва дори и веднага след самото раждане на детето.

Данните на норвежкото правителство показват, че от 2008 г. насам Barnevernet отнема по между 8-9 хил. деца от семействата им годишно.

Това засяга не само семейства на местни норвежци, но и децата на чужденци, които са се преместили да живеят в страната.

В интерес на истината по-голямата част от децата биват отнемани не толкова заради насилие, злоупотреби спрямо тях или пиянство на родителите, колкото заради неподходяща среда на живеене като това често включва случаи на родители с ментални заболявания.

Правилата тук са стриктни, а Barnevernet непоколебимо заявяват, че всички деца, които живеят на територията на страната, независимо дали са граждани на Норвегия или деца на имигранти, се ползват с едни и същи права. И щом родителите им живеят в Норвегия, ще спазват норвежките закони.

Компанията за наемане на чужденци в държави от ЕС публикува няколко препоръки, изготвени въз основа на информация от норвежките институции за закрила на детето, с които чуждите граждани трябва да се съобразяват в Норвегия.

Алкохол и партита:

- Чаша вино на вечеря е приемлива. Постоянното пиене обаче е нещо съвсем различно.

- Късно вечер след парти майка шофира колата, а до нея се возят децата и пияният й, спящ съпруг. Спира я пътна полиция. Ще информират ли те Barnevernet? Не, защото не са нарушени правата на децата. Единият от двамата родители е напълно способен да се грижи за тях. Разбира се, трябва да са спазени всички правила за движение - децата трябва да са с колани, а ако са под определена възраст - в детска седалка.

- Ако правите парти (с алкохол и силна музика) у дома, уверете се, че децата са заспали и нищо не им пречи да си почиват. Децата не трябва да играят наоколо, където има хора, които консумират алкохол и слушат силна музика. Като цяло пиенето пред деца е нежелателно и на него Barnevernet не гледа с добро око. То само би ви донесло черни точки, ако се стигне до тяхна намеса.

Психологическо и физическо насилие:

- Да разклатиш, шамаросаш, удариш (независимо по главата, дупето или по ръката) дете или да направиш какъвто и да е агресивен физически контакт спрямо него се разглежда от норвежките закони като насилие над дете.

- Насилието между съпрузите. Ако насилието не спира дълго време и се подаде сигнал в Barnevernet, децата могат да бъдат отведени.

- Ако сте новодошли и искате да наемете само стая за цялото си семейства (с деца), хазяинът вероятно ще ви откаже, тъй като по закон на всяко дете трябва да бъде осигурена отделна стая.

- Според Норвежкия наказателен кодекс, ако децата видят или чуят как единият родител упражнява насилие спрямо другия, това се брои и като насилие срещу детето. Така че обърнете внимание на споменатото по-горе, защото едно дете не трябва да бъде свидетел на агресивни кавги между родителите си (например, случаи на развод и протичащи скандали около него).

- Понякога родителите се чувстват безсилни и действат с чувство на неудовлетвореност и гняв, когато тийнейджърът им се прибира у дома късно вечер след вечерния си час, или детето се държи абсолютно невъзпитано и прави противоположното на това, което те му казват. В подобни ситуации майката и/или бащата започва да разтърсва детето, да го бие или да му удря шамари. Това не е приемливо в Норвегия и въобще не се толерира от Barnevernet. Понякога дори вербалната агресия и да се развикаш на детето може да доведе до това съседите да подадат сигнал в социалните служби.

Условия за живот:

- Децата трябва да имат своя собствена стая; за предпочитане е всяко да е с отделна стая.

- Момче и момиче могат да живеят в една стая, но само докато са по-малки. В по-напреднала възраст това не прави добро впечатление на социалните служби.

- Изискванията за жилищните зони зависят от общината. Социалните работници не проверяват условията на място, освен при сигнал.

Други препоръки:

- Ако родителите не искат да ваксинират дете, това е тяхно право. Деца под 7 клас не могат да бъдат ваксинирани без съгласието на родителите.

- Ако детето е само вкъщи и стане злополука, родителите са отговорни. Не се препоръчва да оставяте децата под 8-годишна възраст без надзор за повече от половин-един час.

- Няма точно определена възраст, след която децата да могат да бъдат оставяни сами вкъщи. Това зависи от родителите, от самостоятелността на децата и от това за какъв период от време става въпрос. Например, ако 7-годишно дете се връща от училище в 14.00 ч. и стои само вкъщи до към 20.00 часа, със сигурност ще предизвика вниманието на социалните служби, особено ако ситуацията се повтаря систематично.

В заключение към тези съвети от организацията съветват родителите да поемат пълната грижа за децата си и да не дават повод на властите да им правят проблеми.

Ако бъде подаден сигнал за нещо подозрително, социалните служби задължително ще дойдат да проверят какво се случва. Реално обаче не всеки сигнал, подаден в Barnevernet води до отнемане на децата. Годишно там постъпват около 50 хиляди сигнала, но отнеманията са около между 8-9 хил. като това действително са случаи, в които са нарушени правата на децата, разглеждани през призмата на норвежкото законодателство.

Значително повече са случаите, при които се помага на самите родителите да изчистят проблемите на място. На година такава помощ се оказа на 28-30 хиляди деца.

Големият проблем в случая идва от културните различия. Норвегия действително е място, където правата на децата се спазват изключително стриктно и са далеч по-широки, отколкото на други места по света. В законодателството си страната ги приема като самостоятелни личности, отделни от родителите, докато за повечето хора децата до пълнолетието си са отговорност на родителите и тяхно продължение.

Това води до разминаване в чисто културен план що се отнася до възпитанието на децата.

Така за норвежците е недопустимо да им се крещи, да се прилагат физически наказания или да се действа по какъвто и да е начин, който би могъл да засегна физическото или психическото състояние на децата.

При много имигрантски семейства това е проблем и повечето сигнали действително идват от именно такова невъзприемане на това отношение към децата, в което викането и шамарите, дори леките, е изключено.

А тогава шансовете скоро да се появи социален работник на вратата след подаден сигнал от съседи е голям. Още повече, че сигнали в социалните служби в Норвегия могат да се подават и анонимно.

Така се получават и множеството случаи на ядосани родители от чуждестранен произход, за които Норвегия е отвлякла децата им без причина. В голямата си част родителите твърдят, че са спазвали законите на Норвегия, но зле изтълкувано поведение и твърде агресивен подход на социалните работници са станали причина за изземането на децата им.

В момента българското посолство работи по 10 подобни случая на взаимодействие между социалните служби на Норвегия и родители от български произход. Не се посочва какви точно са самите случаи.

"Имаме около 10 отворени случая, по които в момента нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме много късно информирани. За съжаление, често гражданите се обръщат към посолството тогава, когато е много късно и възможностите за реакция от наша страна са силно намалени", коментира пред bTV зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев.

През февруари норвежкото правителство обяви промени в процедурата за отстраняване на деца от семейства на чужденци, работещи в страната.

Сега местните служби на Barnevernet са задължени във всички случаи, когато става въпрос за отстраняване на дете, да се опитат да установят контакт с членовете на неговото семейство в страната на произход.

Социалната служба е задължена да разбере колко силни са семейните връзки на детето в чужбина и да установят, че е в негов интерес да бъде поверено на грижите на роднини или да бъде прехвърлено на приемно семейство в Норвегия.

Но не става дума само за имигрантски семейства или физическо насилие. Има голяма сива зона, когато става въпрос за емоционалното благополучие на дете - например, когато един от родителите има психично заболяване.

На практика от всички отнети от семействата им деца, само около 1/4 са на чужденци. А най-често срещаната причина (в почти 1/3 от случаите) е "липса на родителски възможности" - неглижиране на децата, недостатъчно добри условия за живот, родителска безотговорност и т.н.

Как решавате, че майка, която понастоящем се бори с депресията, например, е неспособна да запази детето си? И какви последствия има това върху живота на детето в дългосрочен план? Наистина ли е за предпочитане децата да бъдат отглеждани в приемни семейства или в институция за социални грижи, отколкото да останат у дома с майка си, докато тя получава помощта, от която се нуждае, за да се подобри? Бихте ли отнели детето, ако баща му е "прекалено стар", или ако детето е родено момченце, но иска да се облича като момиче?

Това са все въпроси, на които Barnevernet трябва да си отговаря. Всички тези примери са напълно реални. Често пъти отговорът е в това детето да бъде изведено от тази среда.

Основната тревога що се отнася до Barnevernet е, че те изглеждат твърде нетърпеливи да приложат крайното решение - в такива ситуации да вземат децата от дома им, вместо да инвестират време, за да работят с всяко семейство отделно, да наблюдават или решат проблема.

Всичко това води до доста протести по целия свят и възникването на множество онлайн общности, които настояват да се закрие тази услуга.

През 2017-а 170 водещи норвежки професионалисти, занимаващи се с въпроси по закрилата на децата, изпратиха отворено писмо до ресорния министър, в което обвиняват Barnevernet, че е "нефункционираща организация, която прави сериозни грешки в преценката със сериозни последици".

А в момента в Европейския съд за правата на човека се водят 8 дела именно заради Barnevernet. Решението по тях тепърва предстои.

Най-четените